Художествена галерия Казанлък и школа „Арт линия”, съвместно с Община Казанлък, Ви канят на изложбата „Наследници на Иван Милев”. Откриването ще бъде на 18 август, четвъртък, от 18:00 часа в къща-музей „Ненко Балкански”. Куратори на изложбата са Милен Алагенски и Албена Димитрова.
Диалогът за детското изкуство започва около 1850г. в Лондон, където е повдигнат въпроса за детското обучение по изобразително изкуство на международна здравна конференция през 1884г. Първата детска изложба е организирана през 1890г. от Робърт Аблет отново в Лондон. Терминът „детско изкуство“ (child art) е въведен през същата година от Франц Чизек, като през годините е използван в контекста на илюстрацията на детските книги и като поджанр на съвременното изкуство. Самият Чизек, нарича детските рисунки „прекрасен и ценен документ“, което като твърдение, съответства на естетиката на модернизма, в случая на Чизек говорим за Виенския Сецесион. През 1897г. той отваря „Juvenile Art Class”, уикенд – училище по изобразително изкуство за деца от 2 до 14 годишна възраст, което не е ограничено от професионалните стандарти за възрастни. В заниманията си е подпомаган от приятелите си сецесионисти, като твърди че се учи от децата, вместо да им преподава.
В контекста на горните редове, може да се направи паралел с изложбата „Наследници на Иван Милев“ която ви представяме в къща-музей „Ненко Балкански“. Ваня Запрянова и Росен Дончев, като ръководители на детската школа по изобразително и приложно изкуство „Арт Линия“ организират за втори път рисуване по мотиви на Иван Милев пред неговите стенописи в Стайновата къща. Събитието е финансирано и организирано по линия на „Младежки дейности“, политика целяща насърчаването на професионалното развитие на младите хора в града. Посвещава се на 125 годишнината от рождението на художника Иван Милев, като в експозицията участват 32 реплики на картини на художника, нарисувани от деца от най-малката възрастова група, 8 младежки композиции по мотиви от картини на художника и 2 дигитални колажа, вдъхновени от личността на художника. Ще се срещнете с младите художници: Александър Гавраилов, Лилия Колева, Хелена Калайджиева, Станислав Карамфилов, Симеон Иванов, Версавия Иванова, Виктор Митев, Емилия Точева, Николина Иванова, Михаил Дончев, Весела Дончева, Никол Боянова, Йоана Митова, Александра Кафова, Красимир Джаров, Николай Маджаров, Ивайла Маджарова, Сияна Тенева, Мира Карамфилова, Никол Маринова, Белослава Далиева, Дария Любенова, Александра Ангелова, Росен Иванов, Ралица Канатлиева, Стилян Стойнов, Никол Начева, Християн Въгляров, Катерина Евстарова, Николина Иванова, Тодора Матеева, Иван Иванов, Амбър Брадшоу Иванина Петрова.
Несъмнено рисуването на репродукция пред автентичната класическа творба в музея и галерията е добра педагогическа практика, доказана във времето. Ако оставим настрани епигонското наподобяване, то този тип постановка ни предоставя широк спектър от изразни средства, направо от „извора“. Това е и основната цел на практическата задача в настоящата експозиция. При детската рисунка, оригиналът е пресъздаден, претворен или иначе казано децата ни представят техен авторски прочит на конкретната творба. Детската чувствителност намира за важни детайли и мотиви, които „убягват“ или умишлено не са развити от възрастния художник. Богатото въображение с което децата възприемат образеца им дава десетки възможни пътища по които да развият своите творби. Като прибавим и избора на цветова гама, материал за рисуване, мотив и тема на примерната творба, тези пътища стават стотици. На ниво реализация, децата и възможностите на тяхната креативност развиват хиляди вариации. В този смисъл най-малките художници потвърждават един основен принцип на изобразителното изкуство, че художникът не рисува познатия ни свят, а обогатява представата ни за него, създавайки много нови светове. Богатството на неопетненото детско съзнание представлява широк диапазон от креативни варианти, а най-ценния урок към възрастните е че в изкуството не може да има установена норма.