Светила в нумизматиката са идентифицирали монетите в музей “Искра“ в Казанлък/ Видео

Освен на банкноти Казанлък присъства и в немалко монети. Това стана ясно от доклада, който журналистът и колекционер Георги Стоянов представи по време на тазгодишните Краеведски четения, които се състояха на 25-ти октомври в Мултимедийната зала на Исторически музей „Искра“.

Стоянов представи нови и малко известни факти свързани с нумизматиката в Казанлъшкия край. В проучванията си по темата, той попада и на жетон с цифра 2 и надпис Брастай, който свързва с Братя Стайнови от Казанлък.

Нумизматиката е дума присъстваща в местния печат още от 20-те години на миналия век или преди около 100 години, посочва журналистът. В статия от вестник "Искра" от 31 декември 1929 година се разбира, че Никола Мушмов през месец ноември на същата година е останал 5 дни в Града на розите и благодарение на бившия учител Ат. Божинов е разпределил монетите в казанлъшкия музей и е успял да ги класифицира за сравнително кратко време. Той е един от най-големите изследователи на монетите в страната ни. Когато подрежда монетите събирани в Музея Мушмов е на 60 години. Автор е на множество книги, сред които „Античните монети на Балканския полуостров и монетите на Българските царе“, „Монетите и печатите на българските царе“, съавтор на „Ръководство за събиране на старини и монети“.

Мушмов умира в София на 31 януари 1942 година и на него дължим първото класифициране на монетите събрани в музея на град Казанлък.  Именно той е и автор на статията, която е публикувана във вестник „Искра“ и от нея разбираме, че са датирани около 900 монети, а около 200 не са класифицирани. Монетите са подредени в специално приготвени витрини и са разпределени, а сред тях има такива, които са сечени преди новата ера, както и монети на император Гордиан III,  на Филип и Александър Македонски, Каракала,  и други известни владетели.

„След 5 години ще бъде отбележим именно първото датиране на монетите в казанлъшкия музей и можем да отдадем заслуженото на Никола Мушмов.“, отбеляза Георги Стоянов.

С правилното експониране на монетите, казанлъшкият музей става все по-известен, като за неговите монети започват да излизат статии в националния печат. През 1937 година отново от вестник "Искра" научаваме за „Монетна сбирка при нашия музей“. От тази статия става ясно, че благодарение на Герасимов новите монети са изследвани и разпределени. Във витрините са изложени 753 монети записани и инвентаризирани. Сред тях е рядката монета Кизик. Към това време монетите са оценени на 73803 лева. В склада на музея остават 334 римски, 111 византийски, 162 македонски и 97 тракийски и други монети. В статията е записано, че значително количество от десетки килограми е изхвърлено, като негодно. През 1937 година инвентаризацията е правена от Тодор Герасимов, който е останал много доволен от свършеното. Сред екземплярите са и такива, които са толкова редки, че не могат да се видят дори в Народния музей в София. Герасимов е изпратен в Казанлък именно от Държавния музей, се казва още в доклада на Стоянов.

Тодор Герасимов е роден на 31 март 1903 година в София. Бил е един от учениците на Богдан Филов, специализирал е в Берлин. От 1934 до 1937 година той е първия и единствения българин член на борда на Световната нумизматична асоциация. Тодор Герасимов е първия професор по нумизматика в Софийския университет.

Сред българските парични средства, които са свързани с Казанлък, откриваме лика на един гениален художник, а именно Иван Милев, изобразен върху банкнотата от 5 лева. В града има и музей на една негова картина, а една от залите в Казанлък носи неговото име, имаме и къща изписана с негови стенописи. Въпреки, че Милев е живял едва 30 години той записва името си със златни букви.

„Емисиите с 5 лева са от няколко години, издавани са 1999, 2009 и 2020 година. По данни на Българска народна банка към декември 2023 година в обращение са над 31 милиона броя от банкнотите с номинал 5 лева, което според мен със сигурност прави Милев казанлъчанина, чиито лик е отпечатван най-много.“, подчертава докладчикът.

На банкнотата може да се види освен портрет на художника и части от негови творби. Един от най-големите творци на българския сцесион е увековечен на българските пари заедно с фрагменти от произведенията му: Изкуството и трънения венец, Жетварка, Българската мадона и Змейова сватба.

В доклада се посочва, че друга банкнота свързана с Казанлък е тази на „Розоберачка“. Тя се появява на едни от първите хартиени пари в страната ни през 1890 година, като банкнотата е с номинал 10 лева. Жената е част от гравюрата  на Феликс Каниц „Розобер при Казанлък“. С тази банкнота е свързан и още един казанлъчанин. През периода 1887-1899 година управител на Българската народна банка е Михаил Тенев. Той е роден в Казанлък и е председател на казанлъшкото дружество „Розова долина“ от основаването му през 1904 година. Още една известна банкнота, за която разказа Георги е тази от 1 лев, представяща мотив от Паметника на свободата, която е отпечатана през 1962 и 1974.

Освен на банкнотите Казанлък присъства и в монетите. Най-разпространената монета с казанлъшки мотив е тази от 50 стотинки емисия 2005 година. На тази емисия от стотинките е изобразен фрагмент от фрезката в Тракийската гробница, който е и герб на Община Казанлък. Броя на монетите от тази емисия е половин милион, а отсичането ѝ е по повод кандидатурата на България за членство в Европейския съюз.

Монета със същия мотив е отсечена и в серията на БНБ с юбилейни монети. Тя също е от 2005 година и е с номинал от 1.95583 лева . Тази монета е от сребро проба 999, диаметър от 40 милиметра, тегло 20 грама и тираж от 14 хиляди броя.

Два от най-известните артефакти намирани на територията на общината ни също са отсечени на монети. Това са Златната маска на Терес и бронзовата глава на Севт III. Маската на Терес е отсечена на монета с номинал от 10 лева отново през 2005 година и въпреки, че е с тираж от 10 хиляди броя е сред трудно намиращите се за покупка монети. Монетата на Севт Трети издадена от БНБ е също с номинал 10 лева и със същите параметри като тегло и диаметър, както и тази на златната маска. Тя е в по-малък тираж от 8 хиляди броя, като и двете монети са от серията Съкровищата на България. Както е известно на всички и двата артефакта са намерени на територията на Община Казанлък в близост до град Шипка. Златната маска е намерена в гроб в местността Светицата, докато бронзовата глава е открита в могилата Голяма Косматка.

Сред отбелязаните с монети български творци е и Академик Дечко Узунов. Той е на юбилейна монета с номинал 2 лева от 2009 година, когато се навършват 110 години от рождението на художника. Монетата е от мед с тегло 16,4 грама и диаметър от 34,2 милиметра. Тиражът е 8 хиляди броя. Мотиви от боевете на Шипка и паметника Шипка можем да видим в монетите по повод годишнините от Руско-Турската война завършила през 1878 година.

През 1978 година е отсечена монета от сребро с номинал 10 лева, диаметър 40 милиметра и тегло 30 грама проба сребро 500. На монетата по повод 100 години от Освобождението на България е изобразен Паметника на Свободата, като тиражът е 200 хиляди броя.

През 1969 година са отсечени 2 лева с фрагменти от битката при прохода Шипка, като те са в обращение в страната ни и в тираж от близо 2 милиона броя. През 1988 година по повод 110 години от края на войната са отсечени юбилейни монети с номинал от 20 лева. Тя отново е от сребро, диаметър от 30 милиметра, тегло 11,2 грама и тираж от 100 хиляди броя. На нея отново може се види изображение на паметника на свободата. На 130 годишнината е отсечена монета с номинал от 10 лева, тегло от 23,33 грама сребро проба 925 и тираж 10 хиляди. На монетата са Двама войника.

През 1981 година сред многото монети по повод 1300 години България е отсечена и една монета с номинал 2 лева, свързана също с региона ни. Монетата е наречена Бузлуджа и на нея е сцена от конгреса на социалистите проведен в местността Бузлуджа. Монетата е с тираж от 300 хиляди броя и е от мед-никелова сплав.

Последната монета, за която Георги Стоянов представи информация е тази на Розоберачката. Тя е с номинал 10 лева и е от 1984 година по повод десетилетието на жените. Монетата е свързана с розата и  Розовата долина, които са сред символите на страната ни. Тя  е сребърна с проба 925, тегло 23,33 грама и диаметър 38,61 милиметра.

В Казанлък през миналия век освен, официалните парични единици на страната ни са били в обращение и местни жетони- с номинали. Сред първите известни досега са тези на 23 пехотен шипченски полк.  Те са с номинали 1,2,5,10 и 20 стотинки и са отсечени през 1906 година. С тях войниците са купували дребни неща, като например една цигара е струвала 1 стотинка.

Следващите известни жетони свързани с Казанлък са тези на Държавната военна фабрика. Те са отсечени на два пъти през 1932 и 1937 година, като комплектите според изследванията на Антон Цанков са с тиражи съответно 300 хиляди и 200 хиляди комплекта. Номиналите на жетоните на ДВФ са 1,2,5,10,20,50 и 100 лева. При тези жетони е интересна и формата, която намалява възможността за фалшификация. Само Номиналите от 1 и 2 лева са кръгли, както са масово повечето монети. При 5 лева кръгът е отрязан от едната страна, при десет имаме изрязвяне на кръга от две страни, при 20 лева имаме квадрат със закръгление в ъглите, при 50 лева триъгълник със закръгление на ъглите, а при 100 лева имаме шестоъгълна форма. Тези жетони-пари са били използвани в няколко магазина на град Казанлък.

През социалистическия период са известни още няколко жетона свързани с Казанлък, но за лош късмет всички тези се намират трудно. За жетоните на Държавната военна фабрика има информация, че са събирани в магазините, след което са претопени в предприятието, а метала е използван за направата на вилици и лъжици.