Любовта има точно време и място - 14 февруари, 19:00 часа

Ако се чудите как да разчупите рутината на 14 февруари, и да отбележите деня на влюбените по малко по-различен и романтичен начин, изненадайте любимия човек със среща в „Асансьорът”.

Спектакълът на театър „Любомир Кабакчиев” ни потапя в една любовна история на непознати мъж и жена, заседнали в асансьор, изолирани от света. Дълга нощ в опит да спасят душите си чрез вярата в другия и да разберат дали са родени един за друг, защото пътят към блаженството на духа и човешкото щастие е любовта…

Дали момичето трябва да отиде в десет часа в гражданското отделение, за да се омъжи за човека, когото не обича, но който ѝ осигурява добро материално съществуване? Дали мъжът ще спаси за последен път своя приятел мошеник? И последното – дали онова, което асансьорът е създал помежду им, няма да се окаже толкова краткотрайно, колкото е времето за отстраняване на повредата на асансьора.

Асансьорът спира двамата сякаш нарочно, за да ги опомни. Но какво може да направи един асансьор дори и с цената на любовта?

ТЯ: В един момент ми се струва, че те познавам от много отдавна, още преди да се родиш, още преди и аз да се родя… Някъде сме се срещали като идеи на прадедите ни… Или може би аз съм по-възрастна от тебе и съм те измислила, поръчала съм те да дойдеш такъв… А в друг момент си ми съвсем непознат…

ТОЙ: Тогава аз съм те поръчал!

ТЯ: Наистина ли?

ТОЙ: Заедно с асансьора!

ТЯ: Кажи ми… какво си помисли за мен?…

ТОЙ: …Мисля, че си най-хубавото момиче, което съм срещал!

ТЯ: Кажи ми го още веднъж!

ТОЙ: Най-хубавото, най-хубавото, най-хубавото…

ТЯ (сияеща): И все пак не ти вярвам, виждам, че не ме лъжеш, и не ти вярвам… Сигурно си го казвал и на други!

ТОЙ: Казвал съм го… Това има ли някакво значение?

ТЯ: Има! Разбира се, че има! Искам да го казваш само на мен и никакви там машинописки и прочие! Не мога да понасям другите, нито даже спомените за тях!… Смешна ли съм?

ТОЙ: Тук няма никакви други, тук сме само двамата!

ТЯ (сгушва се в него): И не искам да има! Така ми е хубаво с теб, че ме е страх. Изглежда най-хубавото е тогава, когато човек го хваща страх.

ТОЙ (нежно): От какво те е страх?

ТЯ: Че всичко беше случайно, най-просташки случайно. Можеше да не се срещнем, можеше и нищо да не стане, можеше…

ТОЙ: Не можеше! Щом е станало, значи е било нужно да стане. Срещата на двама души, които се търсят един друг, не е случайна!

ТЯ: А ти убеден ли си, че ние сме се търсили?

ТОЙ: Не! Аз съм един мръсен развратен тип и ти си една похотлива улична дама и сме попаднали на един асансьор…

ТЯ: Млъкни! (Запушва му устата.) Аз знам, че всичко не е така, но искам непрекъснато да го чувам, с най-различни думи, с най-различни доказателства… Това за мен е много важно… Разбираш ли ме? Аз съм съвсем искрена! Не мога да играя роли… Ето ти си тук и аз знам, че си тук, но ме хваща страх, че съм те измислила или че всичко това си е измислица и след малко ще разбера това като всеки излъган човек…

ТОЙ: Защо ще бъдеш излъгана? Нали всичко това беше истина и си е истина!

ТЯ: Но дали ще бъде истина?

ТОЙ: Ако не я забравяш!

ТЯ: Не е истина тази истина, която трябва да се припомня. Ние не биваше да се срещаме и ако имаме капка разум, трябва ето сега, в следващата секунда още да се махнем един от друг и никога повече да не се видим!…

В романтичният спектакъл, по пиеса на Георги Марков, писана през 1967 г., участват Десислава Стоянова и Ивайло Драганов. Постановката е на Петър Денчев, а сценографията и костюмите са на Петър Митев. Музика – Милен Апостолов.

Подарете си една романтична история на 14 февруари от 19:00 часа в зала "Лекс", в сградата на Община Казанлък. Билетите - само 10 лв., можете да закупите от Инфоцентъра на ул. "Искра" или на телефон: 0888 065 583.