Джоана Брадшоу – между Дома на Ахинора и Долно Изворово
Тя се казва Джоана Брадшоу и не е братовчедка на известната героиня от „Сексът и градът“ – Кари Брадшоу. Макар да говори прекрасен литературен английски. Нейният е кралски, а на филмовата героиня – нюйоркски.
Не е гледала филма, само оригиналния сериал. Има други житейски приоритети.
Има и друга разлика: учила е математика и физика … И философия. В Лондон. И разбира от… вино. В житейския си новозеландски период е работила в маркетинга и като лаборантка за световни винарски изби.
Едната е фенка на дългите руси къдрици, другата – на късите модерни прически.
Между двете Брадшоу обаче има и много прилики.
Най- важната е, че и двете са забележителни жени. И двете обичат изкуството, посветили са живота си на него и …пишат. За изкуството и хората. В изкуството и отвъд него.
И са по детски любопитни към света.
И искат да оставят малка своя следа в него.
Докато едната живее в най- артистичното място в Голямата ябълка, другата е избрала живописно малко село, сгушено в Розовата долина- Долно Изворово.
И кара своята малка кола, вместо да се придвижва с жълто такси, с ВИП обслужване в него.
За сметка на това пък „местната англичанка“, както с много топлота я наричат жителите на Долно Изворово е сред „забележителностите“ и ярките хора в Казанлък.
И на единствения в света музей, създаден за една картина- Музей Ахинора или Домът на Ахинора.
Най- известната живописна творба на яркия представител на сцесиона в изкуството, самобитният казанлъшки творец Иван Милев.
От лятото, малко след като отвори врати домът на Ахинора, Джоана работи в музея като екскурзовод и почти няма посетител, който да не забележи красивия английски акцент в иначе живият и добър български език, който говори. И да я пита какво прави тук?
И да не спира да се диви на факта, че англичанка в прекрасна възраст, обиколила половината свят, с добро образование и много възможности, е „паркирала“ в село до града на розите.
Джоана на свой ред не спира да се учудва на факта, че българите не ценим това, което имаме като даденост, култура, богатство, корени. И не го пазим. И не се гордеем подобаващо с него. Именно с това си НЕумение, си обяснява и онзи плашещ на моменти зле интерпретиран патриотизъм, който вижда сред масата българи тук.
„Тук има всичко: долини, гори, вода, море, язовир ,прекрасни паркове, планини, толкова много история, пластове история и старо време, нещо, което в много земи го няма“, казва с нескрито възхищение за местните и български дадености, родената в Бристол англичанка.
След петте години, които Джоана прекарва в Нова Зеландия, в търсене на културни и духовни предизвикателства, тукашните вековни пластове култура и живот са нещото, което я задържа вече 15 години в страната ни. По начин, който да я кара да се чувства като на .. .нейното място- почти дом.
И откровено споделя, че когато за кратко се връща в нейния английски дом в Бристол, вече не се чувства у дома. Нито пък в Нова Зеландия се чувствала така. Независимо, че има много приятели там.
Затова преди 15 години Джоана и новозеландецът, тогавашният спътник в живота й, водени от любопитството си към света, към изкуството, историята, културата ни и любовта към снега и ските, избират България.
След време пътищата на двамата се разделят и преди пет години Джоана избира … [1] Долно Изворово.
Тук намират приятели, любезни и готови да помогнат или да дадат съвет, съседи.
В Долно Изворово, с помощта на местни баби Джоана създава и една от най- добрите си кулинарни статии– за приготвянето на българската лютеница. По рецепта от Долно Изворово.
https://jobradshaw.substack.
Така открила и друго свое поприще, което да развива тук и от тук. Отвъд собствения й блог в Инстаграм, посветен на маркетинга, романите за деца, които създава. И Иван Милев.
Другата страст на англичанката е изкуството. Във всичките му форми. През последната година и нещо изкуството за Джоана има и име- специален афинитет към творчеството на Иван Милев и за Иван Милев.
Именно изкуството я отвежда преди година и половина сред публиката на добиващите все по- голяма популярност съботни лекции в Казанлъшката художествена галерия, посветени на изкуството, под надслов: „Заедно в изкуството“.
Когато отишла на първата, се представила така:
„Хей, аз съм местната англичанка, ако може да помагам с нещо тук“, били първите думи на Джоана Брадшоу към екипа на галерията.
Точно там Джоана си дава сметка, че това е нейната работа, нейното място. И открива твореца Иван Милев.
Още няма смислено обяснение как така той е далеч по-известен навън, и толкова малко знаят за него тук.
Един „много интересен, изключителен, сложен, мрачен, приглушен творец“.
Така го вижда Джоана.
В началото предлага помощта си на Галерията за преводи на английски.
https://www.instagram.com/
Първата й такава работа тук е свързана със Светогорските легенди. Работят заедно върху превода с директора на Галерията Пламен Петров.
Сега Джоана е отдадена на изучаване творчеството на Иван Милев. Заедно с екипа на галерията, иска да направят качествени преводи на английски език на литературата, свързана с Иван Милев. За да го представят още по- добре и пълноценно на света.
Тя си е поставила за цел да направи максимално автентичен превод на разказа на Николай Райнов „Сказание за Ахинора“. Текст, който посетителите на музея на Ахинора имат възможност да чуят в оригинал, в изпълнение на актрисата Снежина Петрова.
Родената в Бристол, Англия, Джоана е нова генерация човек. Събирач на хора и идеи.
Колекционер на различни времена, които иска да побере в едно- още по- добро време. Това прави и в селската си къща в Долно Изворово. Където освен, че „ Бай Кольо я научил как да прави лехи и сади боб, след като първо сам й го засадил“, отзивчиво я напътства и къде има захвърлена камара кирпичи, които да събере за желаещи да усвоят от нейния кирпичен майсторлък в съграждането на дувари.
Джоана има много последователи в специализирания си блог и много желаещи от страната, които да посещават нейния Ден на отворени врати. В който последно е учила мераклиите да правят т.н. мазилка от Мароко Таделакт.
Страстта на Джоана да вдъхна нов живот на стари работи, местните хора наблюдават с интерес. И с умиление и топлина са я нарекли „местната боклукчийка“.
И с интерес и любопитство наблюдават какво излиза изпод ръцете й.
За времето, прекарано в България Джона разбрала, че българите са любознателни и топли, гостоприемни и открити хора. Макар понякога нашето директно любопитство да й идва в повече.
В Англия например, никой не те пита колко струва твоята къща, а тук това е нормален, дори важен и директен въпрос, казва с усмивка побългарената вече местна англичанка.
Ведрото й чувство за хумор й помага в трудни ситуации, затова Джоана гледа с усмивка на несгодите ни тук.
Счита, че понякога драматизмът ни е в повече. И излишен.
И че от всяка трудност човек може да извади и позитив.
Не може да си обясни обаче нихилизмът ни, не го разбира, който струи от какво ли не.
Това е така, защото подценявате нещата, които имате.
Патриотизмът не е само в във фразата и виковете: „България на три морета, а да се цени това, което има тук“, убедена е англичанката.
Според нея, за да разбере човек кой е, трябва да пътува повече, да вижда други култури, светове. Затова и е по- благосклонна към нихилизма ни, понеже много хора не могат да си позволят това- да пътуват.
Пътуването е вид интелигентност, създава нови хоризонти среща те с други хора, кара те да мислиш по- мащабно и тогава всъщност виждаш по- ясно и пълно цялата картина, добавя тя.
Която вечер, като се прибере в уютния си дом в казанлъшкото Долно Изворово, не пуска телевизора. И няма такъв у дома. И не й липсва. Смята, че е вид разсейване от същинските проблеми на света и хората.
Убедена е, че има далеч по- важни неща за човечеството, за да оцелее то, вместо да гледа и слуша нашенските политически седенки и дрязги.
Промените в климата, например.
Проблем, който пряко касае бъдещето ни, нашето и на децата ни, категорична е Джоана.
Затова вечер, в малкото крадено за нея време, чете.
Сега „Времеубежище“ на Георги Господинов. Последната й спирка.
Понякога си краде време и за обиколки из страната. Била е на много места. Срещала е с много хора. Нещото, което най- харесва тук е духа на взаимопомощ, който има. Колкото и да звучи неприемливо и невероятно за самите нас, местните българи.
Затова Джоана Брадшоу от Бристол, англичанката с красив и топъл български език и още по- мил английски акцент в него, е избрала да е тук, в България. В сърцето на Розовата долина. Където се чувства свободна- за творчество и мечти.
И където е местната англичанка и „боклукчийка“.
И /може би/ най- големият чуждоземски фен на творчеството на Иван Милев.
Деляна Бобева
