Тук има слободия на забогатяването сред политиците, защото няма държавен контрол върху поведението им

Тезата е на доц. Милен Иванов, бивш заместник-ректор на Академията на МВР.

Визитка:

Завършил военно училище, а после и право. Цялата му кариера е преминала в Министерството на отбраната и на МВР. От 20 години се занимава с преподавателска работа, в сферата на националната,  корпоративната и гражданска сигурност. Ръководител е на катедра „Сигурност“ в Юридическия факултет на Русенския университет, преподава и във Великотърновския университет.

53 годишен, семеен, с един син.

Доцент Иванов гостува на Казанлък, където се срещна с представители на различни граждански организации. Темата на срещата им бе:

Демократична ли е Конституцията ни и конституционна ли е демокрацията ни? За националния идеал и националната сигурност.

Сред срещата, преминала при разгорещени дебати и спорове доц. Милен Иванов отдели време и за Kazanlak.com

Доц. Иванов, ако четем теорията за държавното управление и държавата, това, което в момента е страната ни, България, държава ли е все още и ако да, то какъв тип държава е?

България има всички белези на държава. Има си Конституция, приета по законов ред, но .. няма национален идеал. А без национален идеал няма как да има държава. Защото държавата е израз на самоорганизацията на мнозинството. Тя е създадена, за да може мнозинството да реализира своите интереси. И да защити това, което има като национално богатство.

Съзнателно ли е пропуснат текстът за национален идеал в последната, демократичната българска Конституция от 1991 година?

Не, той просто не е осъзнат, защото той не може да присъства в Конституцията. В преамбюла на Конституцията има две изречения, които много приличат на национален идеал, но те са много неясно формулирани. Говори се за социална държава, демокрация и т.н. Националният идеал е много ясен. Той  е много ясно фокусирано бъдеще. Така че всички, които се чудят в един прекрасен момент какво да правят за тази държава, да имат посока.

Прави това, което води към националния идел. Нещата са ясни.

Искате да кажете че след 1989 година България е на практика държава без посока?

Да, България  е без посока. И това се установява лесно, като питаш всеки един човек: Как си представяш държавата след 50 години?

Защото един човек много трудно формулира това, затова държавата трябва да му помогне.

Това не е ли парадоксално? Всеки един от нас има визия как си представя държавата, а в същото време делегира права да правят държавата на хора, които сигурно и те си имат някаква представа за държава, но на практика не се постига такъв консенсус?

Много е трудно човек сам да си формулира представа за бъдещето на държавата. Затова трябват знания, житейски опит, модели. Човек трудно формулира собственото си бъдеще, камо ли бъдещето на държавата.

Това чия задача трябва да бъде тогава?

Нарича се държавна пропаганда. Когато Великото Народно събрание   генерира общия интерес, оттам нататък държавата се заема с пропагандирането и убеждаването на всички граждани и свежда до знанието как трябва да изглежда това бъдеще. Това е пропаганда. Без това няма как да се управлява обществото. Пропагандата има малко негативен контекст, но тя не е само негативна. Държавата пропагандира бъдещето чрез модели. Моделът на позитивното в обществото.

Сега ще ви се ядосат много евроатлантици, политици евроатлантици, които ще кажат, че това не е вярно. Че си имаме национален идеал и той е влизането в Шенген, да сме партньори в НАТО, членове на ЕС, да сме редом до най- големите, да сме в коалицията за Украйна,  и въобще да сме в клишетата на днешното време.

Клишетата не вършат ли работа на национален идеал?

 Не може влизането в Шенген да е национален идеал.  Шенген е съюз, но не и национален идеал. Държавата влиза в съюзи, които реализират националния й идеал, но сам по себе си съюзът в нещо си не може да е национален идеал.

Извинете, но само днес, прочетох куп неща, които все говорят в тази посока: как Шенген бил не знам какво си за нас и държавата ни, как влизането на още чужди войски на наша територия  щяло да ни осигури не знам какво си и прочие  политически клишета, които ни се вменяват като национални идеали. Как обикновеният човек да разбере, че националния идеал е нещо различно от тези често изтъркани и лишени вече от съдържание политически клишета?

 Това е проблемът. Когато го няма националния идеал, тези приказки заменят, подменят националния идеал. И те, гражданите, понеже  не приемат, или поне повечето, това за нормално, затова са и така негативно настроени. Реално погледнато какво е Шенген? Свободно движение на хора, стоки и капитали.  Това не са ли основни права на всяка една личност? Свободно движение.  Шенген е да си пазим добре границите. Защо трябва Шенген да ни кара да си пазим добре границите?

Шенген ни кара да проверяваме  чуждите  граждани, които минават нашите граници. Това не е ли основна работа и грижа на нашата държава- да си пазим добре границите? Абсурдно е националният идеал да се подменя. Европейски съюз- ОК. Но Европейският съюз не може да е идеал на обществото. Защо? Защото влизайки в ЕС  какво печелим и какво губим от това? Каква е посоката, в която ни водят в ЕС? Ние знаем ли крайната цел на ЕС? ЕС е организация. А всяка една организация има крайна цел. Ние знаем ли крайната цел на ЕС- не, не я знаем. А защо не я знаем? Защото не правим политика в ЕС. Ние сме в периферията на Европейския съюз, на политическия процес в ЕС. И то е не защото оттам са ни изтласкали, а защото ние като държава нямаме капацитет да участваме активно в политическия процес на европейско ниво. Вижте една Словакия, една Унгария, една Полша. Те участват активно и формулират бъдещето на този ЕС в съзвучие с националния си идеал. И това е съвсем нормален процес. Тогава, съвсем нормално е и българите да не са евроскептици, защото ще виждат, че чрез един съюз ние реализираме по- добро бъдеще.  Същото е и с НАТО. Отбранителен съюз. Чудесно, времената са сложни геополитически. Един такъв съюз би гарантирал до голяма степен сигурността на държавата, но ние какво даваме и какво вземаме от НАТО? Та ние не можахме да си превъоръжим армията за 20 години, откакто сме в НАТО. Нищо не се променило в армията. Защо? НАТО и съюзниците ни имат огромни фондове, с които могат да ни снабдят с техника и технологии.  Ние просто не ги искаме. Значи нямаме способности.

Държава без национален идеал, всъщност държава ли е?

Формално, да. Води се държава. Има територия, има закони, но няма бъдеще.

Държава 404…

Нямаме посока. А обществените усилия, те винаги имат нужда от посока. Водата има нужда от канал. Иначе тя се разлива и баталясва. Когато обаче я канализирате и я стегнете  в „бетонен ръкав“, както е казал поета Вапцаров, тогава вече може да получите енергия, която да ви позволи да я преведете в бъдещото обществото.

 В кой момент държавата ни престана да има национален идеал?

 От 1989 година.

Наистина ли са толкова недалновидни български политици или толкова хитри, или толкова глупав българският народ и непросветен, съжалявам за определенията, че  не вижда всъщност къде се корени проблемът?

Когато държавата спря да осъществява контрол върху поведението на политическия си елит, политическият елит постепенно загуби интелект. Всичките усилия на политическия елит се преместиха от държавната служба, към лично облагодетелстване. Стремежът към лично облагодетелстване е нормален за всеки един човек. Няма нищо лошо човек да иска да има повече и да иска да живее по- добре.  Но методите, начините, механизмите, по които ти забогатяваш, когато има държава, която контролира тази посока, тя контролира и твоето поведение. Ти си политик. Ти не може да си политик, за да станеш богат. Значи ти си политик, за да служиш на обществото или си богат, който има време и енергия, сили, да отделиш на обществото, което те е направило богат. Това е класическото разбиране за политиката в нормалните държави. Докато тук ние имаме слободия, тоест свобода на забогатяването. Това нещо няма как да е обществено полезно.

Доцент Иванов, защо 30 и повече години нарушаваме с изборите, които правим Конституцията си и въпреки това приемаме изборите  за легитимни?

Конституцията ни не казва КАК да бъдат провеждани изборите, това се регламентира от Изборния кодекс. Всеки един закон има буква и дух. Някои юристи дават превес на буквата. А един закон не може да е изчерпателен, затова трябва да имаме и дух на закона. И духът на Конституцията е точно този. И един Изборен кодек няма как да  пунктуализира всеки член на Конституцията. Ние трябва да гледаме на Конституцията като общ документ, като дух. А тя казва, че суверенът има мнение и трябва неговото мнение да е водещо в едни избори.

….51% от гласувалите или 51% от имащите право на глас е редно да правят едни избори легитимни?

…от имащите право на глас. А когато  тези 51% знаят, че техният глас има тежест, те ще гласуват. В момента хората не гласуват, защото са отвратени.  Правил съм социологически изследвания, в които в общи линии, 100% от всички респонденти казват: няма политически субект, който да изразява нашите интереси.

.. но никой не им казва, че гласувайки „не подкрепям никого“, то твоят глас отива в подкрепа на имено тези, които не харесваш?

 Няма нужда да им се казва, то това си го пише в Избирателния кодекс. Прочитате закона и виждате, че дори когато изразяват волята си, че нито един  от политическите субекти не изразява вашите интереси, вие всъщност подкрепяте статуквото. А статуквото няма никакъв интерес да ви каже това. Защото вие, с вашето „не подкрепям никого“, също възпроизвеждате това статукво.

Твърдите, че през 1991 година българските велики депутати са приели всъщност една читава, не лоша Конституция?

 Да. И днес го твърдя. Защото първоначалният текст на Конституцията, без поправките, е всъщност един в изключително голяма степен, завършен документ и създава много добре балансирани механизми за взаимен контрол на властите.

 Защо тогава решиха днешните депутати да я „бутат“ Конституцията?

Защото не искат да има взаимен контрол на властите. Защото когато нямате взаимен контрол на властите, още Монтескьо е казал какво ще се случи: ако съдебната власти има превес, ще има нехуманни закони. Ако законодателната власт има превес, то законите отразяват само нейните интереси. Ако е изпълнителната, ще се появи диктатура, ако е съдебната , ще се съди според желанията на съдиите, а не според интереса на народа.

 Вече е образувано дело в Конституционния съд за приетите от Народното събрание последни поправки на Конституцията ни. Вие оптимист ли сте как ще се произнесе КС за това?

Според мен,  Конституционният съд, ако не  му бъде оказано политическо влияние, и медийно такова, то той, Съдът съд ще отмени голяма част от поправките, тъй като те по същество са противоконституционни.

Твърдите, че сме в класическа конституционна криза. Какво следва оттук нататък? Какъв е изходът?

За съжаление, конституционната криза, по Владимир Илич Ленин,  ще премине в революционна ситуация. Тъй като тези, които управляват, не могат да управляват по старому и то се вижда. С 30% политическа представителност, е невъзможно да управляваш. Масите не желаят да бъдат управлявани по старому, тоест 60% от хората не гласуват и оттук нататък очакваме появата на идея, която да обедини масите и политически субект, който да осъществи тази идея като политическа партия и да поведе масите към нова политическа  реалност. В обратния вариант, по-лошият, говорим за анархия. Защото тази конституционна криза, ще ни доведе до анархия.

Преврат, избори?

 Не. По-скоро откъсване на държавното управление от обществото. Едните си управляват за себе си, а обществото си живее по сови собствени правила. Това е много трудно  за управление, защото тогава тези собствени правила, те ще се превърнат в престъпления. И ..няма държава.

Тогава какво ни чака? По-добрия и по-лошия сценарий?

По лошия сценарий ни чакат сериозни проблеми. Ако държавата изпадне в икономическа и екзистенциална криза, тя няма инструменти, с които да регулира обществените отношения.И тогава обществото е изложено на голяма опасност. Ще спрат да работят всички механизми за държавно управление.  Това е апокалиптичен сценарий, той е малко вероятен. В съвременните общества има много механизми, това да се регулира. Позитивният сценарий е: появява се нова партия, която изразява интересите на 60% от населението. Тези интереси не са грандиозни, те просто се изразяват с простичкото: дайте да спазваме Конституцията.

Много хора възлагат такива надежди на Президента. Много пара в свирката ли е това?

Президентът имаше три опита. И трите завършиха неуспешно.  Ако на едно състезание три пъти не можете да уцелите мишената, вероятността да я уцелите от четвъртия път, е много малка.  С това имаме един проблем. Ако се реализират  част от идеите на сегашното политическо статукво, които, доколкото се просмукват от общественото пространство, искат импийчмънт на президента,  то той да оглави един политически проект, след като е „импийчмънт“, е  политическо самоубийство.  А вероятно това е и един от начините, в които той да бъде неутрализиран. Той, президентът, трябваше да оглави политически проект, когато имаше най- много доверие от обществото.

..когато вдигна юмрука и каза“ Мутри, вън!“?

Малко по-късно. Но той пропусна тази възможност. Той тогава трябваше да каже: аз съм дотук. И да избере друга политическа кариера.

На финала: вашата лична прогноза за настоящата политическа година, която вече започнахме?

Тази година, като цяло, в геополитически план ще има много ветрове на промените. Ще има много изненади в световен мащаб. Ще се появят  много „черни лебеди“ в световен мащаб, които ще определят бъдещето на политическите и на геополитическите процеси. Българската политическа реалност ще зависи изцяло какво се случва в европейската, в евроазиатската , в африканската дори геополитическа ситуация.

И никакъв шанс за някаква революционна обстановка?

Революционната обстановка ще се случи в зависимост от това, какво ще се случи навън, извън нашата граница.

Деляна Бобева