Тодор Тодоров от Казанлък посвети балада на родния град, създадена с помощта на изкуствен интелект

Когато носталгията по родния град срещне възможностите на изкуствения интелект (ИИ), се ражда музика, която говори със сърце. Тодор Тодоров, преводач и меломан от Казанлък, създава своята първа балада – емоционално послание към Розовата долина. Текстът е написан от него, а инструментала и вокала са дело на ИИ. Една песен, носеща както аромата на рози, така и пулса на модерното време.

Разкажи ни малко за себе си - с какво се занимаваш и какъв е интересът ти към музиката? 
- Здравейте, аз се казвам Тодор Тодоров, на 30 години, от град Казанлък. По професия съм преводач, основният ми голям интерес е музиката и колекционирането на плочи и дискове, както и любовта ми към билиарда и снукъра и татуировките, благодарение на моя приятел Калоян Русев от Kaloian Rusev Tattoo. Към момента живея в гр. Бургас, но много често съм и в гр. София при жена ми Ванеса.

Откъде дойде вдъхновението да създадеш балада точно за Казанлък?
- Първоначалната идея ми дойде след като за пръв път чух емблематичната българска песен „Една българска роза“. Исках да създам подобна песен, но понеже не съм музикален изчаках развитието на ИИ, за да сбъдна мечтата си и да посветя песен на любимия ми град Казанлък.

Какво означава за теб град Казанлък и как това се отразява в песента?
- За мен град Казанлък означава моето родно място. Колкото и щастлив да съм бил, колкото и да съм бил самотен, винаги съм се разхождал по улиците, ухаещи на рози, винаги ми е помагало да мина през трудните моменти и винаги ще нося Казанлък в сърцето си.

Как се роди идеята да използваш изкуствен интелект при създаването на песента?
- Понеже не разполагам с музикални качества, а понякога ми идва музата да напиша нещо, както написах текста на песента.

Какъв точно беше процесът — каква част от баладата е твоя идея и каква роля изигра AI?
- Текстът е мой, ИИ създаде инструментала и вокала. 

Смяташ ли, че изкуственият интелект ти помогна да изразиш неща, които иначе трудно би предал с думи?
- С думи не, но чрез песен – да. 

Имаше ли моменти, в които не беше съгласен с предложенията на изкуствения интелект? Как решаваше какво да запазиш и какво не?
- Първоначално не бях съгласен с гласа на вокалиста, понеже беше доста дълбок и дрезгав и не звучеше толкова баладно, колкото ми се искаше. Няколко часа генерирах различни вокали, докато не стигнах до правилния.

Баладата звучи като любовно писмо към града — какво искаш хората да почувстват, когато я слушат?
- Искам да се почувстват горди жители на Розовата долина и винаги да я носят в сърцето си.

Какъв стил музика избра за баладата и защо?
- Предпочитаният ми стил беше soft rock, защото обичам рок музиката. 

Какво мислиш за използването на изкуствен интелект в изкуството — помощник или заплаха за творчеството?
- Понякога смятам, че може да е доста добър помощник, но искрено се надявам да не измести потребността на човека да създава изкуство.

Вярваш ли, че AI ще промени начина, по който създаваме музика в бъдеще?
- Не вярвам, че ще го промени изцяло, но намесата му може да бъде полезна в музикалната индустрия.

Имаш ли планове за още песни с помощта на изкуствен интелект — може би албум, посветен на България?
- Това е добра идея, върху която не бях се замислял досега.

Ако можеше да изпълниш баладата на живо на специално място в Казанлък, къде би било това и защо?
- Естествено, че в парк Розариум, защото това за мен е най-любимото място в нашия кокетен град. 

Коя друга българска тема или регион би искал да възпееш в бъдеще?
- Градът, в който живея в момента, а именно Бургас. 

Какво казаха приятелите и близките ти, когато чуха песента?
- Въпреки очакванията ми, всички казаха, че песента много им харесва и останах приятно изненадан.

Баладата може да чуете тук: