Иван, който гарантира любов за 600 лева месечно

Той е от онази порода хора, за които по- често е да кажем: „мани го,тоя луд“.

Той и неговите съзаклятници по раздумка и любов. Котешка.

Слави, Петко и Иван. Мъжкото трио, което всяка вечер подпира за по около половин част някоя от пейките срещу опасно рушащата се мълчаливо засега сграда на бившето Военно комендантство в Казанлък.

Свързва ги обща любов: котешката.

Има и втора – колелото. И тримата се придвижват на колело.

Иван обаче е рекордьорът. За всичките си 62 години никога досега не е притежавал лек автомобили или друго превозно средство, освен колело. Било му вярно. Не ги сменял често. С тях откакто се помни до онзи ден, навъртял .. невероятните 450… хиляди километра!

И ако имало как на колело да сподели и последния си земен път, пак това щял да избере, с черен хумор  добавя Иван.

Допреди време и Слави, и Петко били също запалени любители на четириногите пухкавели, но .. напоследък се ограничили само с тези, които споделят къщите им.

Нямали вече нито сили, нито ресурс за другите.

Но пък останало приятелството с Иван. Последният е болен  на тема: котешка емпатия.

Носи си тази любов споделена още от дете. Макар, че на 12 ти октомври 2025 година ще е в пълното си право да се пенсионира, ако рекъл Господ и не се случи нещо непредвидено. По сметките на Иван.

Фамилията му е адвокатска, но споделя, че няма нищо роднинско с Крачановия род.

Напротив- вместо зад бюро, Иван Крачанов цял живот е бил зад фрезата, в завод 6 на „Арсенал“. От 1981 година, като приключил с казармата, до момента е на едно и също работно място. Няма обяснение как така са се изнизали на едно и също място 42 години.

Няма  обяснение и  за привързаността си към котките: просто били красиви, невинни, предани същества,  добродушни и много го боляло за тези, които  хората изоставят. Или просто се раждат на улицата.

Те не са виновни за нищо, всичко е от нашето безхаберие и алчност,  казва Иван. 

За Иван котките от улицата са семейството му. Друго няма.

И това са не само пухкавелите, които ежедневно се  навъртат около изоставената сграда на Военното коменданство, които  са не по- малко от 5 броя за вечеря, но имало още поне 30-тина, пръснати из различни квартали на Казанлък,  които фрезистът Иван вечер навестява. 

С колелото и торба с гранули в нея. Месечно котешкият му порцион му струва минимум 600 лева.

За колеги и тези, дето го познавали минавал за луд. Как така дава толкова пари за нещо, което няма как да .. изядеш и сложиш в хладилника?  ВСе това го питали хората, и дали е добре.

Дори приятелство развалил с един, заради кавга, че 40 лева за котки са бадева разход, вместо да сложиш нещо в хладилника си за тези пари.

Иван Крачанов обаче не ги разбира тези хора.

Също както и те него.

По- се догажда с котките. Всяка си има име: - Жълтурчо, голям рижав ленив котарак, който бил зачислен на порцион към близката баничарница,  после го „осиновили“ в казиното и близкия фрий шоп, но заради редовната вечеря напоследък се преместил към „военните“. Съответно при Иван.

Помни и Ромео и Жулиета. Последната била блъсната от кола, лекувал я, той и неговите хора, сложили и дори шина, закрепила се и накрая .. зли хора ги изтровили. И Жулиета, и Ромео.

Както и неколцина други. 

Хората са много по- лоши от животните, правят далеч по- големи бели, е генералният извод на Иван за живота,  животните и .. хората.

Освен пухкавелите от централното Ларго на Казанлък, при него са зачислени и дузина котки от квартала под гарата. Там обаче имало повече и некастрирани. С Марияна, друга видна котколюбителка от квартала,  си поделяли  разходите по кастрациите им. Но не смогнали за всички. Хората изоставят животинките си и това е, отсича възмутено  фрезистът Иван.

Отделно от  това били лошите. За които е удоволствие да причинят болка на животинче. Малко, беззащитно. Предупреждава ме да не снимам. И да не качвам снимки тук-там, защото .. хората като видят така на улицата коте и веднага  пищят. Или просто ги тровят, убиват.

Хората….

Иван много се чуди на младите майки, които „пищят“ срещу животните и така учат децата си да се страхуват от тях и да са агресивни спрямо тях.

Това не можел да го разбере, въпреки привидно големите си, 62 години.

Що за хора са?

За Иван гледката на мъркащите,  които лакомо нападат паницата с гранули, е висша форма на утешение и благост. Успокоява го. И му вдъхва вяра, че доброто всъщност съществува. И ражда добро.

Макар и котешко.

Деляна Бобева