Велин Дечков и Румен Петков представят съвместна изложба “Диалог във времето“

Художниците Велин Дечков и Румен Петков ще представят своя съвместна изложба. Тя носи името "Диалог във времето" и съчетава скулптури и живописни творби. Откриването ще бъде на 12 април 2024 от 18.00ч. в Художествена галерия -Казанлък. 

На 10 май 1984 г. в Стара Загора е открит Дом на художника с последната изложба на Дечко Узунов в България приживе. В една от следващите изложби в новата институция за първи път пред публика се представят Велин Дечков и Румен Петков. Експозицията затвърждава едно приятелство, вече започнало в ателиетата на Факултета по изобразително изкуство към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“.

Ако мислено разделим настоящата изложба на две части, то частта на Велин Дечков по-скоро има ретроспективен характер – показва по-ранните си творби, както и някои от последните години. Работата му е съсредоточена в малката пластика и обществената скулптура, с които е добре познат на хората в Казанлък. Негово дело са бюстовете на Васил Левски и Паисий Хилендарски, релефите на Капитан Петко Войвода и неговата спътница Радка Кравкова, на Никола Обрешков в Математическата гимназия, както и парковата пластика „Пламък“ в Розариума. В този дух са работени няколко портретни творби, които успяват да предадат духа на времето си – „Данте“, „Едит Пиаф“, „Чудомир“. Благодарение на ретроспекцията можем да проследим кои са изследваните теми в творчеството му. Типично за всеки скулптор е преклонението и влиянието на древногръцката култура, в случая това са: „Похищението на Европа“; римската богиня „Диана“; „Леда и лебедът“; „Пегас“. Другата централна тема е религията – „Храм“; „Прераждане“; „Богородица“; „Разпятие“. Темата за природата като ваятел на форми, нейното божествено начало и въобще мястото, което заема човекът в нея, обхваща част от останалите пластики.

Можем да считаме Румен Петков за художник, който работи между, между живописта, стенописта, графиката и рисунката и скулптурата. В живописта не му достига триизмерност, в скулптурата му липсва цветът, а и в двете прибавя от изразните средства на декоративно-монументалната стенопис. Може би затова е познат на колегията като експериментатор и иноватор. В натюрмортите от общата изложба се проявява неспокойният му дух. За разлика от колегите, които употребяват експеримента като видимо творческо безсилие, той успява да синтезира резултатите от пробата с достигнатите до момента изводи. В живописното си творчество работи на чисто поантилистичен принцип, оставяйки мозайката от цветни петна да се слее в окото на зрителя. Контурът е рисунъчен, влияейки със стойностите на дебелината на линията. Създаден е с помощта на дръжката на четката, разкривайки подложката и напомняйки издраскването на стенописната техника сграфито. Благодарение на цветната си неангажираност контурът е еманципиран от мозаечните петна. В пейзажите му темата за приятелството намира своя топос по отношение на време и място, измеримо в сезоните на годината времето е пролетта, а местата са онези непреходни казанлъшки калдъръми, от които достолепно ни гледат старите градски къщи.

В началото на текущата изложба са втренчили поглед автопортретите на двамата колеги. Тези платна са естественото олицетворение на темите за приятелството. Сякаш диалогът между двама приятели се е превърнал в доказателство за съществуването на изминалото време.

Велин Дечков е роден през 1954 г. в Казанлък, където завършва СХУ (НУПИД „Академик Дечко Узунов“). Продължава обучението си във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в специалност „Скулптура“, след завършването си започва преподавателска дейност в НУПИД „Академик Дечко Узунов“. Член е на секция „Скулптура“ към СБХ и е участвал в повечето ОХИ и конкурси в България от 1982 г. до днес. Награждаван е с бронзов медал от XII интернационално биенале „Дантеска“ в Равена, Италия и с поощрение от XVI биенале на хумора и сатирата в Габрово.

Румен Петков е роден през 1955 г. в Попово, където завършва Техникум по керамика. През 1980 г. завършва ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ със специалност „Декоративно и монументално изкуство“ в класа на проф. Никола Гелов. От 1981 г. се установява в Казанлък. Работи в областта на живописта, скулптурата и графиката. От 1991 г. е член на секция „Живопис“ към СБХ. В биографията си има 38 самостоятелни изложби и над 40 изяви в общи художествени изложби.