Почина журналистката Яница Станчева

Отиде си.

Яница.

Дребното крехко момиче от вестник „Долина“.

Угасна тихо, деликатно, със стаена в себе си болка тази нощ в болницата в Казанлък.

Болка, която просмукваше крехкото й тяло години наред.

И нито за миг не позволи тази болка да я  издаде пред света наоколо.

Носеше си я като кръст, сякаш я нямаше.

Беше от тихите борци.

Онези, които не вдигат крясък около себе си, но са готови да бранят мнението си.

Без значение какво и колко ще струва.

В това приличаше на баща си.

Беше човек.

  Имахме планове.

  За дните напред.

Стягахме вестник.

Последният.

И вярвахме, че ако съберем усилията, може и да променим начина, по който се случват нещата.

Тук.

Обичаше града си.

Хората му.

Затова и се впусна в авантюрата тази есен.

Авантюра, която фатално потроши душата й.

Болката от това трошене личеше само в очите й. За онези, които я обичаха.

Беше от гордите.

Не я артикулираше. Не я изрече.

Не даде воля на гнева си.

„Мълчанието не винаги е знак на съгласие.

Понякога е знак, че не ти се спори с идиоти“, ни завеща Яница в последното си вестникарско послание в „Долина“

Нейното намигане към живота.

Навярно затова си тръгна така: бързо, тихо, в потопена в мълчание болка.

Защото не й се спореше с идиотите в живота.

Знам, че там където отива, ще я чака един сърцат татко,  по който неутешимо болееше крехката Яница.

И вярвам, мила, че там поне няма идиоти.

Защото ТАМ всяка идиотия, злоба, дребни човешки срасти, всичко приключва.

Остава само бяло и тишина.

Ще липсваш, крехко момиче.

Сбогом, Яничка!

И не се тревожи за „Долината“.

Остава.

Сбогуването с журналистката Яница Станчева ще е в четвъртък, 1-ви февруари от 12 часа в ритуалната зала на казанлъшкия гробищен парк.

Погребението  от 14 часа.

Съболезнования на всички, които я познават, обичат и ще я носят в сърцата си.

Деляна Бобева