Саможертвата и делото на Ботев и неговите четници почетоха днес десетки родолюбиви граждани, ученици, учители, организации, общественици. 149-ата годишнина от неговата гибел бе отбелязана с поклон и церемония по поднасяне на венци и цветя пред бюст-паметника на героя на България в парк „Розариум“. С едноминутно мълчание десетките казанлъчани почетоха паметта на загиналите за България.
Теодора Георгиева, директор на ОБ "Искра", припомни подвига на героите: "Днес е ден, в който колиничим, пред тези, жертвали себе си за да оцелее българската нация и държава. Денят на Ботев и загиналите герои е специален за всеки българин. Трагичен ден, превърнал се в символ на всички български сърца борили се, бранили родината до сетния си дъх.
Важно е да помним и предаваме имената им и паметта и делото на всички загинали."
Талантливите деца на Казанлък напомниха за делото на българските герой с патриотични рецитали и музикални изпълнения.
Точно в 12 часа вой на сирени озвучиха Града на розите и спряха в минута мълчание казанлъчани, в знак на почит към 149 години от гибелта и подвига на Христо Ботев, към саможертвата на знайните и незнайни герои на България.
Тържествата за Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България в Казанлък продължават в 20,00 ч. на пл. Севтополис, където 61 Стрямска механизирана бригада ще проведе заря-проверка.
Предложението за изграждане на паметник на Христо Ботев е дело на нашия съгражданин Драгомир Иванов и през 2014 г. Общински съвет, гр. Казанлък взема решение за изграждане на бюст-паметник на революционера в парк „Розариум“. Негови автори са казанлъшките скулптори Иван Колев и Николай Фитков. Паметникът, увековечил делото и героизма на великия български поет-революционер е открит на 21 октомври 2015 г. и от тогава казанлъчани отдават заслужена почит пред делото на великия Ботев.
В близост до паметника на Христо Ботев в Розариума, по инициатива на местни представители от политическа формация през изминалите дни беше поставена пейка във формата на разтворена книга, на която е изобразен лика на поета, а посетителите на парка могат да прочетат върху нея стихове от творбата „На прощаване“, както и думи на Христо Ботев, публикувани във вестник „Знаме“ през 1874 г.