В Казанлък бе дадено началото на 36-ите традиционни краеведски четения, организирани от Община Казанлък, Исторически музей „Искра“, Общинска библиотека „Искра“ и Краеведско дружество „Иван Енчев – Видю“. Форумът се провежда ежегодно в навечерието на Деня на народните будители и събира изследователи, историци и общественици, посветили труда си на проучването на миналото на региона.
Събитието започна с едноминутно мълчание в памет на казанлъшкият творец и общественик Лилия Димитрова. Заместник-директорът на музея Радослав Петков откри четенията, като подчерта, че краеведческите изследвания са „основата на всяко историческо познание“. Той обяви, че институцията ще събере представените от лекторите материали и ще създаде електронен архив, който ще бъде качен за ползване в сайта музея.
Заместник-кметът на Община Казанлък Сребра Касева поздрави участниците във форума и изрази признателност към всички, които пазят и изследват местната история.
„За мен е изключително удоволствие да присъствам на краеведските четения именно в навечерието на Деня на народните будители. Поздравявам ви и пожелавам на всички ви здраве, вдъхновение и още много успехи в благородното ви дело - да изследвате и съхранявате паметта за нашия роден край,“ каза тя.
Касева подчерта значението и на културните институции в Казанлък наричайки ги „истински будители“, където работят „сърцати хора, поддържащи жив пламъка на знанието и любовта към родното“.
„Радвам се, че тази година залата е пълна и вярвам, че в следващите години ще има още повече участници. Краеведите са важна общност за всеки град, защото ни учат да се обръщаме към миналото, за да градим по-добро бъдеще,“ добави тя.
Директорът на Общинска библиотека „Искра“ Теодора Георгиева отбеляза, че Казанлък е единственият град в страната, който без прекъсване поддържа традицията на краеведските четения вече 36 години. През този период са представени над 600 научни доклада от изтъкнати учени като проф. Георги Китов, проф. Людмил Гетов, проф. Пенчо Пенчев, проф. Петко Петков, д-р Косьо Зарев, д-р Денчо Бойчев и други.
Тази година акцентът на четенията, обединени под мотото „Пътуване през времето на родния край“ е поставен върху участието на млади изследователи, които представят своите разработки под формата на презентации. За първи път във форума участват и представители от чужбина – Петя Големанова, посветила доклада си на Жан Егершмит – дясната ръка на Феликс Вожли в Казанлък, както и Антоанета Чолакова, пристигнала от Виена, за да представи материали, свързани с приноса на баща ѝ Тончо Чакъров към развитието на българското машиностроене.
Сред участниците са и д-р Весела Георгиева, която откри програмата с доклад, посветен на своята майка – дългогодишния директор на музея Красимира Стефанова. Директорът на казанлъшката библиотека отбеляза, че най-възрастният участник в четенията е г-н Христо Гъдев - дългогодишен директор на ПГ "Иван Хаджиенов" и наследник на опълченеца Стоян Гъдев, на който е посветен и доклада му.
Георгиева посочи, че сред представените трудове тази година е и изследването на Нено Шивачев за самолетостроенето в България - тема, която засяга не само индустриалната история на Казанлък, но и общото развитие на българската промишленост. С любопитен доклад участва и Георги Стоянов, като материала е продължаващ неговите проучвания в областта на нумизматиката. След като миналата година той представи изследване за българското монетосечене и националните банкноти, тази година младият изследовател разглежда символа на розоберачката в българските пари – един от емблематичните образи, свързани с Казанлък и Розовата долина.
За участниците в краеведските четения бяха подготвени индивидуални подаръци - свитък и бележник, като израз на признателност за техния принос в проучването и съхраняването на местната история. Освен това всеки получи и книга от д-р Косьо Зарев, посветена на Казанлък и издадена с подкрепата на Община Казанлък.
Тазгодишният форум е посветен на археолога Красимира Стефанова – Георгиева, от чието рождение днес се навършват 70 години. Събитието ще завърши с прожекция на филм за деветото издание на научния семинар „Траки, вино и култура“, чието излъчване ще бъде в нейна памет.
Първите краеведски четения в Казанлък се провеждат през 1996 г., а от 2008 г. форумът е с ежегоден характер. Единствените прекъсвания са били през 2020 и 2021 г. заради противоепидемичните мерки. През годините конференцията се утвърди като значим център на местното историческо знание и като средище на родолюбивия дух на Казанлък.