Днес в пространството на Художествена галерия - Казанлък ще бъде открита от 11:00 часа изложбата “На празното място до нас”, посветена на 90-ата годишнина от рождението на художника Димитър Арнаудов. Куратори са д-р Петров, Катя Христова и д-р Милен Алагенски.
Димитър Арнаудов – художник, теоретик на изкуството, критик, поет, дългогодишен преподавател, странникът, „изпуснал трамвая, в който се вози“, е явление като никое друго на българската културна сцена. За него е писано не малко, а художественото му наследство е било представяно, макар и посмъртно, в множество изложби, в това число и в Националната галерия в София. Днес, 90 години след рождението, отново се обръщаме към изкуството му, към въпросите за него, които въпреки всички положени досега изследователски усилия през годините като че ли остават без своите отговори. Наследство, което най-често се определя като интелигентно, дълбоко емоционално и категорично част от процесите на „радикализиране“ на българската художествена сцена от 60-те до 80-те години на миналия век. Но в него има сякаш неразкрити, или пък просто неназовани все още от никого творчески домогвания, които очакват своите откриватели и кръстници. Изложбата „На празното място до нас“, в която са представени над 50 живописни платна на автора, е не само повод да си припомним отличаващото се присъствие на Димитър Арнаудов в артистичния живот на страната ни, но и възможност да пристъпим из непребродените полета на смисъла, които той ни завещава – в образите, в словото си.
Изложбата „На празното място до нас“ предлага не само възможно тематично и хронологично систематизиране на творчеството на Димитър Арнаудов; възможен разговор за мястото на ерудицията, алкохола и неопитомената разрушителна чувствителност към света в творческия процес; възможно четене на разпръснатите по хиляди листчета мисли, поетични експерименти, записки и дневници на художника. Изложбата „На празното място до нас“ е преди всичко разговор за нас самите и способността ни да идентифицираме важните явления около себе си. Да оценяваме изкуството, но не само в неговите пластически достойнства и слабости, а в синхрон с биографията на художника, познанията и емоционалната му чувствителност. Един простичък, като че ли все по непостижим в настоящето ни разговор за празното място до нас, превърнало се в пропаст. Бездна, в която ежедневно пропадат мисли, емпатия, чувства, които сме все по-неспособни да опазим и съхраним.
Димитър Арнаудов е роден на 28 юли 1933 г. в Плевен. Интереса си към изобразителното изкуство проявява като ученик и посещава ателието на художника Боян Петров. През 1951 г. е приет във Висшия институт за изобразителни изкуства в София (днес Национална художествената академия), като сетне специализира живопис в класа на проф. Ненко Балкански. Дипломира се през 1957 г. с пълно отличие, а на следващата година започва работа като учител в Художествената гимназия в София. От 1963 г. е член на СБХ и в следващите години пътува до много различни държави. От този период са и първите му опити в полето на прозата и поезията, към които ще се завръща системно до края на живота си. През 1967 г. започва своята преподавателска кариера във Висшия инженерно-строителен институт (днес Университет по архитектура строителство и геодезия), след като печели конкурс за главен асистент по рисуване, през 1978 г. се хабилитира като доцент, а по-късно като професор (1986). Първата си и единствена самостоятелна изложба подрежда през 1973 г., а три години по-късно защитава дисертация на тема „Творческият процес на художника“, която през 1981 г. ще прерасне в монографично изследване, което е отпечатано под заглавието „Художникът и творбата (Психология на творческия процес)“ – и до днес оставащо единствено по рода си у нас. През годините получава множество награди за работата си, а творчеството му се съхранява в редица държавни и частни колекции у нас и в чужбина. Димитър Арнаудов се самоубива на 6 януари 1989 г.
Изложбата ще остане в Художествена галерия - Казанлък до 8 май 2024 г.
Експозицията се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и предстои издаването на печатно издание, представящо цялото художествено наследство на автора, съхранявано в държавните колекции в страната и наследниците на Димитър Арнаудов. Екипът на Художествена галерия – Казанлък благодари на семейството на художника за цялото оказано съдействие при подготовката на настоящата изложба.
Екип, работил по изложбата:
д-р Милен Алагенски, Катя Христова и Пламен В. Петров – куратори
Георги Шаров – художник
Цветан Игнатовски – фотограф
Зарина Иванова – логистика
Нено Серкеджиев – транспорт
Кирил Георгиев – монтаж
Цветелина Велкова – екскурзовод
Лора Султанова – коректор
Трейси Спийд – преводач
На снимката: Картина рисувана от Димитър Арнаудов - Дрезден, 1962