Идеята за създаването на Розариум в Казанлък се заражда преди 113 години

Идеята за създаването на парк с рози в Казанлък, наричан Розариум е от преди 113 години, разказва краеведът Минчо Минчев. За това свидетелства статия публикувана в местен вестник през далечната 1912 година, която той открива. Днес виждаме, че след повече от век този замисъл на гражданите на Казанлък е вече факт, а написаното в онези времена изпълнено.

"Град Казанлък би можел лесно да създаде един модерен Розариум. Той ще бъде и опитна станция на различни култури у нас. В този Розариум трябва да се съберат преди всичко нашите диви и питомни рози. За планинските рози да се направят красиви планински възвишения, където да цъфтят в най-естествена среда. Да се построи в Розариума красив павилион в народен стил, като в павилиона да се издигне изкуствен фонтан с розова вода. И да има изложени всички произведени от рози продукти, като розово масло, розова вода, всякакви сапуни и парфюми с розови есенции, гюловица - ракия, гюлово сладко и бастуни от шипка и други да се наредят за продажба в павилиона на Розариума.

Нека наред с лозите, които тъй живописно покриват улиците на града, се присъединят розови стръкове с приятния дъх на лозовия цвят, който се примеси с розовия. Нека наред с хубавите узрели гроздове, които висят от лозите се подават и красивите цветове на розите. Казанлък има много орехи и кестени и всякакъв род от овошки между, които особена слава са придобили едрите градински дренки.

Градът има изобилна студена вода и минерални извори в околността, гледката от него към Стара планина и Средна гора е чудесна. Розариумът в Казанлък ще се отплати един ден стократно на казанлъчани за техните грижи и разноски по него. Той ще се отплати на целия район и дори държавата, като стане най-благодатен разсадник на по-усъвършенстваната розова култура в нашата страна. Да подтикне по-голямо производство и износ на розово масло по целия свят. Казанлък вече е сбъднал тази своя мечта, която представя пред света страната ни!“, се посочва в статията. 

Първата музейна експозиция за казанлъшката маслодайна роза в града е открита през 1967 г., а през 1969 г. тя прераства в музей на розата, припомня краеведа и допълва, че от 2016 г. той се помещава в новопостроена сграда в парк "Розариум", който е част от Исторически музей "Искра" в Казанлък. 

По думите му, музея на Розата има изключително богата колекция от предмети, снимки и документи, разказващи историята на българското производство на маслодайни рози. В него могат да се видят и инструменти за обработка на розови градини, съдове за съхранение и износ на розово масло и вода. Направена е и възстановка на склад за розово масло и на първата лаборатория в света за изследване на чистотата на розовото масло, създадена през 1907 г. от учителя по химия в казанлъшкото училище - Христо Яръмов. Минчев уточнява, че това е свързано с тежък момент в историята на българското розопроизводство, когато се появява тереше, което е фалшификат на истинското розово масло. Под заплахата за сриване на репутацията на българското розово масло, като най-доброто в света, лабораторията на Христо Яръмов се явява успешен опит за осуетяване на тази вредна практика.

Музеят на розата съхранява над 15 000 експоната, които са свързани с розобера и розопроизводството от цяла България. Българското розово масло печели златни медали на световните изложения във Виена (1873), Париж (1875), Филаделфия (1876), Чикаго (1893) и още много. През 1820 г. Дончо Папазов от Казанлък създава първата българска розотърговска къща. Неговите синове Димитър и Ботьо разширяват дейността ѝ. Следват розотърговските къщи на Кънчо Шипков (1840 г.), на Христо Христов (1863 г.) и Петко Орозов (1864 г.)

Краведът е на мнение, че розопроизводството, завещано от дедите ни, трябва да бъде опазено като сектор и да продължи да се развива неговата дейност и популяризиране. И в други държави по света са правени опити за създаване на розово масло, но при нас в Българите е измислен специален метод на двойната дестилация, допълва казанлъчанинът.

Снимка: Личен архив  (Дядото на Минчо Минчев, четвъртия отдясно наляво,1950 г. в парк "Розариум")

По публикацията работи: Неделина Колева