За Казанлък след Освобождението си, разказва Минчо Минчев
Преди няколко дни в Казанлък се състоя поредното издание на традиционните Краеведски четения. Един от лекторите на събитието беше нашия съгражданин Минчо Минчев, който представи два доклада свързани със "Старите казанлъшки фамилии, от които е композиторът Добри Христов" и "Казанлък след Освобождението си".
Минчев изпрати до редакцията ни двата мариала, които споделяме с читателите на kazanlak.com след неговото изрично позволение, в две последователни публикации. Приятно четене.
Казанлъчани посрещнали Новата година на 1878 далеч от родния град. Това била и най-хубавата им година! Вече били свободни и бързо се прибирали от „Големия Бег“ или „Бегът“. Старопланинските градове Габрово, Трявна, Дряново, Търново, Горна Оряховица и Свищов приютявали избягалите казанлъчани от войната.
Цели пет месеца е продължил бежанския живот на казанлъчани в тези градове, където немалко са оставили своите кости. Едва по Коледа през 1877 година след битката при Шейново казанлъчани били отново освободени и тези, които се били настанили в Габрово и Трявна и съседните места се юрнали и тръгнали по стъпките на руските войски. Те бързали да се върнат по родните си места. Но тези, които били по-далеч избягали, продължавали да се завръщат през целия месец януари 1878 година.
Казанлък по време на войната не бил пострадал много. Изгорена била само чаршията на града. Запалена била от башибозука. Изгорена до основи била Куленската църква от черкезите, които пристигнали в града на 4 август 1877 само 3 дни преди пристигането на османската войска. Първите дни на януари Казанлък представлявал, като гъмжило от хора, войски и цивилни също волски коли и добитък. Отрядите на генералите Радецки, Скобелев и княз Светополк Мирски, почти половината от руската армия в тази война минали през Казанлък. На 4-ти януари пристигнал главнокомандващия Николай Николаевич и отседнал на квартира в дома на бившия турски чиновник- пощаджията. След това там е бил дома на Ханджиев.
На 7-ми януари в Казанлък пристигнали турските парламентьори за примирие. Това били Сервер паша, Намик паша и капитан Изет Фуад. Всеки ден през града минавали пехоти, кавалеристи, артилерия и всякакви обози. Правили се импровизирани фурни и гостилници на всяко кьоше в града. Целият площад през всички дни от седмицата бил препълнен с амбулантни продавачи на хляб, гозби, приготвени на котли, кебапчета, печени върху печки – мангали. Руското злато течало, като реки навсякъде.
Руснаците дошли с готов проект за административно деление на страната. Полагали се новите основи на администрацията. Писмата на новите административни власти се пишели на бланки със следното печатно заглавие. „ФИЛИПОПОЛЪСКАЯ ГУБЕРНiЯ КАЗАНЛИКСКО СЛИВЕНСКiЙ САДЖАК. КАЗАНЛИКСКiЙ ОКРУЖНАЙ НАЧАЛНИКЪ“.
В първите дни на януари са се създали и първите учреждения в града. Новите български административни учреждения са били водени и управлявани от първенците на града, като повечето от тях са били учители, а след това и кметове на Казанлък през годините.
Окръжното управление или наричано също околийско управление било с началник Гвардейски полковник Домети и секретар Димитър Душанов. Съдебният съвет е ръководен с председател Филип Велиев и членове: Стефан Карапетров и Иван Енев Тютюнджиев. За секретар бил назначен Петър Богоев. Градският съвет ръководил председателят Добри Ганчев Кехайов. Член секретар бил Христо Христов. Членове на съвета са били Христо Груев, Милю Радинов (панталонаджията). Секретар бил Стефан Костов, а писари – Тодор Таралежков и Велко Димитров. Разсилен или селски стражар бил Димитър Генчев Скордев. Окръжният съвет се ръководил от председателя Никола Самев с членове: Стефан Серафимов, Иван Узунов и Сава Нонов. Счетоводител бил Стефан Ненов, а ковчежник – Илия Стоков, книговодител – Христо Пенович и разсилен Георги Коминдарев.
Градската полиция била ръководена начело с Генчо Петков Клисаров, който бързо подал оставка и бил заместен от Никола Атанасов. Новият началник Атанасов бил от Македония опълченец и се оженил в Казанлък. Нарекли го юзбашията. Конни старши бил Костадин Николов и двама пеши старши – Петко Тодоров Кюлджиев и Минчо Ковачев – даскал Минчо.
Телеграфната станция е водена от Домонтович, който на 1 май 1878 година е сменен от Фридрих Генерт, германец на руска служба. Телеграфисти били Николай Ремезов и Димитрий Артамонов и раздавач Константин Пенчев. За постоянни ординари били командировани 2-ма донски казака с имената Любомиров и Платонов от 30-ти Донски Казачий Полк. Пощенската станция завеждал Костаки Иванчев.
Гарнизонът бил 18-ти пехотний резервни батальон с командир Драгиловски. След 8 месеца е сменен от 5-та казанлъшка дружина на майор Павел Попов. Офицери в дружината били поручиците Пенчо Шиваров, легендарния Данаил Николаев и Гуджев.
Санитарната служба е водена от Доктор Вълкович, който е бил на турска служба преди Освобождението. 70-ти Военен временен госпел се намирал до Енина. Градски лекар бил доктор Стоянович от Стара Загора. През пролетта на 1878 година се появила страшна тифосна епидемия. Нямало къща без жертва в града. Градската общинска аптека работила от 1878 до 1888 година. След нейното затваряне останали много лекарства и превързочни материали.
Автор: Минчо Минчев; Снимките са от личната колекция на Петя Големанова
