Опълченецът Станьо Гъдев разказал историята за възникването на селищата Шипка и Чифлика в казанлъшкия печат през 1926 г.

Знаете ли как възникват първите селища Шипка и Чифлика в Казанлъшко? За тях разказва опълченецът Станьо Гъдев, а историята открива краеведът Минчо Минчев в архива на местната библиотека „Искра“.

Старото селище край манастира "Свети Константин и Елена" било напълно унищожено. Запазил се само разположеният до сградите му древен скит, който останал незабелязан от турците, тъй като се намирал навътре в гората, бил надълбоко вкопан в земята, а и на кубето му нямало кръст.

Няколко столетия след повторното заселване на селището край манастира в близост до него се появил турски чифлик, около който постепенно започнали да се заселват ратаите, работещи в него. Оттук дошло и второто най-старо запазено наименование на сегашния град Шипка - село Чифлика.

Днес останките на този чифлик се намират под разположената до самия площад на града Чифлишка махала. Предполага се, че появата и заселването на чифлика станали в началото на 16-и в., след като султан Сюлейман Великолепни отредил землищата на днешните град Шипка и на съседното село Шейново за тимар - временно поземлено владение на спахията Нури Реза ефенди. Тимарът на Нури бил с огромни размери и обхващал както части от полето, така и от близката планина, но за съжаление на владетеля му бил почти напълно безлюден. Заради привилегиите обаче, с които се ползвало владението, към него се стекли заселници, както от по-близките населени места, така и от по-отдалечените Тракия и Родопите. Тогава в границите на огромния имот възникнали две напълно нови селища, първото от които се намирало на изток от сегашната Шипка и се наричало Чифлика, а второто било разположено под днешното село Шейново.

В рамките пък на съвременния град Шипка също се обособили две отделни населени места - едно край турското стопанство, наричано Чифлика, и друго край манастира, носещо наименованието Шипка в наши дни останките на това селище се намират под Старча махала или Старата махала.

Селата Чифлика и Шипка се оказали разположени съвсем близо едно до друго, като ги разделял само маловодният поток поток Димовец. Според опълченецът - Станю Гъдев, някъде към 1700 г. селището край манастира и това край чифлика се обединили в едно по-голямо населено място, като предтурските жители на по-старата Шипка се смесили с новите заселниците от Чифлика. Наред със сливането на селищата, за известно време продължили да се ползват едновременно и техните две имена, като постепенно по-старото наименование Шипка надделяло над по-новото Чифлика. Пак тогава в обединеното селище се настанили и православни бежанци от родопския град Якоруда, който през предходната 1699 г. бил подложен на безжалостно потурчване.

Приблизително по същото време, когато двете селища се слели в едно по-голямо населено място, временно изоставеният при турското нашествие проход Малий друм започнал отново да се използва, а живеещите при началото му шипчани били натоварени със задълженията да го охраняват, да поддържат трасето му и да насочват пътниците, преминаващи по него. Дервентджийският статут на селището бил скрепен с нарочен ферман от султана, като документът допринесъл за това, през цялото време на турското робство Шипка да се запази, като едно от малкото селища в Казанлъшката котловина с чисто българско население.

Като пазители на прохода, местните селяни се ползвали с редица привилегии и били освободени от заплащането на най-тежките данъци и ангарии в империята, а на турците било забранено да нощуват в селището и дори да преминават през него.

Заради по-свободният характер на населеното място, в него започнали да се заселват и българи от съседното село Крън, както и от Средногорието и Родопите. Така населението на селището бързо се увеличило и скоро се прехвърлило и на отсрещния, десен бряг на Селската река в Двъдня майля или Отвъдня майля.

Първоначално обединеното селище било населявано само от православни българи, като постепенно в него започнали да се настаняват и цигани-демирджии, които обитавали разположената на запад от мегдана Циганска махала, както и каракачани, които летували със стадата си в Балкана над Шипка.

При преминаването си през Шипка в средата на 19-и век руският учен Виктор Григорович намира в селището грижливо запазени от прастари времена древни книги и документи, а известният австро-унгарски пътешественик Феликс Каниц описва населеното място, като голямо село с 800 къщи, център на розовата индустрия в котловината, с две църкви - "Св. Константин и Елена" и "Успение на пресвета Богородица" и едно училище, както и с множество ножарски, стругарски и тъкачни работилници. Друг доходоносен поминък било овчарството, което било доста добре развито по поляните над селището. Местните пастири пасели стадата си далеч от селището на огромно разстояние по билото на планината, като имало големи шипченски мандри.

Снимки и информация: Минчо Минчев

По публикацията работи: Неделина Колева