11:11 | 29 септември 05
4234
Възстановеният севтополис ще е уникален туристически обект
- Златен шанс или заслужен плод на години упорит труд, са за вас безценните находки от миналото лято, в могилите на Долината на Тракийските царе?
- По-скоро е съчетание между двете. От една страна това откритие беше заслужен плод на упорит труд, на познания и на един колектив, който работи комплексно, упорито и знае много. Резултатите идват тогава, когато се познава добре структурата на могилния насип, и когато в зависимост от всяка промяна, може да се прогнозира какво ще бъде намерено. От друга страна обаче, е и златен шанс, защото в Долината се намират твърде много гробници и храмове, но вече ограбени, в древността или в по-ново време. Нашият шанс беше, че този храм на Севт и гробницата му, са оставени недокоснати, както и другия подобен гроб в могилата Светица. Те дадоха много интересни и ценни, а също и атрактивни материали. Всичко това привлече вниманието на местните, а и световните медии, а находките разбира се са мечта за всеки музей в България.
- Споделяли сте вече, че археолога никога не започва работа с идеята, че може да намери нещо голяма, но смятате ли че има още какво да ни кажат за себе си траките, че има още неразкрити съкровища в околностите на Казанлък?
Да, археолога обикновено е умерен песимист, а когато се получи нещо по-голямо от това, което се очаква винаги е много приятно. Тоест, ние винаги се стремим да не се залъгваме със сериозни резултати, а когато дойдат сме доволни.
А траките иначе са един народ, който непрекъснато поднася изненади. Археологията на скитите на гърците на римляните е добре позната и от години вече не предлага нищо ново, всички римски бани по света са почти едни и същи и независимо дали са 100 - 200 или повече за науката е без значение почти. Докато тракийските храмове само в Долината на царете са около 20-тина и сред тях могат да се посочат само 3 двойки, които донякъде си приличат помежду си. Всички останали са оригинални и уникални. Това от една страна показва, че тракийската археология е перспективна, че има още много паметници и произведения на изкуството, които тя може да ни предостави, а това ще ни даде възможност да опознаем траките по-добре отколкото ги познаваме сега. От друга страна тези уникални находки имат по-малка научна стойност. Защото когато се повторят няколко предмета, те дават основание за заключение - за датиране, за проследяване на стилово развитие, сюжета, композицията и така нататък. Затова се надяваме, че още дълги години, ако не ни изпреварват иманярите, ще се натъкваме на нови, сериозни материали за културата на траките.
- Радва ли ви факта, че около могилата Голяма Косматка вече има асфалтов път, тече усилена работа и района е на път да се превърне в туристически център?
Не веднъж съм го казвал вече - това е един невероятен случай, не само в историята на тракийската археология, а в историята на археологията на България. И дори в историята на туристическото дело в България, няма случай, в който един обект само за година да се превърне в блестящ, от нещо което е така да се каже сурово като материал. Само 9 месеца след откриването на храма, вече имаше асфалтов път до могилата. Вече има вода, електричество, усилено се работи за и скоро ще има цял комплекс за обслужването на туристите и то на едно качествено европейско ниво.
- А какво мислите за идеята да се възстанови древният Севтополис, за Празника на тракийската култура?
- Идеята за възстановяването на Севтополис е чудесна и кореспондира със социализацията на храмовете в Долината на тракийските владетели. Това ще бъде един уникален обект не само за България, но и за Европа и света. Това обаче ще е свързано с влагането на много средства и незнам дали може да бъде направено изобщо или поне бързо. Предвид обаче енергията на кмета на Казанлък господин Стефан Дамянов, и личното му желание това да бъде направено, се надявам, че това няма да остане една празна мечта.
- В Истанбул например, на територия колкото един стадион, има направени умалени макети на всички значими сгради в Турция. Дали не може като за начало и на Севтополис да бъде направен подобен умален макет?
- Може да се направи такъв макет, той ще бъде по-евтин, но няма да бъде толкова ефектен. Аз смятам, че ако ще се прави нещо, е по-добре да е направо възстановяване на Севтополис в естествена големина. Част от тези сгради могат да се използват за туристически и комерсиални цели. Така ще може да се възстанови и бита на траките, ние имаме точни данни за много пищен Севтополис, за дворец. Те могат да бъдат изцяло възстановени, дори някой от тях могат да бъдат направени така, че да бъдат обитавани. Това разбира се е в рамките на далечните мечти, но ако стане ще бъде много интересно. Още повече, че перспективата е да се развива селския, културния туризъм, и ще е изключително атрактивно за чужденците особено да влязат в няколко къщи, да видят как са живели траките, да видят действащи работилници.
- Смятате ли, че ние българите уважаваме достатъчно историята си, и познаваме ли я, конкретно старата история на земята ни?
- За съжаление, ние българите, които имаме една от най-богатите и най-величавите истории в Европа, не я познаваме и не я ценим достатъчно. Известно е, че народ, който не познава миналото си няма бъдеще. Аз съм обаче малко изненадан, че в последните години към миналото и най-вече към тракийската култура се проявява невероятен интерес и резултат на това са хилядите хора, жадни за история и култура, които посещават Голямата Косматка и питат как могат да посетят и останалите храмове в Долината на тракийските владетели. Затова мисля, че в това има бъдеще, особено в тези години, когато народа е беден, обществото му е с изчерпани философски и духовни традиции и ценности, той се обръща към своето минало от където черпи гордост и увереност.
- Защо според вас едва в последните 3-4 години у нас отново започнаха да се правят големи археологически разкрития? Какво спираше работата на учените до сега?
- Това не е съвсем така, в България винаги са били правени големи археологически открития, но интересът към археологията беше много слаб. Още веднъж ще повторя, че вероятно интересът към нашата работа се засили сега, защото на хората им омръзнаха лошите новини - обири, престрелки, убийства, мрачни прогнози, те имат нужда от нещо хубаво. Всяка добра новина е добре дошла, а такива в България идват от спорта, културата, археологията.
- Имаме ли адекватно законодателство, което да опазва паметниците на културата от иманяри и недоброжелатели? И в тази връзка, отпускат ли достатъчно средства от държавата за развитието на науката?
- Най-тежкият проблем с опазването на паметниците на културата е това законодателство, което не дава възможност да бъдат контролирани и спрени иманярите, които действат безнаказано. Дори третокласен адвокат може да ги измъкне с незначителни условни присъди. Много е тъжно, особено при гледки от рода на Ацяри, един цял унищожен римски град, който в момента е като лунен пейзаж. Половината Видин се изхранва от този град, с изкопаването на монети, на статуи, на други археологически материали и никой не може или не иска да се справи с тази напаст. Без съмнение в иманярството са замесени и високопоставени личности, които имат полза от това, че културното ни наследство се разграбва и разпродава най-вече в чужбина. Така че народното събрание е длъжник на българския народ, наука и култура. Затова трябва много бързо да се приемат някакви закони, които да спрат иманярството и да спомогнат да се запазят тези паметници за българските музеи, за българския народ.
Наистина за науката се отделят много малко средства, така е - тази бедна държава не може да ги отдели и специално археологията работи до голяма степен със средства от спонсори. Което е все пак изход, защото произведенията на изкуството попадат не в частни колекции, а в музейните витрини.
- Бихте ли споделили с читателите ни най-интересните теми които ще се докладват на предстоящата траколожка конференция?
Тази конференция ще бъде на 23-24 септември, и в нея ще участват доста учени, ще се изнесат много доклади за тракийската култура. Много наши учени работили в Севтополист и Долината на тракийските владели, ще споделят свои изводи от работата си. Нашият екип също ще представи най-новите резултати и проблеми, които поставя тракийската археология в Долината на царете. Стефан Дамянов също ще изнесе един доклад за направеното и това, което предстои да се направи в Долината, неща, които вероятно ще бъдат също интересни. За жалост няма да има чуждестранно участие, защото нямахме време - идеята за конференцията възникна през пролетта. Интересът обаче към Долината на тракийските владетели от чужбина е голям, не само от страна на медиите, но и от страна на колегите учените от САЩ, Великобритания, Гърция, Япония. Те искат да видят тези интересни находки, в своите музеи или направо тук. Аз мога да кажа също, че бях поканен от колеги във Виена и Атина, да разкажа за резултатите от нашата работа и те останаха възхитени от това което чуват. Така че, ако бъде организирана такава международна конференция, интересът ще бъде действително голям. А това вероятно ще стане догодина.
Долина
- По-скоро е съчетание между двете. От една страна това откритие беше заслужен плод на упорит труд, на познания и на един колектив, който работи комплексно, упорито и знае много. Резултатите идват тогава, когато се познава добре структурата на могилния насип, и когато в зависимост от всяка промяна, може да се прогнозира какво ще бъде намерено. От друга страна обаче, е и златен шанс, защото в Долината се намират твърде много гробници и храмове, но вече ограбени, в древността или в по-ново време. Нашият шанс беше, че този храм на Севт и гробницата му, са оставени недокоснати, както и другия подобен гроб в могилата Светица. Те дадоха много интересни и ценни, а също и атрактивни материали. Всичко това привлече вниманието на местните, а и световните медии, а находките разбира се са мечта за всеки музей в България.
- Споделяли сте вече, че археолога никога не започва работа с идеята, че може да намери нещо голяма, но смятате ли че има още какво да ни кажат за себе си траките, че има още неразкрити съкровища в околностите на Казанлък?
Да, археолога обикновено е умерен песимист, а когато се получи нещо по-голямо от това, което се очаква винаги е много приятно. Тоест, ние винаги се стремим да не се залъгваме със сериозни резултати, а когато дойдат сме доволни.
А траките иначе са един народ, който непрекъснато поднася изненади. Археологията на скитите на гърците на римляните е добре позната и от години вече не предлага нищо ново, всички римски бани по света са почти едни и същи и независимо дали са 100 - 200 или повече за науката е без значение почти. Докато тракийските храмове само в Долината на царете са около 20-тина и сред тях могат да се посочат само 3 двойки, които донякъде си приличат помежду си. Всички останали са оригинални и уникални. Това от една страна показва, че тракийската археология е перспективна, че има още много паметници и произведения на изкуството, които тя може да ни предостави, а това ще ни даде възможност да опознаем траките по-добре отколкото ги познаваме сега. От друга страна тези уникални находки имат по-малка научна стойност. Защото когато се повторят няколко предмета, те дават основание за заключение - за датиране, за проследяване на стилово развитие, сюжета, композицията и така нататък. Затова се надяваме, че още дълги години, ако не ни изпреварват иманярите, ще се натъкваме на нови, сериозни материали за културата на траките.
- Радва ли ви факта, че около могилата Голяма Косматка вече има асфалтов път, тече усилена работа и района е на път да се превърне в туристически център?
Не веднъж съм го казвал вече - това е един невероятен случай, не само в историята на тракийската археология, а в историята на археологията на България. И дори в историята на туристическото дело в България, няма случай, в който един обект само за година да се превърне в блестящ, от нещо което е така да се каже сурово като материал. Само 9 месеца след откриването на храма, вече имаше асфалтов път до могилата. Вече има вода, електричество, усилено се работи за и скоро ще има цял комплекс за обслужването на туристите и то на едно качествено европейско ниво.
- А какво мислите за идеята да се възстанови древният Севтополис, за Празника на тракийската култура?
- Идеята за възстановяването на Севтополис е чудесна и кореспондира със социализацията на храмовете в Долината на тракийските владетели. Това ще бъде един уникален обект не само за България, но и за Европа и света. Това обаче ще е свързано с влагането на много средства и незнам дали може да бъде направено изобщо или поне бързо. Предвид обаче енергията на кмета на Казанлък господин Стефан Дамянов, и личното му желание това да бъде направено, се надявам, че това няма да остане една празна мечта.
- В Истанбул например, на територия колкото един стадион, има направени умалени макети на всички значими сгради в Турция. Дали не може като за начало и на Севтополис да бъде направен подобен умален макет?
- Може да се направи такъв макет, той ще бъде по-евтин, но няма да бъде толкова ефектен. Аз смятам, че ако ще се прави нещо, е по-добре да е направо възстановяване на Севтополис в естествена големина. Част от тези сгради могат да се използват за туристически и комерсиални цели. Така ще може да се възстанови и бита на траките, ние имаме точни данни за много пищен Севтополис, за дворец. Те могат да бъдат изцяло възстановени, дори някой от тях могат да бъдат направени така, че да бъдат обитавани. Това разбира се е в рамките на далечните мечти, но ако стане ще бъде много интересно. Още повече, че перспективата е да се развива селския, културния туризъм, и ще е изключително атрактивно за чужденците особено да влязат в няколко къщи, да видят как са живели траките, да видят действащи работилници.
- Смятате ли, че ние българите уважаваме достатъчно историята си, и познаваме ли я, конкретно старата история на земята ни?
- За съжаление, ние българите, които имаме една от най-богатите и най-величавите истории в Европа, не я познаваме и не я ценим достатъчно. Известно е, че народ, който не познава миналото си няма бъдеще. Аз съм обаче малко изненадан, че в последните години към миналото и най-вече към тракийската култура се проявява невероятен интерес и резултат на това са хилядите хора, жадни за история и култура, които посещават Голямата Косматка и питат как могат да посетят и останалите храмове в Долината на тракийските владетели. Затова мисля, че в това има бъдеще, особено в тези години, когато народа е беден, обществото му е с изчерпани философски и духовни традиции и ценности, той се обръща към своето минало от където черпи гордост и увереност.
- Защо според вас едва в последните 3-4 години у нас отново започнаха да се правят големи археологически разкрития? Какво спираше работата на учените до сега?
- Това не е съвсем така, в България винаги са били правени големи археологически открития, но интересът към археологията беше много слаб. Още веднъж ще повторя, че вероятно интересът към нашата работа се засили сега, защото на хората им омръзнаха лошите новини - обири, престрелки, убийства, мрачни прогнози, те имат нужда от нещо хубаво. Всяка добра новина е добре дошла, а такива в България идват от спорта, културата, археологията.
- Имаме ли адекватно законодателство, което да опазва паметниците на културата от иманяри и недоброжелатели? И в тази връзка, отпускат ли достатъчно средства от държавата за развитието на науката?
- Най-тежкият проблем с опазването на паметниците на културата е това законодателство, което не дава възможност да бъдат контролирани и спрени иманярите, които действат безнаказано. Дори третокласен адвокат може да ги измъкне с незначителни условни присъди. Много е тъжно, особено при гледки от рода на Ацяри, един цял унищожен римски град, който в момента е като лунен пейзаж. Половината Видин се изхранва от този град, с изкопаването на монети, на статуи, на други археологически материали и никой не може или не иска да се справи с тази напаст. Без съмнение в иманярството са замесени и високопоставени личности, които имат полза от това, че културното ни наследство се разграбва и разпродава най-вече в чужбина. Така че народното събрание е длъжник на българския народ, наука и култура. Затова трябва много бързо да се приемат някакви закони, които да спрат иманярството и да спомогнат да се запазят тези паметници за българските музеи, за българския народ.
Наистина за науката се отделят много малко средства, така е - тази бедна държава не може да ги отдели и специално археологията работи до голяма степен със средства от спонсори. Което е все пак изход, защото произведенията на изкуството попадат не в частни колекции, а в музейните витрини.
- Бихте ли споделили с читателите ни най-интересните теми които ще се докладват на предстоящата траколожка конференция?
Тази конференция ще бъде на 23-24 септември, и в нея ще участват доста учени, ще се изнесат много доклади за тракийската култура. Много наши учени работили в Севтополист и Долината на тракийските владели, ще споделят свои изводи от работата си. Нашият екип също ще представи най-новите резултати и проблеми, които поставя тракийската археология в Долината на царете. Стефан Дамянов също ще изнесе един доклад за направеното и това, което предстои да се направи в Долината, неща, които вероятно ще бъдат също интересни. За жалост няма да има чуждестранно участие, защото нямахме време - идеята за конференцията възникна през пролетта. Интересът обаче към Долината на тракийските владетели от чужбина е голям, не само от страна на медиите, но и от страна на колегите учените от САЩ, Великобритания, Гърция, Япония. Те искат да видят тези интересни находки, в своите музеи или направо тук. Аз мога да кажа също, че бях поканен от колеги във Виена и Атина, да разкажа за резултатите от нашата работа и те останаха възхитени от това което чуват. Така че, ако бъде организирана такава международна конференция, интересът ще бъде действително голям. А това вероятно ще стане догодина.
Долина
Още новини от Казанлък:
Питаме Казанлък
За или против въвеждането на € еврото?
РепорТИ за Казанлък
Обяви от Казанлък:
Сезонна работа в рекламна агенция
Търсим колега за свободната позиция общ работник-разпространение на плакати на морето. Желателно е кандидатът...
Работа
12/06/2025
гр.Казанлък
Рекламна агенция търси касиер
Касиер в рекламна агенция Изисквания: -Добра финансова грамотност - Желание за обучение и развитие - Внимание...
Работа
10/06/2025
гр.Казанлък
ПХГ ”Св. Св. Кирил и Методий“ - Казанлък, обявява прием за учебната 2025 /2026г. , по следните специалности:
Профилирана хуманитарна гимназия ”Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Казанлък, обявява прием за учебната 2025 /2026г. , по...
Платени съобщения
10/06/2025
гр.Казанлък
Фирма за почистване набира персонал за лятото / подходящо за ученици
Професионално почистване Лиди Лотос търси сезонни помощници от Казанлък за почасова работа през летния сезон....
Работа
10/06/2025
гр.Казанлък
Хижа голяма Бузлуджа-нова се отдава под наем.
Хижа голяма Бузлуджа-нова се отдава под наем. За допълнителна информация и оглед-тел: 0882966489. ...
Платени съобщения
29/05/2025
гр.Казанлък
Аквапарк Овощник търси персонал за сезон 2025
Аквапарк Овощник търси персонал за следните позиции, за сезон 2025: - Помощник готвачи - Бар - Паркинг - Касиерки -...
Работа
26/05/2025
с.Овощник