Неплатените глоби няма да водят до отнемане на книжката

За неконституционна бе обявена практиката за отнемането на свидетелството за управление и спирането на автомобилът от движение при установяване на неплатени глоби. Това отсъди Конституционният съд (КС), а решението е прието с единодушие от дванадесетте висши магистрати.

Какво се променя?

Решението на КС касае Закона за движението по пътищата (ЗДвП) чл. 171 и по конкретно:

• т. 1, б. „д“: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба.
• т. 2, б. „к“: временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба.

Тези текстове от ЗДвП често се прилагаха, при установяване на неплатена глоба, по време на пътна проверка или при преминаване през граничен пункт. С решението на КС вече няма да бъде възможно налагането на санкции по гореизложените разпоредби от закона.

Какви са аргументите на съдиите?

До решението на магистратите се стигна след образуване на делото през лятото на 2020 г. по искане на омбудсмана Диана Ковачева, до която граждани изпращат жалби. Анализът на КС довел до взетото решение показва, че:

• Оспорените текстове в закона не представляват принудителни административни мерки според Закона за административните нарушения и наказания, защото не могат да постигнат целите на тези мерки.
• Истинската  цел на оспорените разпоредби не е формално посочената в  ЗДвП – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, а по-лесното събиране на вземанията от глоби. Така прочетени, въпросните разпоредби придобиват характер на санкция за несъществуващо административно нарушение.
• С оспорените разпоредби, на практика законодателят е смесил характера и същността на принудителните административни мерки със санкциите за административни нарушения.
• Законодателят ограничава упражняването на основни конституционни права на гражданите, с което цели да принуди длъжниците да платят наложените им по ЗДвП глоби, като заобикаля установения законов ред за тяхното събиране. Всяко ограничаване на основни конституционни права на гражданите, което има за цел да компенсира неспособността на държавата да изпълнява задълженията си, е недопустимо в правовата държава.
• С предвидените в оспорените разпоредби мерки законодателят заобикаля закона и предвидения в него ред за принудително изпълнение на публичните вземания за глоби, като предвижда санкция за неизпълнение на едно парично задължение, чрез която на практика ограничава упражняването на правото на гражданите да се придвижват свободно по територията на страната, да напускат нейните предели, а в хипотезата на чл. 171, т. 2, б. „к“ ЗДвП – сериозно засяга упражняването на правото на собственост.
• Разпоредбата позволява ограничаване упражняването на правото на собственост и на съсобственика – недлъжник. Административната принуда в тази хипотеза се прилага и по отношение на съсобственик, който не е отговорен нито за нарушението, което е основание за наложената глоба, нито за нейното неизплащане в срок. В тези случаи се нарушава принципът на личната отговорност. По този начин недопустимо се ограничава упражняването на правото на собственост и на тези лица, които с поведението си по никакъв начин не са станали причина за прилаганата и спрямо тях принудителна мярка.

Пред Българската национална телевизия, омбудсманът коментира приетото решение с думите: „Мисля, че наистина е абсолютно адекватно решението на Конституционния съд, че принудителни административни мерки не могат да се прилагат за неплатени глоби, защото неплащането на глоби само по себе си не е престъпление и нарушение. (…) Все пак фискалният интерес на държавата не може да доминира над конституционните права на гражданите и мисля, че това личи много ясно от решението на Конституционния съд.“

СБА