С пъстра програма Гурково отбеляза Празника на розите и гюловата ракия

Уханието на рози се носи над Гурково още от ранните часове на деня. По това време трудолюбивите розоберачи са в полетата и бързат да напълнят чувалите със свеж гюл, а празничното пространство постепенно се подрежда с фермери и читалищни дейци.

Смях на деца, звуци на народна музика и аромат на домашно приготвени вкусотии оживяват в Празник на розите и гюловата ракия.
Розата бе навсякъде - в ръцете на хората, в украсите, в настроението. Тя сякаш разказва своята стара история за земя, труд и любов, предавана в подножието на Балкана.

Сред най-привлекателните кътчета на празника бе розовата работилница. Там сръчни ръце вплитаха живи розови цветове във венци, а нежният аромат на прясно набрани рози превръщаше всяко творение в изкуство. Деца и възрастни с еднакво вдъхновение създаваха своите цветни корони, запечатвайки спомени от деня.

Фермерският пазар посрещна посетителите с богатство от местни продукти, домашни специалитети и изделия, съхранили вкуса на българската земя. Всеки щанд разказа своя история за старание, майсторство и любов към родното.

Особено оживление предизвикаха кулинарните изкушения, приготвени от местните общности. От Конаре Пенсионерски клуб „Детелина“ и Народно читалище „Неделчо Попов“ примамваха гостите с ароматни конарски гофрети, щедро поляти с розово сладко. Сладкият вкус на розата се превърна в любимо изкушение за малки и големи.

От своя страна гурковското читалище „Войвода Генчо Къргов“ предложи палачинки с рози - неповторима комбинация, която предизвика любопитството на посетителите. А до тях се лееше и прочутата гюлова ракия - напитка, събрала в една чаша аромата на розовите градини и тайните на местните производители. Наздравиците идваха естествено, а разговорите ставаха все по-топли и приятелски.

Празникът не би бил същият без музиката и танците. Деца и младежи от гурковското читалище поведоха кръшни хора. Ръцете - една за друга и стъпките – една след друга, които следваха ритъма показаха единството и традицията, която трябва да следват хората край розовите полета.

Така, сред аромата на рози, вкуса на домашните специалитети и красотата на българския фолклор, Гурково отново преживя един от най-пъстрите си празници. Ден, в който традицията освен спомен за миналото, е и  живият мост към утрешния ден, по който преминава споделеното настояще.

Община Гурково