Днес Казанлък отдаде почитта си към Васил Иванов Кунчеви и си припомни славните дела на националния ни герой. Днес се навършват 152 години от деня, в който Васил Левски увисна на бесилото, а светлият му образ стана равносилен на безсмъртие. Родолюбци, училища, детски градини, ръководство, директори и др., сведоха глави, коленичиха и запазиха минута мълчание пред бюст-паметника на Васил Левски, разположен в едноименния парк в западния квартал на Казанлък.
Левски е синоним на българската национална идентичност. Той е най-високия глас за българската свобода и националната и държавна независимост. Роден на 18 юли през 1837 г. в град Карлово , преживял не леко детство и загубата на баща си, поел от рано грижата за семейството, потърсил упование във вярата и монашеството, в него надделява любовта към отечеството и стремежа за свобода.
"Преди 152 години, в един по-мразовит ден, Апостола на нашата свобода приключва своя земен път. Неговото дело е толкова велико, че други велики българи още тогава разбират смисъла и значението му., каза д-р Момчил Маринов и продължи речта си като припомни думите на великия български поет и писател Иван Вазов за Дякона: “Левски, бе изражение на една сила, излязла из цели векове страдания, из цял океан от унижения. Седем години той обикаля България, посети стотици села и градове, устрои им комитети, учи, насърчава. Плаши богаташите, надумва учените, сърди турците, постоянен до невъзможност, упорит до безумство. Властите се умориха да го преследват, той не се умори да им се изпречва, противостоя на ограниченията, обеди невярващите, разпали заспалите.“
Д-р Маринов припомни думите и на Христо Ботев: „Дякона е не само голям революционер, но и несравним човек, запомняща се личност. Ние две години след смъртта на Апостола имаме борци и революционери като покойния Дякон Левски, които се нареждат в световния пантеон на борците.“
Официалната програма за отбелязване на 152 години от гибелта на Васил Левски започна с отслужване на панихида в памет на Апостола в Храм „Св. Троица".
Цветя за признателност бяха положени и пред барелефа на Левски на бул.“23-ти Пехотен Шипченски полк“, поставен на сградата на някогашния хан на баба Гана (казанлъшката Баба Тонка), приютявала Дякона при посещенията му в Казанлък като ръководител на българската национално - освободителна борба.