Каква е връзката на композиторът Добри Христов с Казанлък, може да прочетете в следващите редове

Представяме ви втория доклад за "Старите казанлъшки фамилии, от които е композиторът Добри Христов", който нашия съгражданин Минчо Минчев, представи по време на традиционните краеведски четения. В първият си труд, Минчев разказа за "Казанлък след Освобождението си". Материала се публикува след изричното съгласие на автора му. 

Бащата на Добри Христов е бил от Казанлък. Той отначало се е занимавал с кожухарство. Между годините 1860-1870 е чиракувал при бащата на Кравков - Хрисчо Кравка и е учил тънкото кожухарство - "каппама", на булченски "полки", кюркови на чорбаджиите с лисичи "буази" и други. След това е бил и касапин, училищен слуга и много други. Дядото на известния ни композитор се е казвал Иван Яаджиолу.

Добри Христов произхожда от известните стари казанлъшки фамилии Бучакови и Кравкови. Негова роднина е известната артистка -  Екатерина Златарева, която също е от Казанлък. Бащата на Добри Христов едва на около 14 години отива във Варна, където се жени. Името на фамилията на дядото на Добри Христов - Яаджиолу идва от яаджи, което означава маслар. Фамилия Яаджиолу са били шарланджии. Шарланджиите са тези, които правят от орехите шарлан. Фамилията е имала и яхна. Дядото на Добри Христов - Николчо, който е баща на Иван Кравка и бащата на Петър Бучака, който е и дядо на известния казанлъшки учител Петър Бучаков са братовчеди. Екатерина Златарева, родена през 1868 година в Казанлък, която е артистка от народния театър е дъщеря на Христо Кравка и Пенка Вълчева Меразчиева.

Жената на капитан Петко Войвода - Рада Кравкова е от същия род на Кравкови. Същата тази Пенка Вълчева Меразчиева, която е била родена през 1844 година е имала пет деца: Мария, Рада- жената на Капитан Петко Войвода, Иван, Екатерина - народната артистка  и Василка. По - малката сестра на Пенка е Тодора Вълчева Меразчиева, родена през 1850 година. Младата девойка Тодора, наричана "дългата коса" и дори "фея" се включва в борбата за свобода на родината, като става таен куриер на Централния революционен комитет. От името на Централния революционен комитет е била изпратена да разузнае как е станало залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче, при което пътуване е посетила и Копривщица, за да предаде важно писмо на Каблешков. Тодора завършва в Казанлък девическото училище през 1866 година, след което се омъжва за казанлъчанина Петко Бакърджиев. В Гюргево нейния баща - Вълчо Меразчиев и зет му Петко са имали тухларница.

Преди да се изсели от Казанлък баща ѝ е бил розопроизводител в Казанлък и много богат чорбаджия. Къщата на Вълчо Меразчиев в Казанлък е била на улица „Сан Стефано“ 2, където е била сградата на някогашния хотел „Империал“, а Кравковият дом е бил малко по-надолу по същата улица, до къщата на Петър Бучаков. Малко по на запад, между някогашната улица „Фридрих Енгелс“, която води за банята, и някогашната улица „Оборище“ и имало градинка. Там пък е била голямата овощна градина на Меразчиеви и старите махленци са и казвали „Меразчиевата градина“.

Така се преплитат историите на старите казанлъшки родове и известните казанлъчани, които са допринесли много за развитието на града ни, на Варна и България. Наследниците на старите казанлъшки фамилии Кравкови, Бучакови и Меразчиеви са живяли във Варна. Тодора Бакърджиева става народна артистка, а нейната правнучка днес е известната актриса, която е запазила фамилията си - Десислава Бакърджиева.

Автор: Минчо Минчев