Даруваме учителите с чужбински китки

Броени часове преди поредният първи учебен ден, казанлъшките цветари се стягат за втория си в годината, след 8-ми март,  „ден, година храни“. Сергиите са щедро заредени и преливат от разнообразни цветя, красиви букети и различни цветни подходящи артикул, с които да бъдат зарадвани учителите.

Въпрос на джоб и възможности  е колко  голям и  какъв ще е букета за първия учебен ден.

Цените варират от 5  до 7  лева за цвете с  опаковка, до „колкото толкова“, за малък  или голям букет, казват продавачите на казанлъшкия  пазар за цветя.
На него има  почти от „пиле мляко“. Рози, хризантеми, гербери, маргарити лилиуми, карамфили,  слънчогледи, орхидеи.

Единственият „проблем“ е, че с изключение на два вида цветя- слънчогледи и дива роза, всички останали цветя са .. вносни. Вносни са дори богородичките или т.н. „патета“, които само допреди две десетилетия бяха масовото септемврийско цвете, което растеше в градините на българските баби и с  което учениците даряваха своите учители.

Сега богородичките са от Австрия и Холандия, а единичните малки стръкчета от това българско цвете, които  могат да се намерят на Кооперативния пазар в Казанлък, са от  селската градината на някоя 80 годишна баба. Която ще ви ги продаде за скромните 2 лева букетчето.

В големите търговски вериги същите богородички, внесени от Австрия са вече 4,99 лева за малко букетче от три стръка.

Вносен на пазара за цветя е дори българският символ,  който иначе щедро празнуваме в града- розата. Навръх 15-ти септември цветарите ще ви предложат  роза от 5 лева, която е от Еквадор. Има също рози от Кения и Холандия, но български – не. Герберите  или лилиумите също са холандски,  има цветя и от Турция. Турски са дори карамфилите, които допреди четвърт век се отглеждаха дори в оранжериите на казанлъшкия „Арсенал“ и оттам пътуваха за търговската мрежа в цялата страна. В  арсеналските оранжерии, заедно  с карамфилите се отглеждаха и фрезии, а самите оранжерии бяха топ в редиците на цветарите в региона. И радваха мало и голямо за празниците.

Изборът на цвете за учителя  обикновено е колективна работа, на родителите и детето,  споделят цветарите на Казанлък, повечето от които са в този бизнес   от първите години след 1989 година. Текучество сред тях почти няма, освен неумолимият житейски естествен подбор.

За първолаци рядко се купува големи букети, родителите се ограничават  обикновено до цвете с опаковка, но непременно стилна. Големите букети или живите цветя в саксии са рядко купувани за първия учебен ден, за разлика от  подаръците, които се купуват около 24 май- за учители и абитуриенти, обобщават цветарите.

Сред продавачите и пазачите на цветята в казанлъшкия цветен пазар има  и три живи цветя. На четири крака и с екстри- умни са и с  повече настроение дори могат да  общуват с  двукраки.

Били повече, но  градската лошотия се постарала и те да оредеят. Сега  купувачите на цветя преди да прекрачат прага на цветарниците се срещат с Татянка- гальовна сиво -пъстра котка, която пази цветята в саксии и много обича лилиум и декоративни рози. По- „вътрешни“ и в ролята на  фейс контрол за цветни букети са Рижко и Гарфийлд- два рижави котарака- роднини, които  непрекъснато се навъртат около  цветарката Райна и колегите й. Причината – по масите им с цветя винаги нещо се прави и в торбите им винаги ама нещо за тях.

Гледаме си ги, обичаме си ги, те са ни талисманите и другите ни китки, доверява Райна.

Според нея колкото  и да живее трудно българинът,  за цвете за първия учебен ден или за празник, винаги намира пари. Може и да  няма за романтични букети от по 101 рози  като по  филмите, може да е само една, но цвете винаги има, добавя тя.

Трите  големи търговски вериги в града също традиционно предлагат цветя, макар и в по- мини размер. Цените им също са една идея по- мини. Малка роза в опаковка  във веригите е  по 1,99  лева, букет от 5 или 7 малки рози  струва  4, 49  лева,  а букет австрийски богородички  е на цена 4,99 лева.

Купувачи и за тях има.

Така на прага на поредния първи учебен ден,  паралелно с ведрите пожелания за успех и  вяра, че „науката е слънце“ и така се върви напред, във въздуха ще остане да виси нерешено баналното, но фатално просто уравнение:

Как и защо стана така, че земеделска страна като България, град, в  който се отглеждаха  карамфили в големи оранжерии и се продаваха из страната, 34 години по-късно ги внася от двата  края на Европа и  другия  край на света?

И понеже това просто уравнение не се учи в училище, на всички прекрачвайки  школския праг утре, за първи или пореден или последен път, ще им се наложи да го решават в живота. Който им предстои.

При това- спешно. Защото и този сезон се изниза между пръстите ни и иде зима.

Пожарите и пороите са само предвестник на това.

Иначе- на добър час!

И напред! Науката е … слънце, което свети само за ... мъдрите и смелите.
Другите  са на зарядно и ще трябва да разчитат на житейския  солариум.

Деляна Бобева