Днес в пресклуба на БТА се състоя пресконференция дадена от директора на Художествената галерия – Казанлък д-р Пламен Петров и кураторите Антон Стайков и Свобода Цекова. Те представиха предстоящата изложба „Краят на една година. Мюнхен 1923“, която ще бъде открита на 12 септември от 18.00 ч. в къща-музей „Дечко Узунов“.
Проектът е финансиран от Министерството на културата и обединява четири изложби, реализирани от октомври 2024 г. досега. Сред тях са „Глад“ – част от инициативата „Навсякъде с изкуството“, фотографският проект „Началото“ на Александър Иванов, новото културно пространство депо „Съвремие“, чиято премиера предстои през ноември, както и изложбата „Краят на една година. Мюнхен 1923“.
„Това е изложба, която обгръща зрителя и го въвлича в своята атмосфера“, каза д-р Петров.
Кураторите подчертаха, че проектът е изграден върху ценна находка – рисунка на Райко Алексиев от 1923 г., запазена благодарение на Олга Живкова, сестра на Маша Живкова-Узунова, съпруга на Дечко Узунов. Рисунката е предоставена от наследничката ѝ Мария Дерменджиева.
През 20-те години, когато българската колония от творци, студенти и интелектуалци е в Мюнхен, Райко Алексиев през 1923 г. създава шарж на група хора. По неизвестна причина художникът го скъсва и изхвърля, но Олга Живкова го запазва и пренася в България.
„Започнахме от този документ, за да проучим кои са хората на него и какво са търсили в Мюнхен. Събрахме резултатите в работна книга“, каза още Стайков.
„Решихме да направим експеримент-предизвикателство за самите нас, защото сме правили изложби и на 1000кв.м, сега решихме да видим дали можем да се съберем наратива в едно камерно пространство и без да ощетяваме на зрителя емоционалното преживяване.", допълни Свобода Цекова.
Изложбата е изградена в камерното пространство на къща-музей „Дечко Узунов“. „Развихме историята около рисунката чрез визуален материал – документи и фотографии – за да създадем наратив без да се отнема от емоционалното преживяване“, каза още кураторът.
„1923 г. е известна с Бирения пуч в Мюнхен. Смятаме, че тази знаменателна година е била ключова за развитието на културния елит на България между двете войни“, допълни Свобода Цекова.