Оператор, фотограф и дългогодишен преподавател в НАТФИЗ представя своя изложба в Музея на фотографията

Музей на фотографията представя изложбата „Истории с опашки“ на Красимир Андонов, оператор, фотограф и дългогодишен преподавател в НАТФИЗ. Авторът, който рядко показва творческите си проекти, работи по тази серия повече от двадесет и пет години. Фотографиите, включени в изложбата представят уловени моменти от ежедневието, в което се срещат хората и животните. Датата на откриване е 19 февруари от 17,30ч. Изложбата може да бъде видяна до 11 март.

Красимир Андонов е филмов оператор и фотограф. Той е преподавател и ръководител на бакалавърската специалност „Фотография” в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов”, където завършва специалност „Кино и телевизионно операторско майсторство“ (1995) при проф. Георги Карайорданов, а по-късно и „Художествена фотография“ (1997) в класа на проф. Румен Георгиев. Носител е на наградата за най-добра камера от South East European Film Festival в Лос Анджелис за филма „Отрова за мишки“ (реж. Константин Буров, 2014) и призът за операторска работа на Българската филмова академия за „Съдилището“ (реж. Стефан Командарев 2016).

Той снима в много различни области - мода, реклама, кулинарна фотография…, но най-важни за него са дългосрочните персонални фотографски проекти. Неговата работа като оператор включва пет пълнометражни игрални и над двадесет документални филма, както и стотици реклами.

Работата му като фотограф е показвана и награждавана в България, Франция, Канада, Нова Зеландия и Китай, а негови дългосрочни проекти са показвани в самостоятелни изложби като „Светлина и култ“ в галерия Кредо Бонум (2012) и „Пенсионирани птици“ в рамките на фестивала Международни фотографски срещи в Пловдив (2020). Същата серия е представена с прожекция на престижния фестивал за фотожурналистика Visa Pour L'Image в Перпинян, Франция. Негови фотографии са публикувани в списания като: Eva, PHOTO, Geo, National Geographic, Schwarzweiss и ZuDeutscheZeitung.

„Направих първите снимки от серията, докато бях студент по операторско майсторство във ВИТИЗ. Тогава, под влияние на проф. Румен Георгиев - Рум, се запалих по фотографията на ежедневието и започнах да снимам всяка интересна репортажна ситуация, която успявах да видя.

Когато имаме един кадър с няколко обекта, зрителят винаги търси връзката помежду им – и ако ти предварително заложиш комуникация между обектите, дори тя да се случва в живота точно за един миг, историята, която носи снимката, става съвсем различна.

С времето забелязах, че в хаоса от запечатани моменти се появяват изображения, които кореспондират помежду си. Това ме насочи да организирам работата си по няколко теми, една от които - животните. Мисля, че първата фотография в изложбата е заснета през 1992 година, а последната е от 2021. Ако ги нямаше датите под изображенията, трудно може да се улови разликата във времето. Това не е търсено нарочно - замислих се, че като оператор съм научен да поддържам единен визуален стил на картината, нещо, което несъзнателно съм приложил и при тази дълго снимана фотографска серия.

Как се снимат животни ли? Лесно, защото никога нямат нищо против да им досаждам с фотоапарата… И трудно, защото винаги изпитват бързината ми - нямат навика да повтарят два пъти един и същи номер.”, споделя авторът.