5 септември 2025 г., в навечерието на 140-та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия (6 септември 1885 г.) Енинското краеведско-любителско историческо общество (клио) "Род, роден край, родина" при Народно читалище "Братство-1869" честити празника и припомня за енинското участие в моралната и политическата подготовка на Съединението, както и във войната за защитата му
Съединението на Княжество България с Източна Румелия и последвалата го Сръбско-българска война(1885 г.), която по същество е война за защита на Съединението са едно от трите най-успешни събития в следосвобожденската ни национална история. В него нашият народ и тогавашните му управници, с невиждано дотогава единение, демонстративно погазват Берлинските решения на Великите сили за скоро освободената България и разчитайки само на собствените си сили, правят важна крачка към възстановяване на националното си обединение, съединявайки две изконни български територии-Княжество България и Източна Румелия в една по-голяма държава. Поразителни са и пламенния патриотизъм, решимостта, героизма и жертвоготовността сред широките народни слоеве, благодарение на които народът и младата ни войска успяват да защитят извършеното Съединение пред Великите сили и балканските ни съседи, особено пред Османска Турция и Сърбия.
Енинци участват и в двете забележителни събития. И макар, че няма сведения за енинско участие в самия политически акт на Съединението, осъществен в Пловдив и региона на 5. срещу 6 септември 1885 г.има такива за подобаващо участие на енинци в непосредствената негова морална и политическа подготовка.В какво се изразява то?
През лятото на 1885 г. на 20 юли, по създадена добра традиция, на вр. Бузлуджа се събират родолюбиви българи от двете страни на Балкана т.е.от "двете Българии",предимно младежи за да се поклонят пред подвига и тленните останки на Хаджидимитровите четници Военната и организационната подготовка на Съединението по това време вече е в доста напреднала фаза. Тайният централен комитет използва поклонението на Бузлуджа за морална и политическа подготовка на предстоящото важно събитие.
Почти целият комитет, водени от Захари Стоянов, заминава за Бузлуджа, като на път за там те преминават през Енина и преспиват в селото. С тях е и майката на Хаджи Димитър (ок.80-годишна и трудно подвижна вече),посрещната и изпратена с почести от цялото село.Т я нощува в къщата на уважавания местен учител Петко Иванов Маналов. На другия ден е качена и изкарана на Бузлуджа на кон в кош. На връщане, един от участвалите в поклонението енинци-Марко Козарев носи на гръб престарялата Хаджидимитрова майка- от м.Катунът до Енина .В селото тя и членовете на Тайния Централен комитет се срещат с извършилия опелото на избитите на Бузлуджа Хаджидимитрови четници -енинския свещеник Стефан Петков Маналов .
След като научават за извършеното в Пловдив Съединение и обявената военна мобилизация, енинските запасняци се присъединяват към запасните от "Казанлъшката дружина" и са изпратени първоначално на турската граница, а след обявяването на Сръбско-българската война-на западната граница. Там в боевете енинци дават трима ранени-двама леко(Теньо Момчилов и Петко Влаев) и един-тежко, впоследствие починал (Костадин Брънзаков).
Енинци сформират и доброволческа група, наброяваща няколко десетки души. Тя се присъединява към Казанлъшката доброволческа дружина и участва първоначално в охраната на границата с Османска Турция, а впоследствие е изпратена на западната граница, но в реални бойни действия не участва.
Ето така участват енинци-подобаващо според възможностите в тези знаменателни за България събития!
За повече информация-виж:
1.Петко Китипов:"Миналото на село Енина"С.,1968г.,с.221 и следв.
2.Недю Пюскюлев:"Стогодишнината на църквата "Св.В.М.Георги".Енина,1937г.,изд.на Църковното настоятелство, с.49-50.
Поклон и светла памет на всички българи, в това число и на енинци, участници в Съединението и във войната за защитата му!
Енинско краеведско-любителско историческо общество (клио) "Род, роден край, родина" при Народно читалище "Братство-1869"