Ювелирни накити на панагюрските златари представиха в Исторически музей-Казанлък

В камерната зала на Исторически музей „Искра“ гостува изложбата „Златарството в Панагюрище – традиция и развитие“. Експозицията представя дамски накити, а акцентът сред ювелирните бижута са пафтите от сребро с позлата. Изложбата е допълнена от постери, разказващи хронологично за златарството в България. Тя бе представена в деня на Св.Св. Константин и Елена, покровители на златарите, от директора на Исторически музей-Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов и уредниците Ирина Ботева и Петя Маноилова.

„С нашето гостуване търсим това, което ни обединява. Тук е Долината на тракийските царе, но един от шедьоврите, свързан с тракийското изкуство е прочутото панагюрско златно съкровище и малко по-старото от него сребърно съкровище“, каза доц. д-р Шопов.

В Панагюрище златарството има стара традиция. В навечерието на Априлското въстание 1876г. в Панагюрище има общо 563 занаятчийски работилници, 23 от които златарски. В тях са се произвеждали уникални бижута за всеки повод – раждане, сватба, старост и др. Традицията сред населението е била да се дари бижу за спомен, което се е смятало че  има пречистваща сила, да пази и съхранява. Майсторите са изработвали не само накити, но и черкови аутвар. Те са обединени в еснаф с обща каса, печат и устав.

Изложените артефакти в казанлъшкия музей показват прецизното и изящно изпълнение на находките. Често женските украшения са се изработвали чрез смесена техника. Майсторите са използвали бижутата за по-бедното съсловие от обществото чрез смесване на злато и примеси, при по-богатите често са обработвали благородните метали с изкусната и сложна техника филигран. Филигран е позната от векове. Тя се използва за изработването на фини изделия от тънка нишка. Занаятчиите са вплитали сребърни нишки в бижутата.

„Развитието на златарския занаят показват същността на българина, вкусът на българката“, подчерта доц. д-р Атанас Шопов.

Директорът на панагюрския музей разказа за достойната национална идея на златарите. В името на освобождението, те са готови да претъпят поражения в занаята. Залагат имущество и средства от еснафа, за да могат българите да се борят за свободата.

Сред изящните бижута, бяха разположени и трите въстанически лъвчета - кокарди. Панагюрските златари са се включили в подготовката на униформите на борците за свобода в на Априлското въстание. Кокардите са се изработвали чрез матрици с отливане или пресоване от златни турски лири, сребро, олово, бронз или месинг. Тези отличителни знаци са красели калпаците на войниците. В Панагюрския музей се пази и до днес златното лъвче от одеждите на Георги Нейчев. В панагюрска златарница е изработена сребърната кокарда за калимявката на поп Груйо Бански и Сребърния кръст от църквата „Св. Троица“ в с. Поибрене, носен от Хвърковата чета на Георги Бенковски, разкара Ирина Ботева.

Друг акцент в експозицията бяха множеството разнообразни пафти. Според сложността на изработка и материала, те са показвали имотното състояние на притежателката им.

Петя Маноилова допълни, че в миналото златарският занаят е бил сред предпочитаните професии. Той е породил и много имена – Златарев, Коруджиев.