Казанлъчанинът Красимир Илев отново „полетя“ край Еверест, този път с рекордно малък парашут

“Всички ми казваха, че това е лудост, за това и не го споделих на много от близките ми.“, заяви 60-годишният парашутист.

Малко повече от година след първото приключение на българския парашутист, край най-високия връх в света, той отново бе в Непал и скочи още три пъти от височина над 7 000 метра.

И сякаш това не му бе достатъчно предизвикателно, Красимир реши този път да го направи с изключително малък парашут.

Миналата година Красимир Илев стана първия българин, скочил с парашут край Еверест, за което kazanlak.com ви разказа подробно. А сега, преди броени дни, казанлъчанининът стана първия в света, който се осмели да скочи с може би един от най-малките парашути по размер, край хималайския гигант.

Куполът на парашута на Краси е 75 фута. За да добиете представа ви даваме няколко примера: съвременните учебни парашути са с куполи от 240-280 фута; запалените парашутисти, които са натрупали опит, скачат с куполи 120-170 фута; професионалистите в бранша си позволяват да паднат под 90, но в зависимост от условията. 

Второто непалско приключение на казанлъшкия скайдайвър се осъществи в периода 6-9 ноември. Красимир бе повикан отново от организацията „Parabellum Tactical Training”, която организира тандемни скокове край Еверест на бивши военослужещи от английската армия, някои от които са инвалидизирани.

Мисията на единственият българин в групата е да скочи заедно с тях и да заснеме преживяването.

Нямаше как да не потърсим отново Красимир, за да ни разкаже повече за своето постижение. Откриваме го отново на летището Skydive Spain в Севиля, където работи от няколко години. Ето какво разказа самия той:

Здравей, Краси! След малко повече от година отново се връщаш в Непал, за да се гмурнеш в небето над Еверест. С какво ще запомниш тези скокове?

Уникалното този път беше, че извърших скоковете с парашут, който е може би един от най-малките по размер, скачани някога на това място. Използвах купол с размер 75 фута, или по-точно модел LEIA-75.

А как реагираха близките и колегите ти, когато им сподели с какво мислиш да скачаш този път?

Не бяха много хората, които ме подкрепиха в това начинание. Мога да кажа, че болшинството го приеха за лудост. Затова и не бях го обявил официално,

Въпреки това за мен си остана едно предизвикателство, което смятах, че мога да постигна и го направих. Дори успях да осъществя 3 скока с този купол.

И сега, след като всичко премина благополучно, мога да кажа, че това е едно постижение за българския парашутизъм, част от който съм и аз вече повече от 40 години.

Какви са рисковете при скоковете с толкова малки куполи?

Изисква се изключително точна преценка, както на точката на отделяне от въртолета (така наречения разчет), така и на приземяването. Всяка грешка в разчета и недолитане до зоната за приземяване, можеше да бъде фатална.

В допълнение разреденият кислород на тази височина направи приземяването ми още по-сложно. Скороста на парашута се увеличава ужасно много, а в същото време губи и много височина, т.е. пада бързо.

Условията в Хималаите не са като условията на всяко друго летище за скачане с парашут. Какви препядствия трябваше да преудолеете с екипа?

Самия факт, че площадката за приземяване се намира на изключително голяма височина -12 400 фута (над 3 700 м.), прави скоквете доста сложни. Бяхме оборудвани с кислородни апарати заради разредения въздух.

Допълнителни препядствия бяха изключтелно трудния и неравен терен, сложните вуздушни течения и силата на вятъра, която на височина 23 000 фута (над 7 000 м.) достигаше до 42 възела. Именно затова почти всички използват по-големи по размер куполи, които да осигурят по-меко и съответно по-безопасно приземяване.

Преди няколко дни се завърна от Непал. Къде те намираме в момента?

Аз съм отново на работа - в хангара на Skydive Spain в Севиля, където вече ме чакат доста парашути. В началото на другата година мисля да се прибера пак за малко в с. Овощник при семейсвото и близките ми.

Красимир Илев е родом от Стара Загора, но парашутизмът го води в село Овощник, където е домът му и до днес. Занимава се с парашутизъм от 16-годишен. Дълги години е национален състезател по парашутизъм с множество успехи и олимпиада зад гърба си, а в последствие става инструктор. От 2007 г. работи в Испания като парашутист и инструктор, а в момента основно е ригер (извършва поддръжка и ремонт на парашути).

С близо 18 000 скока и 60 лета зад гърба си Красимир не спира да лети, като уменията и успехите му го правят познато име в бранша по целия свят.