Гробът на Левски, това е цяла България

Той е един от живите  родственици на рода на Васил Иванов Кунчев, дякон Левски, Апостолът на българската свобода.

Казва се Стефан. Караиванов, и е на 55 години. Живее в Карлово, но голяма част от времето му е посветено на популяризиране и изчистване  името на героичния му род, в който са освен дякон Левски, комити, видни общественици, бивш кмет на Карлово, поборници за българската свобода.

Завършил е химия, но се занимава се с частен бизнес.

През последните в 20 години голяма част от времето и парите му са посветени на издавани и събиране на още непознати и неизвестни архиви, свързани с рода,  както и на преиздаване на емблематичната книга за неговия род и за Васил Левски- дело на д-р Петър Караиванов, негов чичо, отишъл си от света през 1988 година.

Книгата е "Васил Левски по спомени на Васил Караиванов - първи братовчед на Апостола”.

Стефан Караиванов е правнук на Васил Караиванов, който е първи братовчед на Левски и първият кмет на Карлово след Освобождението.  

Пра-прадядото на Стефан Караиванов е  Генчо Караиванов, брат на майката на Левски- Гина Кунчева

Д-р Петър Караиванов, автор на книгата,  е чичо на Стефан и брат на дядо му, също Стефан Караиванов- адвокат по професия.

 Васил Караиванов, вуйчото на Левски има трима братя- Георги, най- големият, Стефан -дядото на Стефан Караиванов, и Петър- най- малкият, който записва спомените си и е автор на книгата.

"Васил Левски по спомени на Васил Караиванов - първи братовчед на Апостола”, бе представена и в Казанлък, в навечерието от годишнината от героичната гибел на Апостола на българската свобода- Васил Иванов Кунчев- Левски.

Интересни и малко известни, почти пренебрегнати факти от историята на България, свързани с рода на Васил Левски.

Факти, които намираме в спомените на д-р Петър Караиванов и от изследванията на Стефан Караиванов.

• Открива част от оръжие, щик от пушка,  на повече от 150 години и ценни документи в къщата на първия братовчед на Апостола - Васил Караиванов в Карлово. Тази вещ е част от оръжията, събирани от Васил Левски и Карловския революционен комитет за революционната мрежа за освобождаването на България от османско владичество.

"1963 година на 20 век, когато живеем в друг режим, някой докладва, че в къщата на Караиванови има оръжия, идва полицията, обискира този миндер и наистина намира вътре оръжия. Тогава Христо Фъргов, местен краевед, известен на човек, който дава тогава показания, той също е от нашия род... има една пушка с три седефа на нея. Това е пушката на Левски", разказва Стефан Караиванов.

• В друго скривалище на къщата, Стефан Караиванов е открил и богат архив, който удостоверява, че първото ушито знаме за Априлското въстание е ушито от карловката Мария Ганева за Пангюрския революционен комитет.

Намира писмото, с което се удостоверява как Мария Ганева шие 2 знамена. Едното за Карловския революционен комитет, а другото за Панагюрски и де факто с това знаме се вдига въстанието в Панагюрище. След това Райна Княгиня успява да доушие знамето по това знаме", казва още Стефан Караиванов.

• Намира скоро и още документи от архива на Васил Караиванов, с имената на 11 опълченци от Карловско.

• Съпругата на Стефан Караиванов, издател на книгата, е родственица на опълченец.  Нейният прапрадядо, който е родом от с.Смирненски, Русенска област, е един от оцелелите на Шипка опълченци, награден впоследствие с Орден за храброст, а след години и погребан с военни почести.

• Безценният архив, принадлежал на д-р Петър Караиванов, много близък родственик на Васил Левски, е изчезнал безследно  от дома му в София.

• Караивановият хан в Карлово се е намирал срещу родната къща на Васил Левски. Там Левски се е срещал със своя братовчед- Васил и с други съзаклятници. Преди години мястото бе отбелязано с плоча.  Сега там Стефан Караиванов и неговите родственици поставят табло, на което по стари снимки е направено изображение на Караивановия хан.

 Кой е Васил Караиванов?

Първи братовчед на Васил Левски. Той е бил председател на революционния комитет в Карлово, пръв съратник на Апостола в родния му град и първи кмет на Карлово след Освобождението. Васил доживява доста солидна възраст и умира през 1933 година. Още докато баща му е жив, Петър Караиванов започва да записва неговите спомени.

През 1987 година по случай 150 години от рождението на Васил Левски излиза книгата на д-р Петър Караиванов, син на Васил,  “Васил Левски по спомените на Васил Караиванов - първи братовчед на Апостола“

Кой е д-р Петър Караиванов?

 Живее в София, в една кооперация до Орлов мост. Лекар, ортопед, доцент в Медицинска академия.  Умира през 1988 г., година след като издава своя труд. В дома му има огромна библиотека, пълна с книги и документи, наследени от баща му, а много голяма част събирани от него самия.  През целия си живот, над 50 години,   той събира този архив, записва спомените на баща си Васил Караиванов, пази писмените разкази на роднини и близки хора, които честно и съвестно свидетелстват за онова драматично време.

След смъртта му , апартаментът е завзет от негов съсед, който се и самонастанява в жилището. Ценният архив, събиран от двама родственици на Левски десетилетия наред, просто изчезна. Според тогавашни свидетели част от този архив е бил изхвърлен в мазе, друг директно на улицата, или просто похабен.

Към дата днешна надеждата на наследниците на Левски и д-р Петър Караиванов е поне малка част от това да е опазено някъде и предадено.

Интервю със Стефан Караиванов

 Защо решихте след 35 години отново да оживите спомените на д-р Петър Караиванов?

 Първата причина е, че книгата на моя чичо- д-р Петър Караиванов потъна в забвение. Дълго време я нямаше …  хората я забравиха. Тъй като авторът  на книгата- д-р Петър Караиванов нямаше свои  деца, преки наследници, които да продължат делото му,  аз реших, че е редно, като представител на тази фамилия  и този род,  да направя това преиздаване на книгата.  Началото бе бавно, трудно., но лека- полека книгата започна своя живот и да заема своето място. Там, където й  е. Вече 11-та година правя поне по 1 000 книги тираж на спомените на д-р Петър Караиванов. И през всичките тези години обикалям страната, правя срещи с ученици, с различни граждани и разказвам за Левски- познат и непознат. Има и друга причина, която не е особено лицеприятна.

 Моят дядо- Стефан Караиванов, братът на д-р Петър Караиванов, е адвокат. Учил във Франция, Сорбоната. Бил е добър адвокат, имал е кантори във Карлово, София. Когато царят, Борис Трети, забранява партиите, той става народен представител в парламента. Идва обаче Девети септември и той е арестуван заедно с принц Кирил, Богдан Филов и други министри и регенти от правителството. Съдят ги и на 1-ви срещу 2-ри февруари  1945 година ги разстрелват на Софийските  гробища. По тази и причина нашият род беше мразен. Макар, че сме  рода на Левски, нашият род бе поставен в забвение. Това ме и провокира да върна мястото на рода ни там, където му е мястото. Такава съдба като нашата са имали родовете и на Вазов, и на Райна княгиня и много други родове на известни българи, дали живота си за българската свобода. Затова и казвам, че нашата фамилия е фамилия с история. Баща ми също, заради родството с Васил Караиванов  и Стефан Караиванов, не е можел да учи, не му е било позволено. И това се натрупва с времето и поколенията и затова реших, че ще се посветя на възкресяването на паметта.

 Тепърва  се пише  и е почти готова и книга за дядо ми, адвокат Стефан Караиванов. Има още какво да се прави по нея, трудно е за писне, тъй като на практика дядо ми умира и твърде млад- едва на 39 години е бил, когато го разстрелват.

Какво  е обяснението затова, че наследниците на българските герои назад във времето са низвергнати и по някакъв начин сегашната политическа и историческа дори конюктура, пренаписва тази история. Истинската история, всъщност. И истината потъва някъде. А поколенията заживяват с друга опция за история  и реалност.

Всяко време си има своята история и си иска своите жертви. Това, което е станало на времето, е станало и може би е редно да остане така. Елитът на България на практика е обезглавен, унищожен, за да може други хора да заемат позиции, които иначе не биха могли да заемат. Всичко това, касаещо моя род, аз съм го приел. Но не съм го простил.

Какво не знае обществото за Васил Левски? Кой е най- неизвестният факт за него?

Много неща не знаем за Левски, макар за нас, българите той да е икона, божество, светец. Навярно е имал и своите човешки прегрешения, грешки, слабости. Но във времето това е потънало, размило се е на фона на следата, оставена от него. За нас е останал като героят Левски, който се саможертва в името на България.

Като негов наследник знаете ли, къде наистина е гробът на Левски?

Мисля, че точно къде е  гробът на Левски, не е най- важното. Макар да е много популярна и онази приказка, която приписват на баба Ванга, че „като намерим гроба на Левски, ще се оправим като страна“. Аз обичам да казвам така:  Левски е погребан в едни позорни гробища, на 50 метра от днешния паметник на Левски. / между паметника и Ректората, там, където има една градинка сега/. Сега вече се твърди, че оттам, от това позорно гробище, той  е препогребан на друго място. Там, където сега има параклис, до Министерство на земеделието в София. За мен обаче тези теории са леко несъстоятелни, защото те не са толкова близо тези места до мястото, на което той е обесен.

Като го бесят е било студено, зима, замръзнала земя, сняг. За мен е неразбираемо как един българин по него време ще се наема в тези условия да копае гроба на един престъпник, пак по тогавашните възприятия, да го качи на кон и на каруца и да го кара някъде си.

Нали заптиетата ще го видят, ще го спрат и ще го питат къде кара това? Според мен или той, останките му са все още там, където е бил погребан още в началото, след обесването или ако е препогребан, то е някъде съвсем близо до това място. Има две теории, които аз бих приел: едната е има едно малко параклисче, близо до Синагогата, би могло да е там и другата теория е, че е в района на Чешкото посолство, което сега да също близо до сегашния паметник на Левски, малко по- надолу.

Така, че ако той е препогребан, то е някъде близо до тези две места. Но лично моето дълбоко вярване е, че той си е там, където е.

Има една история, в която се казва, че един друг български феномен, за който се казва, че е нива над Ванга, Слава Севрюкова, била правила сеанс с Левски и по време на този сеанс го питала за гроба му. И той й бил казал, че „аз съм си там, където съм“.

Това все пак е в сферата на паранормалното, не би следвало да служи като някакво доказателство. Но и моето мнение, усещане е, че Левски си е все още там. Считам, че гробът на Левски, това е цяла България. Тоест, всеки един може да отиде на което си иска място, да запали свещ , да се поклони и да се срещне с духа на Левски.

Обикаляте много страната, г-н Караиванов, клише ли е това, което ние, българите, говорим за Левски или наистина  народът ни го почита като истински светец, като Апостол на българската свобода? Как го усещате вие?

Не е клише. Народът ни почита Левски. Той е реална личност, която осмисля нашето революционно минало.

Деляна Бобева