156 години от създаването на НЧ „Братство 1869“, с. Енина и 155 години от първата театрална постановка в Енина

Отправяйки поглед към миналото, първата театрална постановка в читалището е „Михаил Мишкоед“, след която следват години на растеж именно в тази дейност. Към този момент много талантливи енинци участват и в театъра към НЧ „Искра“.

През 1997, по идея на Минчо Лалев се създава детска театрална формация „Калпазанчета-талантчета“ с ръководител Аня Дерменджиева. Над 200 са наградите, спечелени от малките артисти. Освен това три поредни години са номинирани в „Успелите деца на България“ към фондацията на Димитър Бербатов. За да се влезе в тази класация се изискват сериозни награди. На всички големи конкурси децата се представят с разкази по Чудомир - така изглежда настоящето.

Първите си участия на голямата сцена прави и популярния водещ Виктор Дремсизов /има го на снимка като изпълнител на Руско-цигански танц/.

Социалната политика на читалището осигуряваше безплатен ръководител /без хонорар, платени такси, пътни, хотели, закуски и други за малките артисти, танцьори и певци/. Благодарение на Аня Дерменджиева, която неуморно репетираше с дечицата и беше до тях във всеки един момент, мечтата на Минчо Лалев определено беше осъществена.

На черно-бялата снимка Лалев е Дядо Коледа, а Дерменджиева е Снежанка в читалище „Искра“.

На видеоклипа, който може да видите по-долу в статията е малката Ирена Мирева, която тази година като пораснала госпожица беше една от водещите в благотворителния концерт за Таня.

В най-популярното детско предаване „Като лъвовете“ на Ники Априлов от 7 деца, представили общината, две бяха от Енина – Васил Стоянов и Мария Бонева. По време на събитието имаха възможност да контактуват с Руслан Мъйнов, която определено не пропуснаха. След като се завръщат разказват за своите впечатления като „селски деца“ – едно, от които е, че като влезнат в тоалетните лампите автоматично светват - първата им среща с фотоклетката. Много хубави емоции, много първи места.

Няколко думи и за бъдещето - то е неясно, тъй като виждането за културна дейност се промени. Определено не съветваме малките ни театрали да записват „театрална дейност“, защото времето е друго.

Сега във време на технологиите могат да търсят други пътища за развитие.

Остават хубавите спомени и надеждата, че някой ден МК може да започне да стимулира по-добре професионалистите в сферата на изкуството. Тогава ще има смисъл да подкрепяме децата – таланти да се развиват в тази сфера и като зрели хора.

Дълбок поклон пред хората от миналото и успешен житейски път на нашите калпазанчета-талантчета!