Той е дългогодишен треньор на Националния отбор по вдигане на тежести на Малайзия, опитен атлет, родолюбец и радетел за бъдещето на българските щанги, това е казанлъчанинът Стефан Стефанов.
След почти 20 години зад граница, той се завръща в родината. Натрупаният опит, премесен с доза горчилка не сваля усмивката от лицето му, а добрите му намерения да работи в полза на спорта, продължават да търсят реализация на местна почва.
Стефан е роден в Казанлък, завършил е в Стара Загора, част от първия випуск по вдигане на тежести. Той е първият шампион на Спортното училище в областния град. Отбива военната си служба в Държавното физкултурно дружество „Славия“ в Столицата. През 1989 г. завършва НСА “Васил Левски”, след което става помощник-треньор на Студентското физкултурно дружество „Академик“. Професионалният му пътя го отвежда до Куала Лумпур, където от 2003 до 2018 заема треньорския пост в Национален отбор по щанги на Малайзия. Там под вещото му ръководство се обучават мъже и жени, юноши и девойки. Двама от възпитаниците му се класират за участие в Олимпийските игри.
Причините за връщането му в България не са малко. Като основна, спортистът посочва тежкия климат, носталгията по родината, вкусната храна дори. Малайзия е мюсюлманска страна, а там 70% от населението са мюсюлмани, 25% са китайци – будисти и 5% са от Индия, Пакистан и други народности, разказва казанлъчанинът. Въпреки различията и разбиранията на местните, с не малко усилия той основава първата школа по вдигане на тежести за жени в азиатската държа, където по това време е със своя спътник в живота, неговата съпруга Галина, която е треньор по стрелба с пистолет и пушка в местен клуб.
Неприятният момент за казанлъчанинът настъпва, когато разбира, че натрупания от него трудов стаж в азиатската държава не се зачита. Казусът си обяснява с липсата на български представител и посолство в Малайзия, като най- близкото такова се оказва в Джакарта Индонезия. Решение на ситуацията няма, а в нея по думите му се оказват и други над 200 треньори от Казахстан, Узбекистан, Румъния и други държави. „България няма никакво споразумение с Малайзия, единствено това е от 1946 за ненападение, което всички страни са подписали след Втората световна война.“, допълва Стефанов.
Вдъхновение българинът сподели, че винаги е черпел от тежката атлетика и в частност Българската федерация по вдигане на тежести, а негов основен пример и мотиватор си остава Иван Абаджиев . „Той създаде методиката, програмите, клубовете. От 1972 г. отборът вървеше добре, имало е разбира се и катаклизми, но бяхме водеща сила, през 1986 г. победихме Русия например. Иван Абаджиев е човекът, който създаде българките щанги и ги издигна до големи върховете“, спомня си спортистът.
За съжаление състоянието на Българска федерация по вдигане на тежести, никак не е добро, алармира казанлъчанинът. В петък (24 януари) ще стане ясно какво ще се случи с нея, след като нейният бивш президент Антон Коджабашев, подаде съдебна молба в края на септември 2024 г. за фалит на Федерацията, заради множеството ѝ финансови проблеми.
„Над 1 милион лева са задължения, а никой не иска да става спонсор и да налива пари. Предишните президенти не са били явно достатъчно добросъвестни, което най-вероятно е и причината да искат да я „занулят“. Ако се случи това и обявят несъстоятелност, финансовите задължения ще отпаднат, но Федерацията ще изгуби лиценза си поне за една година. Във времето се разходваха се пари за лагери, даваха се средства за проби, имаше и допинг скандали, усвояваха се и много средства не по направление.“, заяви Стефанов.
С нескрито вълнение той припомни, че едно от големите имена, които свързваме с вдигането на тежести е именно това на Карлос Насар, който по думите му „изми очите на българските щанги и ще продължава да носи още медали, но не се знае дали за България или за друга страна.“ Треньорът е на мнение, че има клубове, които успешно развиват своята дейност и даде за пример тези в Червен бряг, „Марица“ в Пловдив, Добрич, Сливен, както и в Русе където тренират 70 момичета и момчета.
Едни от най-трудните уроци, които спортистът е научил по трудния начин казва, че е бил в залата, където успеха идва с много работа и тренировки, а конкуренцията е изключително жестока. „Бяха направили така, че във всяка категория да има по трима почти равностойни спортисти. Ако единият се контузи, веднага го замества другия, който беше много добре подготвен и с голям потенциал да стане медалист. А сега имаме Карлос Насар и тук-там някои, които са в топ 6, 9 или 20 на света.“, уточнява треньорът.
Планове за бъдещето не крои, а предложения да продължи със щангите в родния град не липсват. Желание от негова страна има, единственото, което го смущава е как ще осигури нужната екипировка, консумативи, уреди и средства за качественото обучение на трениращите, като „на никой не му се дава пари за спорт в тези тежки времена“.
На финала на нашия разговор, Стефан се обърна към читателите на kazanlak.com с апела, да полагат нужните грижи за здравето си с помощта на спорта и добрата храна. Той изрази надежда, посланието му да достигне до колкото се може повече младите хора, които според него водят заседнал начин на живот, което от своя страна крие редица рискове.
Снимки: Стефан Стефанов (личен архив)
По публикацията работи: Неделина Колева