Тенорът, на който обувките не му стягат
Или за Татовия стил от телевизора „Я, кво стана?“
Той е принципен Костовист.
Защото от идола му „започнали същинските промени в България“.
Надява се младото поколение „да ни спаси от Бойковците и Бойковчинките и най- сетне да прогони скелетите от прехода, за да тръгнем в нашата си посока.“
Стига да преодолее трудностите от грешките на нашето поколение. Защото досега „все чужди и с чужденци сме пресичали нашата посока“.
Вярва, че партиите и „всички маймуни в тях“ в досегашния им вид си отиват, по причина, че са оставили „всичко на жените“.
За пример ми дава последните партийни важни срещи на ГЕРБ, партия, която се крепяла на жените. Пък уж било пълно с мъже.
Инак вижда промяната, независимо от затворените на мнозина очи и тя била към по- добро.
Водим разговора на предела между Десети ноември и неговия църковен празник- Свети Мина, в двора на храма, в който пее като тенор всяка неделя- „Свети Йоан Предтеча“ в Казанлък. И за което песнопение получава като хорист по ..2 лева за служба.
Влязъл в него малко преди 1989 година и не е излизал оттам.
„Завлякла“ го в хора диригентката Ваня Монева, а преди това за кратко пял при покойния отец Христо, именно който поръсил черковната любов в душата му.
Потомствен обущар и спортен човек. Почти целият си живот прекарва по спортните площадки на Казанлък, където е треньор по волейбол. От поколението на Петър Рахманлиев и Венко Паликарев. Инак с диплом за шлайфист, на която отделил скандално малко време от живота си.
Планинар. Всеки свободен ден, отвъд църквата и ателието за поправка на обувки, е в планината. Обиколил така половин Европа. Само след ден отново ще е на път. За пореден път към Атон и Зографския манастир там. Където ще е от доброволците, помагащи за съграждането на празничния стан за богомолци и неговото последващо вдигане.
Казва се Николай Добрев и е от малцината останали истински обущари в Казанлък. Няма как да се обърка ателието му, на което виси табела на почти век „Който тука влезе и на Мусала лесно ще излезе“. Наследство от баща му.
Покойният от две десетилетия бай Добри.
С Николай се срещаме за политически раздумка точно след 15 години. Беше пак в едно следизборно време, в което имахме големци. И решихме да мерим главите и сърцата им през обувките. Получи ни се. След десетилетие, историческото време сбъдна прогнозите ни.
И вече повечето от тях не са в него, а най- напористите откъм лакти катерят политическите светове.
В живота е така, доверя обущарят Николай, товари тоз, дето превари.
Тогава, преди 15 години се надяваше след 5 години пак да е в ателието си. Намирам го в него и след още две петилетки.
Защото хората все така кърпят и поправят обувките си, независимо от времето и начина, по който крачим в него.
Николай Добрев е от онези незабравими градско-селски хора, които оформят настоящия чар на Казанлък. Цветисти са шегите му по повод „китното ни градче“, което обича, тъй като живот му е минал тук. По стадион, спортни зали, терени, сцени и планини.
Напуска града за малко, докато учил треньорска школа в Спортния техникум в Пловдив.
За спортния си живот като треньор на волейболния клуб „Розова долина“ през 70-те и 80-те години на миналия век и после работа му като спортен организатор в някогашния „Арсенал“ и завод „България“, като дошло време да се пенсионира, държавата оценила неговите 45 години трудов стаж на 282 лева.
Още преди това обаче, малко след като Тодор Живков „гледал тъпо от телевизора“ през ноември 1989 година, Николай усетил накъде духа вятъра и хванал калема и шилото от баща си. За да връзва двата края за семейството си.
От дете баща му го мъкнел в обущарницата на ТПК „Единство“, чийто съосновател бил и Николай прихванал от занаята.
Обичал да разглежда обувките на хората и по тях да чете хората.
И днес е убеден, че каквото човекът, такава обувката и каквато обувката- такъв човекът, макар да имало и лачени цървули. Галоши не бил виждал от времето на 1989 година.
За над 34 годишния си обущарски опит е видял какво ли не. Кърпили, ремонтирали всякакви обувки. На всякакви хора. Идвали дори от сой, за които не било проблем да си купят нови обувки, просто сантимент или качество ги водили в ателието му.
Обяснимо в ателието му, където винаги има топъл чай на черната циганска любов, и малкото телевизорче върти новини или спортни предавания, влизат повече жени. И дами, според Николай, който е типичен Овен с неподражаемо тънко и леко саркастично и сексистко чувство за хумор.
Докато пред очите ни се нижат богомолците, приели поредното си причастие навръх деня на Свети Мина, сме изнищили и закърпили целия градски политически пейзаж, след преминалите местни избори.
При това с балотаж.
За Костовиста и демократ Николай, независимо от резултата, изборите били добри за България, тъй като вече имало доста промени по места и досегашната кочинка малко по- малко рухвала. И ще рухне, убеден е той, „стига младите да не се уплашат“. За неговия скрит за 72-те му години от спортната осанка опит е убеден, че „няма как да се спре водата и каквото е текнало по времето, ще потече“.
Категоричен е и в нещо друго: че мандатите на кметове, общински съветници, народни избраници и всякакви други „ници“ трябва да са не повече от два. Иначе се ояждали, сраствали, ставали „нещо като мафия“ и трудно се правели промени. Пък и властта дава сила, която често била деструктивна и „затваряла очи“. Всъщност винаги, разсъждава на глас Костовистът-обущар Николай.
А и в политиката било същото като в живота: като тръгнеш да ремонтираш обувката, носиш не едната, а чифта. Макар все още при него да идвали и такива с по една обувка за ремонт. Николай не разбира, защо хората масово не разбират, че политиката е скачен съд. Домино. Чифтосвана работа.
Не става така тази работа, нали все пак мярка трябва, вид, хармония и симетрия някаква, да се види и пипне, поглед трябвало да има, за да стане добър ремонтът, продължава с философските си разсъждения в метафоричен стил тенорът от църковния хор. Който си има любимо песнопение- „Хвалим тебе, Господи“.
Николай извива глас и в градския хор, благодарение на който е видял цяла Европа.
Покрай обувките, за които най- важното условие, за да са удобни било да имат пластична подметка, Николай разбрал, защото видял, че и в живота важи същото правило: най- добре и удобно си я карат „пластичните“ хора.
И те били с най- висока трайност във времето, също като обувките. И най- търсени. Тия, дето ти подпират, не ги искаш, мазоли правят.
Макар, че ако подметката не е качествена, бързо ще се „разпльокне“ от пластиката, допълва с широка и подкупваща усмивка обущарят.
Независимо, че глобалният свят е натиснал и неговия занаят откъм евтиния и достъпност на обувки всякакви и често да ги ремонтираш е по-скъпо и неизгодно, вместо да си купиш нови, особено от някое манифактурно производство, обущарят Добрев не се притеснява за занаята си.
Ще оцелее във времето, казва ми.
Макар напоследък често да му се налага да начева и от пенсията си, освен заработеното от обущарлък, за да „върже“ месеца.
Когато похлупи шилото и калемите в 5 вечерта, поема към своето родно кьошенце- Павел баня. Там си е спретнал уютно място за живот. И си има всичко. Доскоро въртял педалите на велосипеда си до курортния град и обратно, но напоследък предпочита обществения транспорт. Нямал кураж и на колата си да се качи, понеже „идиотите по пътищата“ станали много.
Светът се е юрнал за някъде, където отива никъде.
По- бавно трябва, за да се осмисля пейзажа наоколо, отсича мъдро и по Овенски обущарят Николай.
Който 34 години след онзи Десети, му се иска да вярва, че няма да си спретнем пореден нов Девети, и че въпреки никаквото днешно време ще продължаваме упорито да вървим напред. Със здраво закърпени обувки от миналото и бодра крачка с новата подметка.
На времето.
И с вяра, да се срещнем отново, след поне 5 години. В китното градче или в Павел баня, за да нищим отново кундурджийските работи в България. Дето все били като в онзи Татов стил от телевизора „Я, кво стана?“.
Инак обущарят и църковен тенор Николай Добрев, ако е в добро здраве, ще е пак в занаята.
Където „Който тука влезе и на Мусала лесно ще излезе“.
Деляна Бобева
