Героите от града: Екип на казанлъшката болница спаси жена в кома с коронавирус

Добрите истории в рубриката ни „Героите от града“ продължават!

Днес ви разказваме за цял екип герои в бели престилки – това е екипът на отделението по анестезиология и интензивно лечение в МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“. Медиците, които се сблъскват в най-тежкия етап от лечението на ковид пациентите.

Медицинската сестра Руска Петрова разказва за случая в социалните мрежи. Пациентка с коронавирус постъпва в казанлъшката болница в много тежко състояние. Тя прекарва 6 дни в изкуствена кома, интубирана. След дългите дни на борба и благодарение на грижите на д-р Живко Чобанов, ст.м.с. Т. Генчева; м. с. Руска Петрова, м.с. Сн. Колева, м.с. Л. Петкова, сан. Д. Панчева, жената е спасена и се възстановява. Месеци по-късно, на 25 януари, тя идва отново в болницата, но този път да благодари на своите ангели в бели престилки.

Вижте целия разказ от първо лице на медицинската сестра Руска Петрова:

„Защото животът не бива да отстъпва пред смъртта!

Казват, че животът е дар. И всеки бленува да го има дълго. Но една страшна чума промени това. Разклати света, разбунтува медицината, уплаши хората. Ковид съсипва съдби! Ранява! Белязва! Убива!

Ние, екипът на ОАИЛ-Казанлък, всеки час имаме среща с отчаянието и страха. Ние бдим над уплашените и искащите шанс. Ние се разкъсваме със сетни сили, за да успеем да надвием невидимия враг. Ние плачем! Ние се страхуваме! Но нямаме право да не опитаме всичко! И нямаме право да сме изморени и обезверени.

Всеки ден слушаме звука от пиукащите машини, които позволяват на ковид- интубираните да бъдат живи. И се молим да чуваме този звук дълго. Понякога този звук заглъхва твърде рано. Много бързо. Зловещо и необратимо.

Звукът, обаче, се оказа спасителен за една жена, една пациентка от Казанлък, която постъпва в тежко състояние, с Ковид инфекция на 21.10.2021 година в ОАИЛ и прекарва 6 дни в изкуствена кома, интубирана.

Ще кажете: „Отписана“. Но не! Спасена!

След дълги дни на борба, възстановяване, жажда за живот и грижи, пациентката идва сама с усмивка и сълзи на умиление при своите спасители в бели престилки. На 25.01.2022 година тя дойде само, за да ни стопли с думи, умиление и благодарно сърце! Сама! Излекувана! Спасена!
Ето това е велико! Ето това е нашата награда! Ето този е нашият успех!

Днес сме горди, щастливи, усмихнати и сбъднати! Днес надеждата надделя над страха. Днес е денят на вярата! И днес искаме и ние да благодарим на тази жена: благодарим за топлината и за признателността. И за това, че е жива!

А ние ли? Ние сме там! Както винаги! Където е тихо, безмълвно, тежко, тъжно и сълзливо. Но нямаме право на слабост – защото животът не бива да отстъпва пред смъртта. Не бива!“