Литературното наследство на Иван Милев оживява в новата изложба „Писма от степта“

В музей „Ахинора“ беше представена изложбата „Писма от степта“ на великият казанлъшки художник Иван Милев.

„Това е първата изложба поредицата, в която ще се опитаме да презентираме на публиките слабо познатото, а в някои части дори абсолютно непознатото и непубликувано до този момент литературно наследство на Милев – поезия и проза, която той пише в годините между 1916 и 1919 г.“, каза директорът на Художествена галерия-Казанлък д-р Пламен Петров.

Експозицията представя само един от ръкописите на Милев, създаден от 6 до 8 октомври 1917 г., който той сам озаглавява „Писма от степта“. Представените текстове са непубликувани до момента и остават чужди за широката публика. „От този период в колекцията ни се съхраняват и няколко акварела, които са рядко показвани, а изложбата е едни опит за създаването на документален разказ за тази симбиоза между образите и текстовете на Милев.“, посочи д-р Петров.

Той каза още, че самата 1917 година е много особена за художника, защото в този период Милев напуска педагогическото училището в Казанлък , в което е учил до този момент, а през същата година за първи път излиза от печат и текста на Николай Райнов „Ахинора“. „В този смисъл,  творческите следи, които имаме оставени от Милев през 1917 г. със сигурност в тях можем да провидим влиянията, от творчеството на други български художници и писатели , включително и тези на Славейков, Яворов.“, уточни директорът на казанлъшката галерия.

По думите му художник-поет не е нещо ново, а Милев не е първия сред тези имена.  „Можем да посочим Сирак Скитник, който 1912 г. издава дори собствена стихосбирка, докато Милев не се е осмелил да издаде такава, но е факт, че той не е унищожил тези поетични опити, а имаме достатъчно основание да твърдим, че онова, което той не харесвал унищожава. Ако е искал поезията му да остане неразкрита и невидяна от никого със сигурност не би я оставил. Самият той в дневника си „По пътя на страданието“ описва, че унищожава онова, което не харесва. В този смисъл не ни гложди съвета дали имаме право да публикуваме тези по скоро литературни експерименти и опити, отколкото истинска литература. Важното е, че те наистина ни дават възможността да се доближим до личността и чувствителността на Иван Милев. Подобна възможност имаме за малко български художници, особено от величината на Милев. Следващата ни голям цел да публикуваме за първи път дневника на художника с коментари за всички онези факти и личности, които той споменава в него.“, каза Пламен Петров.  

Той уточни, че заедно с Теодора Манчева са работили по обработването на ръкописи, които се съхраняват във фонда на Галерията. „Всички литературни опити известни ни до този момент в държавата, са част от колекцията на нашия научен архив , който е реално е създаден след дарението направено от майката и брата на Иван Милев през 1944 г. и до този момент реално то не е публикувано.  Като следваща цел сме заложили да излезе от печат издание с поетичните опити на казанлъшкия художник и прозата му.“, посочи д-р Петров.

Изложбата „Писма от степта“ ще може да бъде разгледана до 19 май 2024 г. в музей „Ахинора“. Непосредствено след това, там ще бъде открита една нова изложба, която подготвя екипа на Художествената галерия, посветена на годишнината от рождението на Васил Стоилов и една негова емблематична творба , в която е увековечен образа на Иван Милев редом с този на Владимир Димитров - Майстора. Платното е собственост на Художествената галерия във Велико Търново.

Напомняме, че в събота, 9-декември, от 13:00 часа в музей „Ахинора“ ще се състои лекция "За Иван Милев и неговите литературни опити", част от платформата "Събота в галерията". Културният институт отвори врати през месец май т.г. и за кратко време се превърна в едно от най-разпознаваемите и посещавани места в Града на розите.