В стария Казанлък през улица „Генерал Скобелев“ минавала вада, търговци продавали зеле на площада, а пощата се пренасяла с коне

Казанлък се е променял много през годините. Появявали са се нови махали и са изчезвали други. В следващите редове, Минчо Минчев ще се ни пренесе в атмосферата на едни отминали времена, обрисувайки с думи стария Казанлък -  такъв какъвто не го познаваме.    

Така нареченият „Княжевски площад“ преди Освобождението се е наричал „Кюлъ Боклукъ“, което значи смет от пепел. Там сапунджиите са си изхвърляли непотребната пепел. Площадът е бил много кален и почти непроходим. На площада  се е продавало зеле. Всеки търговец на зеле си е заграждал определно място с плет, като кошара, където е продавал зелето си. Такива кошари е имало над 20 всяка година. Друг стар площад „Мезгяха“ също е бил от най-мръсните и занемарените  места в града, който дори е бил обрасъл. На днешната улица „Генерал Скобелев“ се е намирал така нареченият „Жабовия сокак“. През тази улица е преминавала вада.

Търговията в стария Казанлък се е съсредоточавала в старата, но изгоряла чаршия, която се е намирала на запад от зеления мост. Там са се намирали дюкяните и работилниците на всички големи търговци и занаятчии. Пазарът навремето е бил до големия хамам и се е наричал „я пазар“ или в превод маслен пазар. Имало и така наречена „табашка“ улица, която е била до реката. От двете ѝ страни са се намирали старите табахни. Това е било работилница за обработка на кожи от животни. Пощата, съда и конака са се намирали на юг от двора на Педагогическото училище. Друго интересно нещо е, че пощата се е пренасяла с коне. Като правото за пренасяне на пощата се е закупувало  на търг. В повечето случаи това са били Българи, като Бончо Василев и Станчо Яръмлъков. Пощата е пренасяла писма, вестници и държавни пари. През Казанлък пощата е минавала на 7 дена. Пътят на пощата започвал от Цариград през Одрин, Стара Загора, Казанлък, Габрово, Търново и Русе.

В стария Казанлък е имало работилници и занаятчийници. Всички занаятчии от един и същи занаят в града образували свой еснаф, управляван от устабашия, който съхранявал еснафската каса, събирал паричните вноски и с помощта на няколко по-стари майстори разпределял купената за еснафа стока и раздавал правосъдие. Устабашията е имал помощник, наречен „чаушин“, който е служил един вид като свръзка между него и отделните майстори. Всеки еснаф е имал така да се каже определено свое задължение, като поправката на мост, чешма, кладенец и други. Така например в тежест на халачите е била поправката и поддържането в изправност на кладенеца, който бил до куленската църква, завършва разказа си за стария Казанлък краеведът.

Снимки: Минчо Минчев