Денят на влюбените е! Няма по-подходящ момент да ви запознаем с една любов, събрала в себе си Тенерифе, Испания и Казанлък, България. Любовта между Марта Валверде и Виктор Маринов.
Тя пристигна в Казанлък като доброволец в МЦР „Взаимопомощ” през февруари 2020 година и прекара една година в пика на пандемията, помагайки на различни хора и институции. Той е родом от Града на розите, талантлив музикант - барабанист, добре познат сред ъндърграунд и метъл обществото. Част e от казанлъшките банди Affection и Bonedust, както и от софийската New Disease.
Срещат се в казанлъшки клуб още през първите дни от пристигането на Марта, а след няколко седмици вече са неразделни. Така е и до днес. Проектът, по който Марта пристига като доброволка в Казанлък, приключва в началото на 2021 г., но любовта я кара да остане в България.
Вече почти 2 години са заедно. Живеят в София, но често се прибират в Казанлък. Тя го нарича „Гордито”, което на испански означава „шишко”, но по сладък и закачлив начин, а той нея – момичето с огромната, слънчева усмивка.
Вижте какво още споделиха Марта и Виктор за тяхното запознанство, за предизвикателствата във връзката им и силната любов:
Здравейте! Разкажете ни за себе си?
Марта: Аз съм на 31 години, роденa съм в Тенерифе, Канарските острови, Испания. Завършила съм журналистика и в момента работя в София като координатор на събития.
Виктор: На 28 години съм, роден в град Казанлък. Занимавам се с музика – барабанист съм. Музиката е както мое хоби, така и професия. Свиря в няколко банди, често имаме участия из цялата страна.
Как се запознахте?
Марта: Срещнах Виктор в казанлъшкия клуб „Арт” през февруари 2020 г., през първите ми седмици в Казанлък.
Кое беше първото нещо, което си помислихте един за друг, при първата ви среща?
Марта: Тогава бях новa в града и се запознах с много нови хора, но си спомням, че Виктор беше особено мил с мен онази вечер. Първоначално си помислих, че е такъв мрачен, Mетъл тип, целият в черно, с качулка... Но след това разбрах, че всъщност е много сладък.
Виктор: Спомням си, бяхме навън пред клуба голяма компания и едно от нещата, които видях в тъмнината, беше нейната огромна, слънчева усмивка, и не можах да се сдържа… натресох ѝ се в живота! :)
Кой направи първата крачка?
Марта: Виктор ме добави във Facebook, но той никога не ми писа, просто реагираше на снимките ми, така че аз бях този, който след двата месеца на локдаун му изпрати съобщение. Поканих го на парти у нас.
Виктор: Ако не бях толкова срамежлив със сигурност аз щях да съм направил първата крачка. Но след като Марта беше супер мила, дори почти като не се познавахме и ме покани на един рожден ден в тяхната къща, започнах след това да я каня на повече разходки…. срещи!
Марта, Виктор ли бе главната причина да останеш в България?
Марта: Честно казано, да! Вярно е, че дойдох тук с отворен ум и се ангажирах да си намеря работа след моя доброволчески проект, но ако не беше Виктор може би нямаше да се постарая толкова... И вижте, 2 години по-късно съм все още тук и не мога да бъда по-щастлива!
Какви са предизвикателствата в една „международна” връзка като вашата?
Марта и Виктор: Бихме казали, че най-трудното нещо е комуникацията, когато сме със семействата си. Помежду си говорим на английски, така че когато сме с родителите си трябва да превеждаме едновременно на български или на испански, и честно казано понякога това е наистина досадно.
Освен това, когато спорим е трудно да изразим себе си на друг език, различен от майчиния ни.
Каква е тайната на успешната връзка според вас?
Марта: За мен едно от най-важните неща в една връзка е общуването, трябва да сте искрени. Също така всеки да има собствено пространство. В моя случай имам моменти, които са лично за мен самата, в които излизам с приятелите си или практикувам йога.
Виктор: Бих казал, че едно от най-важните неща са доверието и грижата един към друг. И разбира се понякога всеки да си има негово лично време.
Кой прави повече компромиси?
Виктор: И двамата правим компромиси, така че накрая всеки да може да е доволен. (:
Кой е по-ревнив?
Марта: Ние сме големи късметлии, защото никой от нас не ревнува.
Кажете ни по 3 думи, които описват най-добре другия?
Марта: Смешeн, "Гордито" (което от испански означава шишко, но по сладък начин) и Очарователен.
Виктор: Слънчево, усмихнато котенце.
Днес по света се чества Деня на влюбените, а у нас – Трифон Зарезан. Вие кой празник ще отбележите?
Марта: И двата празника - ние сме купонджии!
Разкажете ни за най-романтичното нещо, което правите един за друг?
Марта: Да ходя на всичките му концерти и репетиции, дори и да не е моята музика, и с риск да оглушея..
Виктор: Да готвя риба за Марта! Въпреки че от аромата ми иде да припадна…. но като цяло едно от нещата е, че обичам да ѝ готвя!
За какво мечтаете? Какво ви предстои?
Марта и Виктор: Мечтаем да пътуваме, колкото можем повече! Иска ни се да прекарваме повече време заедно на Тенерифе, а когато дойде момента - да създадем заедно българо-испанско семейство.