Розата бе достойна за символ на България, заяви директорът на казанлъшкия исторически музей

„Розата бе достойна за символ на България”, категоричен бе директорът на историческия музей „Искра” в Казанлък д-р Косьо Зарев. „Когато говорим за символа на България, има няколко неща, които трябва да знаем за розата. Първо, че това е един символ, свързан много силно с историята на страната ни. Още през 10-ти век преди Христа тракийското племе бриги пренасят розата от Мала Азия в Тракия. Второто нещо, което е интересно това, че древногръцкият историк Херодот, една личност, цитирана от много автори, казва, че в Тракия има една роза, наречена тракийска, която има 60 листа, но е с най-голямата миризма, която познава целият свят. Това се случва 5 –ти век преди Христа. Един век по-късно цар Аматок, един голям тракийски владетел, царуващ на територията между Родопите и Средна гора, решава и слага върху монетите си за първи път розата, която е известна в Античния свят като тракийската роза. Третото е, че древноримският изследовател Плиний Стари дава много висока оценка за нашата тракийска роза. Той казва, че в Тракия вече се отглеждат 12 вида рози, но една между тях – тракийската - е известна в целия свят”, разказа д-р Зарев. Той допълни, че в Римската империя розата е била много почитана и използвана в ритуалите. „Когато се заражда мюсюлманската вяра в Средновековието и когато изпъква след 6-ти век като нова вяра, точно тя възприема първия продукт на розата – розовата вода. Именно розовата вода започва да се използва във всички мюсюлмански ритуали. В 1740 година, когато се заражда световната парфюмерийна промишленост, в Грас и Париж българското розово масло е главен компонент в техните парфюми”, посочи още директорът на казанлъшкия исторически музей.

Деница ГЕОРГИЕВА