Еднодневен географски практикум в Котел, Жеравна и Сливен проведоха учениците от Хуманитарната гимназия в Казанлък

На 18-ти октомври се проведе еднодневен географски практикум с ученици от ПХГ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Казанлък, по маршрут: гр. Казанлък - гр. Котел - село Жеравна - гр. Сливен - гр. Казанлък.

Първият обект от географското приключение беше Пантеонът на Георги Сава Раковски и постоянната музейна експозиция „Котленски възрожденци“, помещаваща се в пантеона.

След разглеждането на обекта, учениците имаха свободно време да разгледат възрожденския град. Сгушен в източните дялове на Стара планина, Котел е не просто живописно селище, а истинска люлка на националното ни Възраждане, родно място на редица велики българи. Градът е обявен за архитектурно-исторически резерват и е известен със своята автентична възрожденска архитектура. Дървените къщи, запазени най-добре в квартал „Галата“, който е единствената част, оцеляла след опустошителния пожар през 1894 г.

Родом от Котел са Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Неофит Бозвели, Георги Мамарчев и разбира се, Георги Сава Раковски – „бащата на българската революция“. Основният обект, който учениците имаха възможността да разгледат е Пантеонът на Георги Стойков Раковски и Музеят на котленските възрожденци, открит през 1981 г. в чест на 1300 годишнината от създаването на българската държава.

След поклонението пред възрожденския дух в град Котел, географският практикум на учениците от ПХГ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Казанлък продължи към село Жеравна, което е архитектурно-исторически резерват, който е сред най-пленителните места в България.

Селото е съхранило над 200 къщи, паметници на културата от епохата на Възраждането. Жеравна впечатлява със своята уникална архитектура, характерна за Котленско-Жеравненската школа. Къщите тук са изградени изцяло от дърво, предимно дъб и бук върху масивни каменни основи, като вторият етаж често е издаден над приземния. Тесните, калдъръмени улички, високите каменни зидове и масивните порти създават усещане за пътуване във времето, връщайки ни към патриархалния бит на българите от XVIII и XIX век.

Плануван обект на групата за посещение в Жеравна беше Къщата-музей на Йордан Йовков. Тя е типичен пример на Жеравненската възрожденска архитектура. Мястото, където е роден и прекарва част от детството си големият български писател, майсторът на късия разказ Йордан Йовков. Експозицията в музея проследява жизнения и творческия път на Йовков. Тя представя автентичната обстановка от края на XIX век и съхранява лични вещи и ръкописи на писателя, фото материали, които илюстрират живота му като учител, военен кореспондент и дипломат.

След потапянето в архитектурния резерват Жеравна, географското пътуване на учениците от ПХГ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Казанлък достигна до последното планувано място за деня, а именно град Сливен – осмия по население в България, разположен в подножието на природен парк „Сините камъни“. Тук учениците имаха няколко часа, за да разгледат централните части на града и да посетят избрани от тях места.

Сливен е „Градът на 100-те войводи“. Този епитет не е случаен, а е пряко отражение на ключовата роля на града в националноосвободителното движение през XVIII и XIX век. Сливенският Балкан се превръща в непристъпно убежище и център на хайдутството по време на османското владичество. Стратегическото местоположение, близостта до Стара планина и лесният достъп до проходите го превръщат в идеално място за хайдушките чети. Планината осигурява защита и бърз преход между Северна и Южна България.

Сливенският край е родно място на редица от най-знаменитите български войводи и революционери, чиито подвизи са останали в народната памет. Сред тях са Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Индже войвода, Злати войвода и др. Макар броят им да е символичен, прозвището „Градът на 100-те войводи“ олицетворява масовата съпротива и непокорния дух на местното население срещу робството.

Ръководители на еднодневния географски практикум бяха учителите: г-н Иван Димов, г-н Светлин Гочев, г-н Денислав Тодоров, г-н Николай Марков, г-н Йордан Йорданов, г-жа Цветелина Костова, г-жа Полина Иванова и г-жа Рада Димитрова.