В камерната зала на Исторически музей „Искра“ гостува изложбата „Златарството в Панагюрище – традиция и развитие“. Експозицията представя дамски накити, а акцентът сред ювелирните бижута са пафтите от сребро с позлата. Изложбата е допълнена от постери, разказващи хронологично за златарството в България. Тя бе представена в деня на Св.Св. Константин и Елена, покровители на златарите, от директора на Исторически музей-Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов и уредниците Ирина Ботева и Петя Маноилова.
„С нашето гостуване търсим това, което ни обединява. Тук е Долината на тракийските царе, но един от шедьоврите, свързан с тракийското изкуство е прочутото панагюрско златно съкровище и малко по-старото от него сребърно съкровище“, каза доц. д-р Шопов.
В Панагюрище златарството има стара традиция. В навечерието на Априлското въстание 1876г. в Панагюрище има общо 563 занаятчийски работилници, 23 от които златарски. В тях са се произвеждали уникални бижута за всеки повод – раждане, сватба, старост и др. Традицията сред населението е била да се дари бижу за спомен, което се е смятало че има пречистваща сила, да пази и съхранява. Майсторите са изработвали не само накити, но и черкови аутвар. Те са обединени в еснаф с обща каса, печат и устав.
Изложените артефакти в казанлъшкия музей показват прецизното и изящно изпълнение на находките. Често женските украшения са се изработвали чрез смесена техника. Майсторите са използвали бижутата за по-бедното съсловие от обществото чрез смесване на злато и примеси, при по-богатите често са обработвали благородните метали с изкусната и сложна техника филигран. Филигран е позната от векове. Тя се използва за изработването на фини изделия от тънка нишка. Занаятчиите са вплитали сребърни нишки в бижутата.
„Развитието на златарския занаят показват същността на българина, вкусът на българката“, подчерта доц. д-р Атанас Шопов.
Директорът на панагюрския музей разказа за достойната национална идея на златарите. В името на освобождението, те са готови да претъпят поражения в занаята. Залагат имущество и средства от еснафа, за да могат българите да се борят за свободата.
Сред изящните бижута, бяха разположени и трите въстанически лъвчета - кокарди. Панагюрските златари са се включили в подготовката на униформите на борците за свобода в на Априлското въстание. Кокардите са се изработвали чрез матрици с отливане или пресоване от златни турски лири, сребро, олово, бронз или месинг. Тези отличителни знаци са красели калпаците на войниците. В Панагюрския музей се пази и до днес златното лъвче от одеждите на Георги Нейчев. В панагюрска златарница е изработена сребърната кокарда за калимявката на поп Груйо Бански и Сребърния кръст от църквата „Св. Троица“ в с. Поибрене, носен от Хвърковата чета на Георги Бенковски, разкара Ирина Ботева.
Друг акцент в експозицията бяха множеството разнообразни пафти. Според сложността на изработка и материала, те са показвали имотното състояние на притежателката им.
Петя Маноилова допълни, че в миналото златарският занаят е бил сред предпочитаните професии. Той е породил и много имена – Златарев, Коруджиев.
КУРС ОГНЯР
курс за „Огняр“ 0897948214 1. Център за професионално обучение - организира курсове за придобиване на правоспособност...
КУРС АВТОВИШКА
ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ тел. 0897948214 КУРС АВТОВИШКА тел. 0897948214 Започна записването на курсистте за...
Магазин за бельо ”Орион” търси да назначи продавач-консултант
✨ Ако обичате да работите с хора, имате усет към естетиката и желание да се развивате в продажбата на бельо, това...