Мисия доброволец: Емо в помощ на казанлъшката болница

Старозагорското момче, което застана рамо до рамо с медиците в борбата с COVID-19, в помощ на казанлъшката болница

Четвъртокурсникът Емил Николов вече близо седмица е доброволец във второто ковид отделение на казанлъшката болница МБАЛ "Д-р Христо Стамболски". 22-годишният старозагорец, който живее в с. Змейово, решава да застане на първа линия в борбата с COVID-19. Той е студент в 4-ти курс, медицина в Медицинския университет в София. „Сметнах, че в Казанлък ще има по-голяма нужда от помощ и хора като мен, които могат да се отзоват", коментира Емо. 

Какво те мотивира да станеш доброволец?

Мотивира ме не само това, че уча медицина. Всички, които се борят в тази пандемия имат нужда от помощ. Осъзнах, че е по-добре да не се страхувам, а напротив, чувствам се още по-мотивиран. Смятам, че съм способен да се изправя пред ситуацията, че имам достатъчно знания и бих придобил много важни знания и качества, като се включа като доброволец.

Успяваш ли да съчетаваш лекциите с дежурствата?

Успявам да ги съчетая. Персоналът е много разбиращ в това отношение. Винаги, когато имам ангажимент те ми дават нужното време. През останалото време аз наваксвам, това което съм изпуснал и в болницата, и в университета. Не искам да оставям нищо на заден план. Старая се да съчетавам и двете неща.

Как приеха близките ти това твое решение да бъдеш доброволец?

Моите родители работят в тази сфера. На първо място те са преподаватели. Майка ми също работи и в болница. Когато им съобщих, че ще стана доброволец те го приеха с отворени обятия и подкрепиха моята инициатива.

Имам и частични притеснения, но правя всичко възможно да се предпазя по време на работа и извън работно време. Поддържам известна дистанция с родителите си.

Трябва да се правят компромиси, когато се предприемат такива действия. Аз съм наясно с това, те също. Усещам подкрепа от родителите си.

От колко време си на първа линия?

Сега още е първата седмица. Екипът е много стегнат и работят много добре. Опитвам се да навляза в техния темп и организация. Опитвам се на 100% да им бъда в помощ.

Имал съм и преди стажове, но това е най-сериозното за мен предизвикателство от практиката ми. Надявам се още време да успея да остана, за да придобия умения и знания, които ще ми бъдат полезни и в бъдеще.

Решил ли си до кога ще бъдеш доброволец в казанлъшката болница или е решение, което ще вземеш според ситуацията?

В много извънредна ситуация се намираме и бих искал да остана възможно най-дълго. Когато се наложи да се възобнови присъственото обучение, ще се завърна в София и ще се наложи да прекъсна с доброволчеството. Желая при възможност и след това да се върна. Смятам, че ще бъда от помощ и че има нужда от хора като мен.