Изследователи на Казанлък и региона представиха любопитни доклади за местната история по време на 35-ите Краеведски четения в ИМ “Искра“

Повече от 20 доклада бяха включени в  тазгодишните краевдски четения в Града на розите, свързани с историята на Казанлък и региона.  Събитието беше открито от зам.-директорът на ИМ „Искра“ Радослав Петков, директорът на Общинската библиотека „Искра“ Теодора Георгиева и зам.-кметът Сребра Касева.

Четенията в мултимедийната зала в Исторически музей „Искра“ започнаха с доклад на Георги Стоянов, който говори по темата за нумизматиката в Казанлъшкия край, а след него Светлана Колева разказа интересни и малко познати факти свързани със 100-годишната история на казанлъшката легенда „Арсенал".

Представени бяха още трудовете на Маргарита Папукчиева за „Тенчо Папукчиев от Кукуш – „Ние сме българи и си идваме в Отечеството – България“, на инж. Стефан Папукчиев за „Музей на фотографията в Казанлък. Началото“, на Минчо Минчев – „Стариятъ ни Казанлъкъ”; „Конкурс за орехова ядка”, както и много други. След края на своето представяне, всеки докладчик получаваше благодарствен плакет. 

Доказателство за успеха на събитието, което се организира за 35-ти път е увеличаващия се брой на участниците, който расте с всяка година, отбелязаха организаторите на мероприятието, които са Община Казанлък, Исторически музей „Искра“, Общинска библиотека „Искра“ и Краеведско дружество „Иван Енчев – Видю“. 

Краеведските четения бяха уважени от  ръководителят на Регионалния академичен център (РАЦ) към Българската академия на науките инж. Владимир Чучумишев, учители, ученици, граждани.

Първите четения са проведени на 1 ноември 1996 г. В периода 1997 г. – 2007 г. са се провеждали два пъти годишно – в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май и 1 ноември – Деня на народните будители. От 2008 г. краеведските четения се провеждат веднъж годишно. Единствените изключения са през 2020 г. и 2021г. заради въведените противоепидемични мерки. 

През годините са представени над 600 доклада както от изявени учени като проф. Г. Китов, проф. д-р К. Кънчев, проф. д-р Людмил Гетов, проф. Марин Ковачев, проф. Катерина Венедикова, доц. Александър Ковачев, д-р Генчо Китипов, проф. Петко Петков, проф. Маргарита Карамихова, проф. Пенчо Пенчев, доц. Диана Димитрова, така и д-р Косьо Зарев, д-р Денчо Бойчев, Цвятко Цветков, Стойко Стойков и други.