Турийска легенда оживява в „Спомени за рода“

На 30 септември 1930 година, в брой 149 на издавания в Казанлък вестник  „Казанлъшка Искра“ ,туриецът  Димитър Чорбаджийски – Чудомир публикува своя разказ „Змей“.

Разказът е  всъщност турийска легенда за баба Мина и нейната връзка с митичния Змей, слизал в близост до Турия. Змеят Горянин, от който баба Мина, известна още  и като „Змейна Мина“, научила много за билките и как да помага на местите хора.

 Изрично Чудомир прави уговорката още в началото на разказа си, че „легендата е написана по разкази от внуците на баба Мина. Лица и местности са отбелязани със същинските им имена.“

Легендата е известна на старите турийци и техните днешни наследници. За нея и другия й прочит знаят и в местното читалище и библиотека. А именно, че легендата всъщност е красив прочит на една семейна история, на история с много неизвестни и на една ….. изневяра. Изневяра, за която било грешно да се разчува, тъй като ставало дума за хора с пораснали деца и дори вече с внуци.

„Години откак баба Дели Марковица и баба Мина са напуснали грешната земя, след тях си заминаха и другите баби, бог да ги прости, но дъщери и унуки тачат стари обреди и поверия, та още не са забравили и змея Горнянина, почит му вардят и гладен го не оставят.“

 Това пише Чудомир в свята легенда за Змея, която вижда бял свят в казанлъшката „Искра“ преди 93 години.

70 години по-късно в една турийска фамилия ще се появи малко книжле., със заглавие: „Спомени за рода. От дядо Илия“.

 Дядо Илия, авторът на книгата, която всъщност е намерена  години след смъртта му тетрадка със записки за рода и превърната в книга за рода е Илия Русев.  Илия Русев от Турдановия род,  един от двата основни рода, заселили се в Турия и поставили началото на селището, намиращо се само на 3 километра от Лъджа кьой / днешна Павел баня/.

За основател на Турднавия род в Турия  се приема Петко Димов Турданов, който идва в селото от село Острец, някъде около 1830 година. Бащата на Петко Димов имал връзка с Велчовата завера и веднага след Новоселското въстание се наложило родът да търси друго място за живеене, заради страх от отмъщение.

 Дядо Илия Русев, авторът на „Спомени за рода“  си отива от света през 1992 година. За тетрадката със спомени за рода, която хвърля светлина и върху легендата за Змея Горянин,  никой не знае. Намерена е случайно от неговите близки години по-късно.

 Илия Русев е внук на митичната и реално съществувала баба Мина, която в разказа на Чудомир е тази, заченала от Змея и посветена лично от него в билкарството и умението да цери различни болежки а хората.

 Рецептите  баба Мина научавала от самия Змей Горянин, на когото всяка неделя тя и нейните дъщери и снахи  носили мляко  на „Кладенчето“, което се намирало  между две съществуващи и до днес и известни на турийци местности- върховете Малък и Голям Висок.

 Самата баба Мина е дъщеря на Иван Джалъзът, на когото има местност кръстена над Турия- „Джалъзка“ . Като момиче баба Мина е слугиня в чифлика на спахията на Лъджа кьой  през 30-те години на 19 век. Там се залюбва с Руси Илиев, за когото по-късно се жени и от който има 10 деца- пет сина и пет дъщери. Двамата живеят заедно 25 години. Мъжът на Мина- руси умира през 1894 година, а баба Мина го надживява с цели 22 години. Тя си отива от света през 1916 година.

Нейния съпруг Руси Илиев е прадядо на Руси Илиев, внук на дядо Илия Русев, автор на „Спомени за рода“. Руси Илиев, който помогна да се изясни цялата тази история.

Когато за първи път Змеят Горянин  се появил на баба Мина, тя не била в първа младост, имала неколцина вече пораснали синове и дъщери, дори и внуци. Това станало в местността  „Мара Гидик“, като Змеят излязъл от облак, пише Чудомир в легендата.

Дядо Илия, който създава „История за рода“ е внук на баба Мина и също като нея бил… билкар. Това си спомнят сега живите наследници от този род- племеникът Тодор Бошнаков и  почти 90 годишният Руси Илиев, син на дядо Илия. Руси Илиев- младши също се занимавал с билки. Научил тайни рецепти за различни болежки от своята прабаба  Мина, същата, в която бил влюбен Змеят.

Митичната баба Мина, според историите на възрастни турийци, и според легендата, имала вече внуци, когато се залюбва със Змея.  Според някои други разкази обаче  Змеят бил всъщност Петко Минин, друг туриец, който загива в Балканската война. Говори се, че плод от тази им любов било и едно дете, което никой не е виждал, тъй като умира твърде невръстно. Според  други източници, тази история обаче нямала реално потвърждение.

 Реалната баба Мина, съпругата на Руси Илиев, който е баща на дядо Илия, автор на „Спомени за рода“ също имала дете, което никой не е виждал, тъй като то  също умира рано.

 Стигмата и срамът от това „какво ще кажат хората“, че на прилични  вече години е била „трудна“, се предполага, че  стои в основата на семейната легенда за Змея и баба Мина, която уж заченала от него.

 Правнукът на Илия Русев, Руси Илиев е убеден, че именно такава е била историята,  независимо от всевъзможните интерпретации по разказа на Чудомир, който описва турийската легенда. Просто по него време Мина имала вече пораснали деца и внуци дори и било някак неудобно да е „трудна“. Обяснението със Змея и иносказателния характер на това обяснение, стоящо в основата на легендата, били „удобни“ за разказване на тази част от семейната история.

 Повод за това му дава и факта, че Чудомир е бил съсед с баба Мина, къщите  им били една срещу друга и той от първа ръка слушал тези разкази. Лично споделял, че дори чувал и виковете на баба Мина от двора й, когато си хортувала със Змея: „Върви си Змей, върви си Петко“.., което  е и повод да ги опише през 1930 година в легендата си в „Казанлъшка Искра“.

 После легендата тръгнала от уста на уста и така до наши дни. До наши дни остава и мистерията за Петко Минин и аналогиите му със Змея Горянин, както и имал ли е връзка с овдовялата вече  баба Мина или не.

 Къщата, в която е живяла баба Мина е съборена от нейните наследници през 1948 година и на нейно място издигат друга,  нова къща.

В демократичните времена обаче я продават на семейство от Пловдив, което рядко идва в Турия.

 Живият Руси Илиев, правнукът на баба Мина и  нейният съпруг Руси Илиев, понастоящем живее в Павел баня. Скоро ще навърши 90 години. Бивш учител и човек със свежа памет и хъс за живот. Той е един от малцината, останали живи правнуци от рода на баба Мина и дядо Руси. Жива е и другата правнучка на баба Мина- 91 годишната сестра на Руси Илиев от Павел баня- Мария Монева Илиева-, която  живее в Априлци, където е омъжена. Брат им и друг правнук на баба Мина- Стоян Илиев Русев се споминал преди години.

Митичната баба Мина, нарочена в легендата за избраница на Змея, известна още и като „змейна Мина“ е намерила вечен покой в гробището на Турия. От нейния род – Турдановият, е друг прочут и голям българин, израснал в Павел баня- оперният певец Тодор Мазаров. От същия род е и павелбанският общественик Тодор Бошнаков, благодарение на който „Спомени за рода“ на дядо Илия, ме намери.

Двамата Тодоровци- Мазаров и Бошнаков, са кръстени на един и същи дядо.

  „Никое живо същество не е дошло по своя воля на земята, други го създават- някакъв биологичен закон изпълняват:  живота на земята да продължават и така съм  дошъл и аз“, пише в „Спомени за рода“ дядо Илиев Русев.

 Благодарение на който до нас стигна тази история, имаща всички белези да започне като истинска приказка с „Имало едно време“.

 Искрено вярвам, че ще се намерят наследници на Турдановия род, които да я продължат.

Деляна Бобева