Снощи, за поредна година, Художествена галерия – Казанлък се включи в инициативата „Европейски дни на изкуството“ с поредица от събития под мотото „Нощ на изкуствата“. За първа година галерията отвори за нощно посещение и двата си филиала - къща-музей „Дечко Узунов” и къща-музей „Ненко Балкански”. Всички събития бяха с вход свободен.
Именно къщата на Ненко Балкански приюти срещата на казанлъчани със Стефан Вълдобрев. Актьорът, композитор, музикант, певец и филмов режисьор предствави своята книга „Книга за песните“ с акустичен концерт, на който се насладиха десетки казанлъчани. „Чаках тази среща от години!“, сподели Вълдобрев. Артистът е силно свързан с казанлъшкия край. Родом е от Стара Загора, но прекарва голяма част от детството си при неговите баба и дядо, които са имали къща в с. Шейново. Именно родното му място и безгрижните лета при баба и дядо са вдъхновили една от най-разпознаваемите му песни „Бряг с цвят най-зелен“.
Ето какво разказва за това музикантът в книгата си:
„Баба и дядо живееха в най-горния край на селото и полето между Шейново и Шипка беше нашето царство. Тогава терминът „Долината на Тракийските царе“ не беше още в употреба, така е царете си бяхме ние – двайсетина момчета от първи до седми клас. Цялото поле е осеяно с могили. Десетки. Тогава не знаехме за какво са, мислехме ги за някакви военни обекти, бомбоубежища или хангари за танкове.
В Казанлък и наоколо имаше военни заводи и в този район постоянно правеха учения с танкове. Те минаваха по черните пътища, а ние заставахме в щпалир и ги приветствахме. Или обратно – покатервахме се върху Голямата Косматка и гледахме парада от метални колони да се влачи дълго под нас и ги карахме те да ни приветстват като владетели. Сякащ сме знаели, че точно в тази могила след време археолозите щяха да изровят бронзовата глава на владетеля Севт. Вечер обикаляхме гъсталаците (Косматка идва от това, че е много обрасла с растителност), играехме на криеница, ловяхме светулки, лепяхме ги по челата си и така, по тъмно, слизахме в село – потни, екзалтирани и с мигащи глави...
Обичам гледката на точно тази част от Централния Балкан. Нашите ме оставяха в Шейново за по 3-4 месеца и там подивявах. Слънце, игри, безгрижие. Пироните, които съм заковал по ореховите дървета, за да се катерим, още си стоят. В короните им пък има дисчени остатъци от „скривалищата ни“. Стои метално парченце и от „баскетболния кош“ (всъщност най-малкият обръч от някоя стара бъчва), прикрепен към електрическия стълб... Вътрешните гуми от трактор, с които плувахме в язовира...Механата на изхода на селото, с чешмата до нея...
Всеки ден там спираха кервани от тирове. Понеже беше горещо, оставяха вратите на шофьорските кабини полуотворени. Ние ги наобикаляхме и аз тайно надниквах вътре. Таванът на кабината обикновено беше запълнен с картички и фотоси от градове в чужбина. Имаше също и еротични снимки. Казвах си: Ще стана шофьор на ТИР – да обикалям света и да срещам красиви мадами.“
Акустичният концерт бе допълнен с подобни циатати от „Книга за песните“. Стефан Вълдобрев изпя и разказа историите зад едни от най-емблематичните си песни – „Холивуд“, „Бряг с цвят най-зелен“, „Тази песен не е за любов“, „По-полека“ и разбира се „Обичам те, мила“.
Още снимки от акустичния концерт на Стефан Вълдобрев можете да видите тук.