На днешната дата, Казанлък отпразнувал през 1924 г. стогодишнината на “Рибния буквар“

Отдел "Краезнание" към Община библиотека "Искра" припомня как Казанлък е отпразнувал стогодишнината на "Рибния буквар" на 7 декември 1924 г. Припомняме, че през настоящата 2024 г. с изложба и лекция Града на розите отбеляза навършването на 200 години от издаването на „Буквар с различни поучения“ от д-р Петър Берон, познат като „Рибния буквар".

С голяма статия на първа страница на брой 9 от 15 декември 1924 година на „Казанлъшка Искра”  и под заглавие „Една паметна стогодишнина 1824-1924.” авторът Г. Д. (Гено Дочев) пише следното по повод знаковото събитие:

„Из миналото на народите има дати, в които са станали събития от съдбоносно значение за настоящето и бъдещето им. Спомените за тия събития трябва често да се възобновяват, защото тяхното величие ободрява духовете и им дава сила и кураж за нови подвизи.

Едно велико събитие от културната история на нашия народ се отпразнува от ученичеството и гражданството в града ни и в цяла България на 7 того. На тоя ден ние разтворихме за няколко часа страниците на нашата културна история, за да видим и преживеем частица от онова, което е създадено от великия български родолюбец д-р Петър Берон.

Мрак е покривал нашето отечество преди един век. Притиснати от двойно иго – духовно и политическо – нашите деди и прадеди са били обречени на погибел. Тям е било отречено правото да се учат и молят на своя език. Децата им трябвало няколко години да сричат гръцкото алфа – вита или черковно-славянското азъ – буки, за да могат след толкова напразни мъки и труд да прочитат на неразбираеми тям езици.

В туй време котленченинът Петър Берович напечата в гр. Брашов (Трансилвания, сега романска) с „иждевение на Антона Йовановича (българин от Сливен) „Буквар с различни поучения за болгарските училища”. Това букварче бе като една блестяща звезда, която изгря над мрачния български небосклон и пръсна мрака и мъката в българското килийно училище. За първи път то улесни задачата на българските деца, като им заприказва на сладка родна реч и им разтвори тежките порти към градината на реалното учение. Старият учител от Стара Загора бележи в спомените си така за възторга, с който се е посрещало това букварче: „Него време се появи първата българска книжка, рибното букварче, от покойния Петър Х. Берович. Българите не можаха да се начудят и нарадват на туй, че имаме вече и българска книга, та я разграбиха до една.”

За достойнствата на това букварче ни бележи великият българолюбец Юрий Венелин в бележитата си книга „Старите и днешни българи”, излязла в 1829 година и изиграла важна роля за самопознаването на нашия народ и да се запознаят, че той съществува, учените и други народи. В тая си книга Венелин дава такава преценка за рибното букварче: „Аз не съм видял ни един руски буквар, който по достойнство да се равнява на тая книжка, която е много поучителна; статийките й са написани много ясно, стилът е приятен и показва, че българският език е гъвкав и удобен за всякакви изрази.”

Родолюбивото дело на д-р Берон не се изчерпва само с неговото знаменито букварче, което той 5 пъти препечатвал и за бедни деца даром разпращал. Както е бил голям учен, с европейска известност, така е бил той голям педагог. Със знаменития предговор към букварчето той упътва за пръв път учителите в България да работят по взаимния и звучния методи за началното обучение, а така също да се отнасят човешки с децата. Д-р Берон е голям благодетел. Семейство е нямал и всичкото си голямо състояние давал и най-после завещал за откриване и подпомагане училища из България.

„Искра”, младежта, учителството и гражданството на Казанлък изпълниха както трябва своя дълг на признателност към тоя велик народен просветител и благодетел, като преди две години отбелязаха с обстойна реч 50 годишнина от неговата трагична кончина и като на 7 того отпразнуваха най-тържествено с манифестация из града и забава в „Искра”, с две речи, хубави музикални изпълнения, декламация и концертно рисуване бележитата стогодишнина на скъпото ни рибно букварче.

В музея на „Искра” и в Общинска библиотека „Искра” се пазят като светиня две рибни букварчета от първото брашовско издание, 1824 год. Първото е подарено от Ив. Ст. Халачев от Казанлък, бивш учител, второто е подарено от монахиня Неда Ненова, също от гр. Казанлък."