Отиде си последният от строителите на монумента Бузлуджа

На 87 години си отиде от живота последният от останалите живи  строителите на монумента  на Бузлуджа- главният инженер на паметника Райко Чайлев.

Тъжната вест съобщи неговият син Добрин Чайлев.

Инженер  Райко Чайлев си е тръгнал от живота на 15-ти септември, в обичаната и строена от баща и син къща в Голяма Дряново.

Там, до последните си дни, инженер Чайлев не престана активно да съпреживява съдбата на паметника на Бузлуджа и процесите по неговото  ново оживяване. Не винаги съгласен с плановете за  възстановяването на паметника, но винаги готов да помогне със съвет, спомен и да насърчи истинските радетели за опазване на паметника.

Инж. Райко Чайлев - по време на работа на паметника Бузлуджа

Искрено вярваше, че мост между поколенията на строителите на Бузлуджа и възстановителите на Бузлуджа, е възможен. 

Приживе обичаше да приема в дома си хора, които искрено се интересуваха от историята по създаването на паметника и искрено имат желание той да бъде опазен за поколенията. Пазеше скъпи спомени от  градежа на  монумента, на който посвещава 8 от своите най плодотворни професионални  години.

Изболява и изпреживява изграждането на най- скъпия паметник в историята на социалистическа България. От основите до светването на рубинената звезда. Звезда, която монтира лично, с помощта на двама руснаци.

Монтиране на рубинената звезда

И в последния си път инженер Райко Чайлев остана верен на  своята голяма любов и  гордост- паметникът на Бузлуджа. Неговият син Добрин  го изпрати с парче (сувенир)  от рубинената звезда, която пазеше като скъп спомен от времената по градежа на паметника.

Инженер Чайлев с часове можеше да разказва за всеки един от етапите по изграждането на паметника. Не криеше и голямата си болка от безпросветна разруха, до която го бяха докарали  наследниците на някогашните съзидатели на Бузлуджа. Не даваше присъди, но с неговия деликатен и аристократичен изказ, даваше воля на болката си  за духовното и ценностно варварство, в което се  добутваме като народ.

Последната му среща с паметника бе задочна- през фотоалбума на Бедрос Азинян – „Строи се монумент“. Инженер Чайлев очакваше с нескрито вълнение  и следващия, втори албум, посветен на паметника- запечатал срамните моменти от неговата целенасочена разруха.

Арх. Стоилов, Стефан Ноев и инж. Чайлев на Бузлуджа

Приживе,  роденото в София  момче с охота показваше и разказваше историите на стотиците снимки, запечатали тези славни 8 години от неговия живот.

Години, с които се гордееше.

Не криеше обаче и голямата си болка, че „независимо от големите ни приказки, байраци, въстания, българите все се бием за вадата. И докато все така я караме, всички върхове ще са ни подкастрени“.

Светла ще е паметта за този голям българин.

Деляна Бобева

Снимки: Личен архив

PS: Имах честта да съм от малкото гости, които инженер Чайлев допускаше  близо до себе си. Така през 2016 година се роди  и първият ми очерк за него.

Последната медийна поява на инженера на Бузлуджа бе преди 40 дни, в предаването “На кафе“.