Българи от близо и далеч изваяха България от захар

Тя се казва Милена. Има сирийска фамилия -Шалаби, но е родена в Шипка.

В  личните си постижения къта  неизползван никога диплом по зъботехника от Пловдивския Медицински ВУЗ. Където преди близо 30 години  среща и съпруга си. И двамата обаче никога не са работили като зъботехници. Новото ни време объркало всички планове.

Има две дъщери и три внучета.

В живота й е имало от всичко по- малко. Понякога и повече. Но Милена е щастлив човек. Защото от 11 години прав това, което й носи удовлетворение. И за което отгоре са целунали очите и ръцете й.

Милена прави торти. И всевъзможни сладкарски красоти.

Бижута от захар,  от фондан,  от ядливи бои, от роял айсинг  /кралска ледена  глазура, с която се украсяват плоски сладки/.

Този й талант заслужено я нарежда в обществото от талантливите творящи  българи.

Част от които, в навечерието на тазгодишния ден на Независимостта, подариха на българи от различни краища на света своя малък голям дар- четириминутно видео в социалните мрежи, озаглавено  „България от захар“.

В него 29 творящи българи, от обществото на  т.н тортени декоратори , всички майстори в направата на красоти от фондан, захар и всичко, което може да се яде, с много желание и майсторлък създават своите сладки визии за България- красиви места, с много български символи.

Къщата на Чудомир, Главата на Севт Трети от моделираща паста,  розоберачката върху бисквита, български бижута, Шипченския  храм „Рождество  Христово“,  паметникът Бузлуджа, Шабленския фар, български храмове  сред които „Александър Невски“, Рилския манастир, националните ни герои Ботев, Левски, поетът  Яворов,  пророчицата  Ванга, български царе,  старият Ловеч, девойка с рози, Родопска мома, пейзажи от Боженци и други, оживяха върху шоколад, тънък блат или бисквита.  Удивително е майсторството и  изяществото, с които са създадени тези произведения на изкуството,  изцяло от сладкарски материали, при това в минималистични размери.

Сред т.н тортени декоратори, са и три  имена от Казанлъшко: Милена Шалаби, която живее в Казанлък, Валерия Колева от Турия, омъжена в Енина  и Ива Иванова, която също е казанлъчанка, но от много години живее в Гурково. Трите майсторки се познават само през .. творбите си в социалните мрежи. За първи път обаче се срещат в  „България  от захар“, но отново  задочно.

В инициативата Милена се представя с нейната захарна картина  на Шипченския храм „Рождество Христово“,  Валерия  създава от захар и фондан къщата на Чудомир, а Ива- главата на Севт Трети от  моделираща паста, машмелоу и оризон.

„България от захар“ се ражда преди няколко месеца, когато  живеещите  в Англия българи Радослава Кирилова и съпругът й Владимир, решават да поканят майстори в този висш пилотаж в сладкарството, да  развихрят фантазията и таланта си и  изваят  България от захар.

Влади и Ради са младо семейство. Те организират най хубавите български колаборации. Преди „България от захар“  са вдъхновителите на две други добили популярност захарни инициативи- "Българските филми" и "Митове". В последната колаборация участват  декоратори от цял свят.

На Острова Владимир доскоро издава и единственото специализирано списание за торти, на български.

И за трите местни тортени декораторки участието в подобен форум е първо. И много вълнуващо.

За Милена, която  от 11 години  се е посветила на хобито си- да прави торти и ръчно изработени сладкарски изкушения,  подобна покана в такова  общество е .. повече от комплимент.

Престижът да участваш в подобна инициатива е не само в смисъла й, но и от факта, че в нея са събрани най- добрите, сред най- добрите българи у нас и тези по света.

Творбите от захар всеки от тортените декоратори създава сам в дома си. Изпраща снимки или видеа, а организаторите монтират за по- малко  от денонощие атрактивно видео. Така се ражда 4 минутен клип на „България от захар“, в който са представени всички участници и техните творби. Подарък за българите  по света, по повод големия ден. От седмица видеото е хит в социалните мрежи.

Придружено е и с вълнуващ музикален съпровод на автентична българска музика.

Творбата на Милена- храмът в Шипка, има своето вдъхновение. Нейният съсед и първи учител в изкуството, покойният шипченски творец Никола Заров.
За него Милена казва, че го помни от дете, как по ранина рисува в дома си, съзерцавайки светлините на утрото и техните отражения в Шипченския Балкан. Научил я да вижда светлината и магията в това.

Това струи и от нейната захарна творба- много светлина.

Повечето творби в „България от захар“ са с размери 15 на 25 сантиметра или почти колкото малки картини или бисквити. Има и по- големи. Заради естеството на материалите, от които са направени, те са изключително издръжливи и трайни. 

Една от най- атрактивните захарни творби, представящи България от захар е на родената в Казанлък, но избрала Гурково за свой дом повече от десетилетие  Ива Иванова. Един сравнително нов творец в тази сфера. Прощъпулникът си в тортите и декорациите им Ива прави преди около 4 години. Пандемията, затворила света за близо година в къщи, я превръща в истински творец. Заради многото време, с което разполага да се посвети на хобито си.

Творбата й, главата на Севт Трети, е своеобразен фурор в социалните мрежи. Макар да я създава за една нощ. Безсънна. Преди това Ива дълго се колебае дали да приема поканата и участва в тази инициатива., както и с какво точно да се представи.

Вдъхновението й идва от факта, че е момиче от Долината на розите и на траките и е силно впечатлена от този шедьовър на тракийското изкуство. Особено магични намира очите на скулптурата. В създаденото кулинарно бижу се опитва да съхрани и предаде тази магичност. Севт сякаш говори.. Оризон, машмелоу и моделираща паста са материалите от които е  направен високата сладка 30 сантиметрова фигура на Севт Трети.

Дори още не  е изсъхнал,  а и всеки ден му намирам нов дефект, казва за творбата си Ива. И споделя, че обича да прави  „сладки“ бюстове.

Неин учител и  своеобразно гуру в това изкуство е Елза Балджийска. Най-добрата българска декораторка, известна в цял свят, с много международни награди. Елза прави в цял свят  кулинарни курсове  за този своеобразен висш пилотаж в декорациите.

Благодарение на нея Ива участва в две  други международни колаборации -  България -Русия, и в колаборацията за рождения ден на Cake Artist World. Първият „сладък“ бюст, който Ива прави е  именно за руската колаборация, където тя вае Наталия Пушкина, жената на Пушкин, най-красивата за него време жена в Русия, и заради която  поетът е убит в дуел.

Преди година, в навечерието на Хелоун в специалното празнично издание на  английското списание Delicious magazine излиза и направената сладка  Хелуинска тиква- торта, направена от Ива Иванова.

Тя не крие, че покрай хобито си срещнала невероятни хора, които осмислят иначе нелекото й ежедневие. И това ме зарежда, признава жената, която в таланта си за сладки произведения на изкуството е … надарен самоук творец. 

Обясним факт е, че голяма част от творбите в „България от захар“  са символи от Долината на розите- розоберачката, къщата на Чудомир, главата на Севт Трети,  храмът в Шипка- все разпознаваеми по света  символи на страната ни.

Така се ражда  идеята на една от участничките -Милена Шалаби, догодина да покани по време на Празника на розата участниците в „България от захар“, които да покажат своите творби в специална тематична  Захарна експозиция и да създадат нови. С нескритата надежда да се появят и нови таланти.
Така, както се  случило с нея самата. Макар, винаги да е носила творческия заряд в себе си, Милена признава, че посегнала към хобито си – да създава торти и сладки фигурки, когато сложили точка на  семейния бизнес. В  трудните времена малцина изплували.

Направата на торти и малки фигурки от захар й носило спокойствие. Затова и обича да работи нощем.

В началото започнала с дребни фигурки на герои от различни приказки и анимационни филмчета,  с които украсявали тортите.  После дребните торти, кремове и така се престрашила  да прави дори сватбени торти. Висшият пилотаж в това изкуство. Най- голямата й била 7 етажа. Майсторка е  и на т. бутафорни торти.

Особено подходящи за големи събития, приеми, сватби, рождени дни с много гости..

Сватбените торти били най- трудни,  но пък и носили голямо удовлетворение, когато младоженците не сдържат удивлението си с едно „Еха“ или се разплачат.  Заради подобни емоции си струвало  нощното будуване.

Отвъд това, Милена има свои любими торти, които понякога показва през личния си профил в социалните мрежи.  „Нейни“ торти.
Казва, че работата й е сборен продукт от поредица знания и умения,  в различни области, които един сладкар следва да знае и владее.

Близо 4 хиляди са тортите, които талантливото момиче от Шипка е създало за 11-те години, които споделя със захарта, белтъка, фондана, ядливите бои и  роял айсинга.

Изминала дълъг път, преди да я забележи българското и европейско тортено ВИП общество на тортените декоратори.

Повечето от които работят сами, у дома. И не разбират защо българската държава и българските законотворци не признават за труд, техният труд. Така както в цяла Европа е признато домашното производство на бутикови изделия, за вид труд. При това гарантиран като качество. Качество, което пък е нашето име, казва Милена, която винаги слага подписа си по своя труд. Гаранция за името й. И качеството.

Когато всяко едно създадено от теб нещо носи твоя печат , ти не можеш да си помислиш за какъвто и да е компромис. При нас няма формулата: „днес не ми е до работа, ще я карам само да мине денят“. За нас всеки ден е битка, надграждане, доказване. Име се гради с години и се срутва за миг или час, добавя декораторката  на торти, изваяла  Шипченското „Рождество“ в „България от захар“, от захар. За която  няма работен ден, защото работи това, което обича. И обича това, което работи.

Щастлива е.

Видео с произведенията от „България от захар" може да гледате тук

Деляна Бобева