Доброволец от Испания в Казанлък, първи впечатления

Кандидатствах за този проект едва седмица преди началото му, не мислех, че наистина ще бъда приетa. След като това се случи, малко се уплаших.

Преди да дойда по този проект, никога не съм мислила за България. Не знаех нищо за България. Единственото, което знаех беше, че това е популярна дестинация за хора, които искат да пътуват евтино, че езикът е славянски и че знамето има същите цветове като унгарското и италианското. Сега ще живея в тази непозната за мен страна почти два месеца.

Бих се радвала да можех да направя някои проучвания за нея предварително, но нямах време. Изтеглих гугъл преводач в паника, преди да дойда тук. Моят приоритет, когато пристигнах в София, беше да си взема сим карта за телефон, за да имам достъп до интернет, за да ми помага при нужда. За щастие летището не беше твърде голямо и имаше много ясни инструкции как да стигна до метрото. Освен това посрещащата организация ни изпрати инструкции как да стигнем до центъра на града или до жп и автогарата.

Втората ми мисия беше да си взема нещо за хапване. Реших да отида до супермаркет. Бях изненадан да открия Била, доста популярен австрийски супермаркет. Всичко вътре не беше подредено както в моята страна и както във всички такива магазини. Въпреки че можех да чета кирилица, пак не разбираh написаното. Намирането на продукти беше малко предизвикателство, тъй като всички супермаркети организират продуктите си по различен начин. В крайна сметка реших просто да избера питие и лека закуска.

Влакът от София до Казанлък пътува около 3 часа. Влакът, с тръгнах, не изглеждаше, че ще издържи толкова дълго пътуване. И наистина имаше някои малки проблеми, които доведоха до забавяне от почти половин час. По време на пътуването с влак следвах маршрута си чрез гугъл карта. Беше ми много интересно като знам, че прекосявам буквално половин България. Както повечето влакове, железопътната линия беше малко по-далеч от градовете, така че трябваше да видя част от това, което според мен беше българската провинция.

Взеха ни на гарата в Казанлък и имахме първия си добър контакт с българин. Той ни доведе до още по-малко селце наречено Средногорово, което потърсих в интернет и установих, че има едва 200 жители.

Първата седмица беше седмица на адаптация. Имахме възможността да се срещнем с другите доброволци и още местни жители, всички бяха много дружелюбни и много гостоприемни.

Времето също беше много гостоприемно. Идвам от южната част на Испания, така че очаквах да ми е студено, и дори като си помисля, че ме посъветваха да съм с пролетни дрехи, мисля, че повечето неща, които опаковах, са твърде топли за сезона.

Дойдох тук с нулеви очаквания и бях много приятно изненадан. Мисля, че ще си прекарам много добре през следващите два месеца.

Loane Hoa COCO, доброволец от Испания в България за период 01.04-29.05.2024 г. по проект „Екологична енергия 2“ на сдружение „Младежки център за развитие-Взаимопомощ“ по програма „Европейски корпус за солидарност“.

СНЦ "Младежки център за развитие-Взаимопомощ"