“Къщата на пощаджията” в Казанлък може да се окаже мястото където са водени първите преговори за прекратяване на войната от 1877-1878

Преди броени дни Казанлък отбеляза 146 години от освобождението си от османско владичество. Много източници смятат, че първите преговори за примирие, довели до подписването на Сан-Стефанския мирен договор и Освобождението на България се водят именно в къщата на популярната розотърговска фамилия Папазови. 

„В продължение на повече от две седмици, Казанлък се явява център на събитията, които на практика разкриват епилога на Руско-турската война от 1877-1878.“, каза в интервю за kazanlak.com директорът на Исторически музей „Искра“ д-р Момчил Маринов. Той акцентира, че голяма част от хронологията на тези преговори са ни известни благодарение на изследвания на Слави Тодоров – дългогодишен специалист в НПМ „Шипка - Бузлуджа“.

Любопитен момент е фактът, че няма категорично единодушие според запазените сведения дали в действителност Папазовата къща е станала свидетел на тези важни за историята ни моменти.

Д-р Маринов уточни, че източниците не дават идентична информация за това бележито събитие, за което има вероятност да се е случили и на друго място, а именно в  една незапазена къща, известна като “Ханджиевата къща” или "къщата на Пощаджията”, която се е намирала източно от ОУ „Мати Болгария“.

След победоносните сражения при Шипка - Шейново и окончателното освобождението на Казанлък, главната квартира на руския император Александър Втори се премества в града, а главнокомандващ на щаба, имащ нелеката задача да води мирните преговори с турската страна, бил братът на императора, княз Николай Николаевич старши.

„Много интересни са изворите от епохата, които достигат до нас от руски, турски и френски източници, сформирайки една много любопитна палитра“, посочи д-р Момчил Маринов. Той разказа, че след първите заявени намерения за примирие от турска страна са били оторизирани да участват в преговорите двама висши османски поданици в лицето на Сервер паша, който е бил министър на външните работи и Намик паша, пазител на държавния печат.

Според съхранените сведения, двамата чиновници са били описвани като коренна противоположност един на друг. Север паша бил модерен държавник, с чувство за хумор и обиграност, въпреки тежката ситуация, в която се намирала Османската империя, докато Намик паша бил типичен представител на старото поколение, сдържан и сериозен, разказа д-р Маринов. От руска страна преговорите за примирие водели княз Николай Николаевич Старши, генерал Непокойчицки, шеф на щаба на действащата армия, както и Нелидов, шеф на дипломатическата канцелария към щаба.

„ Любопитното, което касае нас българите и изобщо възкресяването на българската държавност, което се случва няколко месеца по-късно е, че голяма част от исканията на руските преговарящи са основани на решението на Цариградската конференция за създаването на голяма автономна област от български територии, които са признати от великите сили и стъпващи  до голяма степен по мащаб на  териториите включени от диоцеза на българската екзархия.“, обясни директорът на Исторически музей „Искра“.

Същинските мирни преговори започват на 20 януари и продължават на 21 януари в Казанлък.  Интересен факт е, че преговорите през първия ден са неимоверно трудни, въпреки нескритата вежливост и уважение от двете враждуващи страни. „Любопитно е , че още в следобедните часове на първия ден на преговорите руските преговарящи информират Намик паша, че Одрин е на практика последната голяма крепост преди османската столица, се е предал пред настъпващите руски части. Интересна подробност е, че гарнизонът в Одрин се командвал от Джемил паша, който бил син на Намик паша един от главните преговарящи. Преговорите завършили неуспешно на първия ден и продължили по обед на 21 януари, а след края станало ясно, че армията на Александър Втори ще продължи своето настъпление на юг и югоизток.“, разказа д-р Маринов.

Според него слабо известен факт около преговорите е ролята на висшия турски офицер Иззет Фуад паша, който получил инструкции да тръгне от Константинопол към Казанлък, но поради незнайни причини закъснява и пристига в края на втория ден, когато всички, в това число и преговарящите от двете страни, се отправят на юг с руската армия. „Тук остава отворен въпросът ,който със сигурност ще предизвика вниманието на изследователите в следващите години, какви инструкции е имал Иззет Фуад паша,  защо е закъснял и какво е щяло да се случи ако инструкциите са били различни.“, каза д-р Маринов.

Малко след това на 31 януари 1878 година е подписано Одринското примирие между Русия и Османската империя, което прекратява военните действия в Руско-турската война. Подписите са поставени в главната квартира на действащата руска армия в Одрин от генерал-лейтенант Артур Непокойчицки, началник на Полевия щаб, и неговия помощник, генерал-майор Казимир Левецки и от Наджиб паша и Осман паша.

Към днешна дата легендарната Папазова къща може да бъде видяна в Казанлък. Тя се намира в идеалния център на града, превърнала с времето в една от емблемите на Града на розите.