Борис Керанов: Музиката не е просто изкуство, а начин на изразяване

Днес ще ви срещнем с казанлъчанина Борис Керанов. Борис, който е познат със своите прославящи успехи в спорта, е млад и талантлив творец, който от години се е отдал на изкуството. Роден, израснал и любящ за родния си Казанлък, животът го отвежда по различни пътища след завършване на средното си образование в НУПИД „Акад. Дечко Узунов“. Борис започва да гради професионалния си път като студент в НСА, но не задълго. Променя посоката и записва да учи във Великотърновския университет, специалност „Философия“. Животът го отвежда в Полша и Америка, след което се завръща на родна земя. Малко след пандемията, взима решението да отпътува за Германия, когато получава съдбовното обаждане от поетът Петър Москов и без да се замисля се прибира в България. Към момента младият музикант живее, работи и твори в София.

Повод за нашия разговор е последният му музикален проект, който излезе навръх Антоновден - „Орлите“. Бързото набиране на популярност и положителните коментари потвърждават успеха на песента.

Разкажи ни малко повече за себе си?

Винаги съм се занимавал с много различни неща, защото съм човек, който обича да изследва и да се развива. Но това, което винаги е било най-голямата ми страст, е музиката. За мен тя не е просто изкуство, а начин на изразяване – начин да покажа какво чувствам и как виждам света.

Освен музиката, винаги съм бил любознателен и съм копнеел да опозная живота във всичките му измерения – както отвън, така и вътре в себе си. Вярвам, че това постоянно търсене на смисъл и вдъхновение се отразява в моята работа.

Най-силната мотивация за мен идва от публиката. Няма по-въздействащ момент от този, в който някой почитател дойде при мен с искрена усмивка и ми каже, че песните ми са докоснали сърцето му. Тези емоции, които споделяме – от сцената до слушателя – са най-голямото ми вдъхновение.

Кога и как се насочи към музиката?

Музиката винаги е била част от мен, още от най-ранна възраст. Като дете усещах дълбока връзка с мелодиите и звуците около мен – било то песен, която слушах, или момент, в който започвах да си тананикам нещо мое.

Първият ми истински досег с музиката беше благодарение на грамофона на баба и дядо. Те го бяха закупили за сватбата си и за мен това беше магически свят. Връщайки отново и отново ротационното рамо на грамофона, записвах текстовете на песни в един стар тефтер. Първата песен, която си записах, беше „Моя страна“ на Емил Димитров. Този момент остави траен отпечатък в сърцето ми.

Може би най-силният момент, който ме накара да се насоча сериозно към музиката, беше, когато осъзнах как тя ме докосва и какво въздействие има върху мен. Да видиш как една песен може да промени нечие настроение или да вдъхнови човек е нещо, което винаги ме е движело напред.

Кой музикален стил е най-близък до сърцето ти?

Всеки музикален стил е уникален сам по себе си, и за мен има повече от един стил, който е близък до сърцето ми. Всеки от тях ме докосва по различен начин и ми дава възможност да изразя различни емоции.

Слушайки изпълнители като Андреа Бочели, Том Джоунс и Емил Димитров, съм осъзнал, че музиката не е просто мелодия – тя е истинско послание, което има силата да докосва и променя душите на хората. Отворен съм към различни жанрове, защото вярвам, че всяка песен може да вдъхновява, независимо от стила ѝ.

Музиката е универсален език, който свързва хората, а за мен най-важното е какво усещане оставя тя в сърцето.

Има ли стил, с който никога не би експериментирал?

Не бих казал, че има стил, с който никога не бих експериментирал. Разбира се, има жанрове, които не отразяват напълно моята същност или емоционален свят, но вярвам, че всяко предизвикателство носи със себе си възможност за израстване. В крайна сметка, ако музиката успява да докосне хората, тя изпълнява своята мисия, независимо от стила.

Колко авторски песни имаш?

До момента имам 13 песни, създадени в сътрудничество с различни композитори и текстописци като Петър Москов и Красимир Гюлмезов. В момента, заедно с Краси, подготвяме специална песен, посветена на град Казанлък. Композитор на тази песен е Иван Дундаков – светла му памет.

Разкажи ни за твоя последен проект – песента „Орлите“?

Работата по песента „Орлите“ беше истинско вдъхновение. Заснемането на клипа ни отведе до невероятни места в Палма де Майорка, за което съм изключително благодарен на моите приятели Иван и Деси. Текстът на песента е дело на Петя Христова, а музиката – на композитора Петър Рангелов. Оператор на клипа е Кристиян Русев, а монтажът е направен от едно невероятно талантливо момче от Казанлък – Антонио Михайлов.

Надявам се, че „Орлите“ ще докосне сърцата на хората и ще ги вдъхнови да полетят високо към мечтите си.

Какво е основното послание, което искаш да отправиш с музиката си?

Основното послание, което искам да отправя с музиката си, е свързано с надеждата, силата, вярата в себе си и в Бог. Музиката има невероятната способност да напомня на хората, че дори в най-трудните моменти винаги има светлина и причина да продължим напред.

Искам да вдъхновя хората да следват мечтите си, да се издигат над трудностите и да откриват своята вътрешна сила. Всяка песен, която изпълнявам, е посветена на това да свързва, да създава радост, да повдига духа на човека и да му помага да изрази любовта си.

Какво те вдъхновява?

Вдъхновен съм от Бог.

Ще споделя с вас един мой цитат: „Не ми е нужно да видя чаша във въздуха, за да повярвам в Бог. Достатъчно ми е само да усетя аромата на розата.“

Какво предстои?

Предстои да издам своя първи албум. Всички песни в него са композирани от Петър Рангелов, а текстовете са написани от моя близък приятел Милен Антонов. Към края на проекта имах удоволствието да работя и с Петя Христова, която допринесе с три прекрасни текста.

Скоро ще представя и един невероятен проект – дует, но за него ще ви разкажа малко по-нататък.

Тази година обещава да бъде изпълнена с много работа, нови проекти и предизвикателства и нямам търпение да споделя всичко това с публиката.“

Искам да изразя огромната си благодарност към моя вокален педагог Лили Ватева. Прогресът, който постигнах с нея от самото начало, е изключително значим. Тя беше неотлъчно до мен през целия процес на създаване на албума и именно благодарение на нея се запознах с Петър Рангелов, който също е неин ученик.