Стефан, без който не се „случва“ Априлското въстание

15 години нито едно Априлско въстание не става без него.

Той е главният герой в емблематичната и уникална за България възстановка на живо на въстанието, в което гръмва първата пушка на удавената в кръв Априлска надежда за освобождението на българския народ.

15 години гласът му пробива хълмовете над родната му Клисура с останалото в историята:  „Бреей, брей! Майка му стара! Веднъж да гръмне топчето и турчин няма да остане! Майка му стара!”.

После поема с дружината към местността „Зли дол“, откъдето пуква и първото черешово топче.

Стефан Желязков.

Най- известният образ на  славния млад  28 годишен юнак от Клисура, Боримечката, но в новите ни времена.

Най- известният Боримечка в наши дни.

Срещаме и разпознаваме достолепният вече 68 годишен клисурец в Долината на розите, вместо в героична Клисура.

Търси лек за болежките си от години в нашенските минерални води.

От едрия  и достолепен мъж, който познаваме от стоиците репортажи за Априлското въстание и  националните чествания в Клисура, са смъкнати едни 30 килограма.

Така 120 килограмовият  допреди две години Боримечка, се е смъкнал на 90. Тежък Ковид оставил отпечатък върху осанката му.

Но пощадил гласа му.

Все така плътен, силен, разпознаваем. Вдига гори.

За 68 годишния Стефан Желязков било голяма чест 15 години да е символ и олицетворение на  символа на  родната Клисура - Иван Боримечката.

Комплимент за него е и факта, че успява да се превъплъти достойно  в своя 28-годишен герой. те години на герой.

Най- вече се гордее с факта, че именно него клисурци и хилядите зрители и гости на Клисура припознават като Боримечката.

Всяка година на 1-ви май, когато в  града се провежда единствената реална като места и събития възстановка на Априлското въстание от 1876 година.  

Запалил го негов роднина- братовчед, който навил Стефан, дотогава участващ във възстановката като въстаник, още от 1981 година в масовата възстановка за Априлското въстание, да изиграе главния герой на въстанието- Боримечката. 

Пожарникарят Стефан приел. Дори си ушил и специални дрехи. После по неговия път поел и сина му Димитър, който пък бил знаменосецът на въстанието.

В Клисура това е чест: да си част от тази най- голяма и на живо пълна възстановка на събитията от онези славни дни на 1876 година, казва Стефан Желязков- Боримечката.

За самия него пък, и като голям любител на историята, било още по- голяма чест, че градът го припознал като наследник на образа  на символа на Клисура – Иван Боримечката и близо две десетилетия го поздравявали с „Боримечка, здравей“.

За важната роля Стефан и аверите му се готвят седмици по-рано, защото Клисура е акцент и домакин на ежегодните национални чествания на Априлското въстание и неговият герой. Така Стефан и останалите участници в сцените от въстанието са винаги в центъра на събитията.

Има снимки с куп важни политически персони,  с хиляди обикновени граждани, с гости на Клисура.

Най- ценните, сред които е и с настоящия български президент Румен Радев, пази като скъп спомен у дома.

По време на 15 -сет годишните си превъплъщения като Боримечката, години наред Стефан Желязков увлича не само своя син, но и своята внучка- Деница. Сега  момичето е шестокласничка в карловско училище, но била едва на 5, когато за пръв път рецитира пред огромното множество гости, дошли на възстановката за Априлското въстание емблематичното стихотворение, посветено на героизма на една клисурка:

Цена Козинарова, чийто съпруг, участник във въстанието й заръчва да не ходи никъде и да прибере децата, докато не се върне. Цена това и прави. Прибира децата и се залоства в къщата. Когато цяла Клисура е опожарена, а малцината оцелели избягали в гората, и турците стигат до дома на Цеца, тя разбира, че няма накъде.

Хвърля  в дълбокия кладенец в двора им 4-те си деца и накрая и тя самата полита надолу.

В памет на подвига на Цена Козинарова, сравним с подвига на друг българин от същото време- Кочо Честименски,  е създадено и стихотворението „Кладенецът на честта“ .

Години наред  то се изпълнява от внучката на Стефан Желязков- Боримечката.

Момичето се готвило специално и през 2019-та година, за да го изпълни пред президента Румен Радев, ходило дори на логопед, за да може по-ясно и правилно да го каже, с повече страст, отношение, но .. заради протокол и други  ангажименти и съображения,  поне според  тезата на тогавашната клисурска кметица,  Деница Желязкова не успяла да  представи това стихотворение пред президента.

Момичето научило за това вечер преди тържеството и трудно го преодоляло, спомня си  дядо й,  който също не крие разочарованието  огорчението си от това.

„Децата трябва да знаят кои са, от какъв народ и сой, откъде идат и къде отиват,  за да пазят  корени памет. И почитат героите си. А това става  със съзнателно поощрение“,  убеден е днешният Боримечка. Самият  той  посвещава всяка свободно време на книгите. Историческите.

В дома си е събрал всичко, свързано с Клисура и Априлското въстание.

Като ревностен клисурец познава историята на родния си край. Свидно му е и болно, когато днешните управляващи правят така, че  от родолюбци, ни превръщат в безродници, без родова   и национална памет. Без респект към светини, гневи се Стефан.

Гневът му има сериозна родова подплата: води правнучката на клисуреца Петър Караиванов- столетникът на Клисура, който си отива от живота на 102 години. Дядо Петър, както му викали всички, е бил  свидетел на Априлското въстание. Макар и 10 годишен, приживе  казвал за този период от историята на Клисура и България: „беше много страшно. Много страшно“.

За Петър Караиванов се знае, че е доведен син на вуйчото на Левски- Васил Караиванов.

Самият Стефан Желязков  познавал дядо Петър, но бил невръстно момче, за да го разпитва надълго и широко за подвига на клисурци в Априлското въстание.

Когато години по-късно съдбата му се преплита с тази на неговата правнучка – днешната съпруга на Стефан Желязков, дядо Петър вече е покойник.

Така много от тайните за онова време и спомените, остават отнесени от дядо Петър завинаги.

Но кръвта вода не става.

40-годишният син на Стефан Боримечката също играе във възстановките. Димитър бил още тийнейджър, когато „станал” въстаник в трупата. След няколко години му поверили знамето на въстаниците, което през април 1876 година носил клисуреца Иван Кондаков. И двамата, баща и син се гордеят с миналото на своя град и с патриотичните чувства, които носят в сърцата си. Димитър е полицай в Районното управление в Карлово. Но години наред на 1 май е в отпуск, за да развее зеленото знаме на бунта.

Някога за тези възстановки цялата Клисура се стягала и участвала в тях. С течение на годините  много клисурци поели на гурбет и местните станали малцина. За да се пресъздадат сцените от онези славни дни на април 1876 година, се налагало да идват на помощ доброволци от националното дружество „Традиция“.

Освен  Боримечката, другият символ на Клисура е черешовото топче.

В двора си днешният Боримечка също си има такова- даже две и гърмят с пиратки. Но са далеч по-скромни по мащаб от онова, което прочуло в последните години Клисура.

Големият черешов топ поръчан и платен от  платени клисуреца Детелин Калчев.

И днес този огромен черешов топ може да бъде видян пред Калчевата къща в Клисура.

В дните на честването на  годишнините от въстанието, то е сред най- търсеното място за снимки от българи от всички краища на  страната.

Независимо, че през последните две години Стефан Желязков -Боримечката не е главен  герой на възстановките в Клисура, и днес го спират журналисти и обикновени   хора по улиците. Разпознават го.

За себе си е категоричен: „драго ми е било, но време е да дам път на младите“, казва бившият пожарникар, с  глас-канара.

Признава, че и лично гласът е най- специфичното нещо за неговия герой,  и не всекиму се дава.

Като се провикнеш, гората да трепери, както е било с истинския  Иван Боричмечката, казва Стефан Желязков- Боримечката.

И независимо, че на 1-ви май не облича  вече дрехите на славния клисурец, той не пропуска честванията. И е в навалицата, сред хората. При черешовото топче.

Убеден, че само с пазене на корените  и паметта на героите и предците ни,  можем да опазим  националното си самочувствие и достойнство: да събираме шепи смелост, с които да браним днешната си родина от нечистите посегателства  и помисли на всевъзможни кандидат-завоеватели или откровени крадци и политически мошеници.

Отвъд това, в дните си човешки, Боримечката от Клисура се радва на син и дъщеря и трима внука. Две момчета и момиче.

На които иска да предаде както спомена за героичните предци на Клисура, така и гордостта, че са синове и дъщери на юнашко племе.

Клисура е била първа по пепелища по време на Априлското въстание и втора по жертви, това не бива да се забравя. Затова е този висок гранитен паметник на Иван Танков Козарев- Боримечката:

онзи 28 годишен козар от Клисура, който участва в Априлското въстание. След въстанието Танков е заловен и изпратен на заточение в Акра, където умира в началото на 1878 година.

Подвигът му и този на стотиците безименни клисурци, днес се олицетворява от този огромен паметник на един от хълмовете към града, който се вижда от километри разстояние.

За памет и респект.

И като хап срещу ширещата се и нагла безпаметност, допълва ме днешният Боримечка- пожарникарят Стефан Желязков от Клисура.

Който тази година, в навечерието на  148 годишнина от Априлското въстание ще се срещне с казанлъшки ученици и родолюбиви организации.

Деляна Бобева