На мястото на сегашната табела „Казанлък“, навремето се издигал ханът на Рачо Ханджията

Нова интересна история свързана с историята на Казанлък и жителите му е подготвил местният краевед Минчо Минчев. В следващите редове ще научите любопитни подробности за Рачо Ханджията и неговият хан, чиято известност се носела в цялата Околия. 

Ханът на Рачо Ханджията в Казанлък остава, като един светъл спомен в историите на казанлъчани. Ханджията Рачо Митев създава известния в цялата Казанлъшка околия хан с името „Питие – продавница Златенъ гроздъ на дребно и тютюн – Рачо Митев“.

Историята, която ще ви разкажа е не само за този хан в Казанлък, а и за неговия основател. Това е моя прапрадядо Рачо Митев. Неговият баща Митю Рачев е бил кмет на село Овощник, когато още се е казвало Имишлери през периода 1895 г. -1896 г. Той е и първият кмет за когото се знае в историята на селото. Рачо Ханджията се жени за Тинка Христова Загоров, като им се раждат няколко деца. Първо се ражда Димитър, после моя прадядо Христо, след него Стойно и единствената им дъщеря Кица. Рачо има и син Стефан и дъщеря Тинка, които са от брака му с втората му жена Мария, наричали я баба Мина, която е овдовяла, като него. Голямото семейство е живеело в хана.

Рачо Ханджията е бил голям кулинар и ханът бил посещаван от много хора. Той е бил щедър и много добър и гостите му в хана отсядали и консумирали на вересия. Негов приятел е бил и Чудомир, чиято къща се намира точно зад хана на няколко метра. Той е идвал в хана и е описвал в своя дневник всичко, което виждал и после пишел видяното в своите разкази.

В няколко разказа на Чудомир се пише именно за малкото балканско селце, откъдето е родом бащата на Рачо Митев, а именно Гуглювци или Гуглевци, а днес преименувано Радино в община Трявна. Разказите, в които се пише за Гуглевци, което към днешна дата е само с 13 постоянни жители са следните: „Ревизия“, „Три века преди Христа“ и „Орлякът“. Разказът „Ревизия“ на Чудомир започва така „един непознат дребен човечец с тъмни очила и чанта под мишница пристигна една сутрин рано в граничното село Гуглевци, поогледа се насам – натам и се вмъкна в кръчмата“. В другият му разказ „Орлякът“ се разказва това “ Гуглевци например 20 години водят дело с долнопотуранци за паша на добитъка“. И третият разказ на Чудомир „Три века преди Христа“ е за Гуглевци и не е никакъв разказ, а реална история може би, разказана от Рачо на Чудомир за гроба на цар Иван Шишман. „Оттатък пък е цар Иван Шишман. Тук му е само образът, а гробът му е на два часа път от града. В една могила е до Гуглевци. Казва се и сега „Шишманец“. Той има и други гробове на разни места, ама те не са верни“.

Двама казанлъшки разказвачи, единия от които е работил с Чудомир в редакцията на вестник „Казанлъшка Искра “ пише за Рачо Ханджията, а именно – Константин Колев в своята книга „Хляб и рози“, която описва стария Казанлък и копнежите на автора по любимия му град и първите му спомени от Казанлък и къщите на розотърговците заедно с първия спомен на „Дядо Рачовия хан“.

„Оня, който изпълваше моето детство се наричаше „Дядо Рачовия хан“ и се намираше на главната улица на Казанлък, която пресича града по посоката на изгрева и залеза, някъде между днешната гимназия и моста на старата река до бензиностанцията. Тъмен спомен гдето детайлите са избледнели. Цяла нощ съм се друсал върху каруцата с дърва, под мен тате е положил сено. 30 километра са от Нова Махала до града и ето, че най-после пристигнахме и обръщаме пред дядо Рачовия хан. А то кола до кола и в същото тъпкало е и в задния двор, гдето има стаи за преспиване, но ето ни най-после в гостилницата. Ухае на шкембе, на люти чушки, на чесън и вино. – Бай Рачо, сипи на малкия една малка топла чорба! – Клетият! За себе си той можеше да поръча само чаша червено вино, колкото да оправдае мястото си на масата, и аз дори не забелязвах, че в неговите сини очи, които придаваха суров и сдържан характер, се появяваше нещо умилително и ласкаво. После трябваше да се продават дървата. И да се гони пак дългия път към село с някоя и друга пара в охладената кесия на тате… Градът се губи в ония дни. Останал е само дядо Рачовия хан. Както е казал поетът. „Всеки си има град на мечтите“. Моят се нарича Казанлък.

Другият автор се казва Иван Събчев, който описва чешитите на Казанлък в своите книги „Чешит парад“ , а в книгата „Чешит парад 2“ е описан точно Ханджията – Рачо Митев.

„Ханът на Рачо Митев беше разположен на централната улица на Казанлък на булевард „Александър Батенберг“, непосредствено от западната страна на моста на старата река. От моста по улицата бяха наредени един до друг, въжарски дюкян, коларожелезарница, кръчма, дърводелска работилница, грамадната порта на хана, бъчварница и накрая двуетажна къща. Рачо беше среден на ръст, с овално лице, украсено с дълги мустаци, жилетка и дебели панталони, бяха предпочитания от него тоалет, като се допълваше от нисък дънест калпак. Когато обслужваше кръчмата, препасваше дебела престилка на кръста си. Кръчмата на хана или както гласеше табелата, окачена над входната и врата Пивница „Грозд“, обхващаше голямо помещение, трите стени на което бяха опасани с дървени нарове. През деня те служеха за столове, а нощем за легла. Кръчмарски дъсчен тезгях, преграден със стъклена ограда, заемаше четвъртата стена. По тезгяха подредени десетки чаши, шишета бутилки с различни напитки. Ханът се посещаваше и в него отсядоха посетители от селата на изток от града и любители на пивкото домашно вино и вкусното ядене. А Рачо е майстор кулинар. Рачо вече ханджия от нищото правеше нещо. Такива вкусни ястия агнешко чеверме, хайдушки гювечи, пача в делва с плетени агнешки чревца, пълнени далачета, шкембе чорба, скара и какви ли не други вкусотии, че да си изядеш пръстите! Затова, освен приходящите клиенти на кръчмата са и многото работници на завод „Арсенал“. За разлика обаче от другите, те се хранят на вересия. За тях Рачо е сложил на маса, опрян до тезгях голям омазнен тефтер със завързан на него с връх химически молив. В този тефтер всеки сам вписва консумацията на листа с името си. Рачо не пуши. Ако го почерпят, за да не обиди тоя, който му предлага цигара взема я и я слага на ухото си. Не пие и ракия. Не пие даже и вода. Един Божи елексир, който признава и който пие с удоволствие с прекъсване само, когато спи е домашното вино, което сервира в хана и което сам си произвежда. Рачо е вярващ и почита всички празници. А собствения си имен ден – Арханеглов ден, не само че го почита но и че го превръща в свое родово тържество. Два големи калайдисани медни бакъра, пълни до горе с курбан, приготвен от най-тлъсти овце, разнасят приятна миризма в кръчмата. Напевните слова на свещениците благославят курбана. След освещаването му започва гощавка на всички присъстващи. През целия този ден яденето и пиенето за тия, за които почетоха именика се сервира безплатно. До края на живота на Рачо, ханът посреща и изпраща посетители, но след смъртта му през 1944 г. просъществува само още 3 години.

Моят прадядо и син на Рачо Ханджията- Христо Рачев Митев е също, като баща си голям кулинар и гощава с вкусoтии цялото семейство. Бил е търговец, имал е диплома за готвач, занимавал се е с производство на лимонади и сайдери. Има дипломи от изложения на тези напитки.

В историята на Казанлък се знае, че е имало фабрика за лимонади и сайдери, която се е намирала до старата река, където се е намирал и хана на прапрадядо ми. Рачо Ханджията оставя ярка следа в историята на стария Казанлък, на мястото на питие - продавница „Златен Гроздъ“ днес с големи букви е надписът "Казанлък".

Снимки и текст: Минчо Минчев