Теке над Скобелево пази тайни и цери

Тя е „башка баба“.

След 40 дни, през септември ще навърши 83 години.

Вдовица е от 20 години.  Мъжът й бил виден банцигар в дървопреработващата фабрика в Горно Сахране. Отишъл на разходка в Балкана и оттам го свалили в сандък.

Има три дъщери, едната от които живее в Истанбул. Другите две са при нея. И внучки, с които се гордее.

Куче и котки красят спретнатия й двор.

Родом е от Горно Ново село, Чирпанско, но любовта и  животът й са се случили в Павебанското Скобелево.

От род на вековници е.

Майка й си отишла от този свят на 106 години, знаела арабски и до последно четяла без очила.

Баба й на 94 .

Затова и тя не се дава. На годините и животът, който счупва.

Няма пенсия. Взема вдовишката на съпруга си.

Навремето работила като счетоводител в местното ТКЗС, после правела сметките при градежа на скобелевското училище през 1959 години, но грижата по дома и децата, клъвнала годините за стаж.

Ненадмината е на краснопис. И сега смята без грешка „сметка от тавана до пода“. Вярно.

Знае наизуст всички „дуи“ от Корана,  само ги е учила от ходжите. Има феноменална математическа памет.  Запаметява в някаква своя си логика. Толкова добре ги знае, и толкова са силни молитвите й, че я търсят от цялата страна, дори от Турско. За добри, и за лоши дни. За помен или добро.

От 30 години не може да спи. Или почти не спи. Макар да няма дертове и кахъри, които да свиват душата й.

Срещу един- два лексотана седмично, поспива.

Много работи, и много помни.

Изключително пъргава за годините си, само дето слухът я предал. Трудно чува.

Затова и сама си е лепнала прякорът „башка баба“.

Отива й - на Бейдже Ахмед Реджеп.

Стопанката на свещената къщичка над село Скобелево, известна още като Текето.

От близо пет години и половина, тя е тази, дето държи ключа за малкото свещено за мюсюлманите параклисче-Теке, сгушено в гъста гора над хълма в селото. И над старите турски гробища.

Място едновременно свято, злокобно, магическо.

Странен сюрреализъм на десет минути пеша от селото.

Дарбата й , усърдието, топлината и обичта, които излъчва тази дребна на ръст, но много държелива  жена, личат от  разстояние.
Но най- впечатляващи са очите й. Дълбоки. Детски. Чисти. Събрали всичката хорска болка, надежди и .. благодарност.

Баба Бейджие е от избраните.

Специална баба.

Не случайно преди малко повече от пет години селото й поверява ключовете за Текето. И тя става нещо като стопанката на местния Ерусалим.

Защото Текето над селото, до което води малка трънлива пътека, е добре известно на местните, макар малцина да имат куража да стигнат до него. За сметка на това към текето , чули за неговата целебна сила и силна енергия, се стичат хора от близо и далеч. Мюсюлмани и православни, вярващи и не. Но все хора с проблеми, болки и теглила.

Баба Бейдже се старае да намери лек за всеки. Припка по  горската пътека с малка платнена торбичка, в която къта стар Коран, кибрит и очила. Понякога и тетрадка с красиво изписани молитви на турски.

Баба Бейдже не знае арабски като майка си, но за сметка на това нейната внучка завършила такива духовни курсове към Мюфтийството в Шумен и без проблем можела да й помага в преводите на дуите /бел. авт. молитви/. Последните са  аналогия на православните църковни наричания,  проповеди  и молитви, които се четат в храмовете.

Пътят към Текето, за което скобелевци нямат спомен откога е, /знаят само че откакто е селото, оттогава е това турско теке/ не е много, но е малко зловещ.

Почти през целия път те съпровожда  глух кучешки лай на вързаните на къс синджир кучета от последните селски къщи.

Лай, омесен със странна и с мирис на гора тишина, загърнала в огромни храсталаци, с размери на непроходима гора старото  селско гробище. Тук-там, през дървесните процепи се виждат огромните надгробни плочи на хора, някога живели.

И моят мъж е там, долу, сочи с ръка баба Бейдже, докато катерим пътеката.

Преди време дала 20 лева на местен косач, да я почисти, ама пак се напълнила с треви и тръни.  За гората, дето е скрила гробището, не мисли. Там каузата била загубена и кметът трябвало да нареди.

Не бивало обаче мъртвите така в трънаците да почиват, кахъри се стопанката на текето.  Макар и старо да е гробището.

Тя, душата, баба, всичко види. И доброто, и лошото, казва  баба Бейдже, докато пътят ни съпровождат ято пъстри пеперуди.

Душите на мъртвите са това, посещават ни, казва Бейдже и сълзи пълнят очите й. Имала братче, починало на 6 месеца. Като си тръгнало от живота, на вратата в стаята кацнала бяла пеперуда.

Това е душата на братчето ти, казала майка й. Оттогава Бейдже знае: видиш ли пеперуда край теб или в дома си,  душата на покойник те е навестила. Да те нагледа, утеши, да прати хабер, че е добре. 

Затова и Бейдже счита, че пеперудите не бива да се убиват. Те са душите на мъртвите. И са символ на кръговрата човешки: идват, снасят яйцата си, оставят диря  и умират.

Докато нижем тази история, стигаме  малка измазана в бяло обла къщичка над селото. Текето на Скобелево. Според преданието там са последните домове, оковани в дървени  пирамиди, под дървен навес  на двама  мюсюлмани, с ранг на светци. По-старият Тахир Баба и по- младият Айваз.

Според легендата, те били от родното село на Бейдже- Горно Ново село, Чирпанско, но намерили последен дом тук. Животът им бил пълен с чудеса. Понеже били добри хора, след смъртта си станали светци. Мястото, където почиват, било осеяно с невероятна енергия, и с целебна сила на молитвите.  Особено за човешки пороци и здравословни болежки. Трябвало само човек искрено да се помоли, искрено да се покае. А молитвите, дето Бейдже чете от Корана  усилвали силата на добрата енергия. Така ставали чудесата.

Най- силната, според Бейдже, е „яазин“-  Сърцето на Корана. В нея били събрани 99 молитви , само за хубаво, казва  тя. В Текето, на една от стените в рамка, е окачена тази молитва, цялата в позлата. Дар от признателни хора от Турция. 

Досами входа на Текето има дърво. Осеяно с различни парцалчето, остатъци от детски играчки, санитарни маски дори и всякакви други лични дребни вързулки. Досущ на онези дървета, които алианите /алевитите/ нижат.

Тук хората окачат болките си, казва стопанката на Текето. Всичко това е оставена болка, оставена тревога. Ако нямаш какво от теб, косъм може да оставиш. То дървото чува и цери, допълва тя, пъхайки малък ключ в портата на Текето.

Преди години вярващи събрали пари и направили малък ремонт н схлупения от времето навес над двата гроба на светците. Сложили врата от дограма и прозорци. Циментово стъпало пред входа документира времето на ремонта- 1998 година. Измазани с вар са и кирпичените стени вътре.

Баба Бейдже отворя портата на Текето с „Добре дошла“.

В последния дом на мюсюлманските светци е тъмно. Светлината иде само от малкото прозорче и дебелите лоени свещи, които още от прага Бейдже пали. Като в храм. Прави същото всеки петък. Заедно с дъщеря си. Идват тук като на джамия. В дъното са наредили редичка стомни с лековита вода с дуи- молитви.

В средата на стайчето, грижливо застлани с бяло платно са двете сковани дървени пирамиди. Под тях са вечните домове на Тефик баба и Айваз.
Между тях импровизиран одър- легло. Там полага тяло този, който има нужда от помощ и изцеление.

Преди това баба Бейдже е чела съвестно подходящите дуи от Корана, обикаляла е заедно с него три пъти святото място, молили са за опрощение на грехове. За пощада и милост. За помощ и чудо. 

Най- ми е драго, леко ми става като тръгнем по обратния път и тук някъде, по средата човек като стигне, обърне се и ми вика: „Бабо, бамбашка съм!“ (добре съм, светна ми).

Иска да ми каже, че му е олекнало и мъката, болката, са останали тук някъде, пояснява Бейдже.

За мястото тя знае много преди да стане снаха в Скобелево. Още като дете в нейното село, свърши ли кърската работа наесен, цялото село товарило талигите  с кой каквото му родила земята, обредни животни вземали и пристигали тук, на Текето. Правили голям курбан. За берекет и милост за живите и за помен и пощада за мъртвите.

И сега баба Бейдже, като понасъбере от лепти на получилите помощ в Текето, прави мевлид  в джамията. За починалите, и за живите. Вече два пъти. Сега отново стяга такъв. 

Ще е за цялото село и за хората от околността.  

За себе си нищо не иска, само здраве. За нея  и близките й. За да се радват дълго време един на друг. Това пожелава и на всеки, тръгнал при нея  и Текето да дири лек.
Ще си гледате здравето, няма да искате да имате от многото на другите. Колкото, толкова. Ще се радвате.

Каквато и работа да имате, ще й  се радвате, заръча на изпроводяк стопанката на  скобелевското Теке.

И бърза да каже, че Всевишният дава на всеки туй, дето му е нужно. Когато на нея й трябвало книга, някак тя я намирала. Тъй ставало и с Кораните от които чете. Има дузина. „Или ще ми пратят от Турция или някой тук ще ми подари, но ме намира  нужната книга“.

Затова и бивало хората само добри мисли да имат. И в магии да не вярват.  Злото е силно и стига, ама доброто още по- силно, казва баба Бейдже преди отново да потъне в работливата зеленина на своя нареден скобелевски дом.

До следващия в нужда.

Който заедно с нея  ще премине по  затревената пътека, съпровождан в шпалир от ята пъстри пеперуди.

Душите на тези, дето вече ги няма, но винаги са с нас.

Деляна Бобева