Джоана Брадшоу – между Дома на Ахинора и Долно Изворово

Тя се казва Джоана Брадшоу и не е братовчедка на известната героиня от „Сексът и градът“ – Кари Брадшоу. Макар да говори прекрасен литературен английски. Нейният е кралски, а на  филмовата героиня – нюйоркски.

Не е гледала филма, само оригиналния сериал. Има други житейски приоритети.

Има и друга разлика: учила е математика и физика … И философия.  В Лондон. И разбира от… вино. В житейския си  новозеландски период е работила в маркетинга и като лаборантка за световни винарски изби.

Едната е фенка на дългите руси къдрици, другата – на късите модерни прически.

Между двете Брадшоу обаче има и много прилики.

Най- важната е, че и двете са забележителни жени. И двете обичат изкуството, посветили са живота си на него и …пишат. За изкуството и хората. В изкуството и отвъд него.

И са по детски любопитни към света.

И искат да оставят малка своя следа в него.

Докато едната живее в най- артистичното място  в Голямата ябълка, другата е избрала живописно малко село, сгушено в Розовата долина- Долно Изворово.

И кара своята малка кола, вместо да се придвижва с жълто такси, с ВИП обслужване в него.

За сметка на това пък „местната англичанка“, както с много топлота я наричат жителите на Долно Изворово е сред „забележителностите“ и ярките хора в Казанлък.

И на единствения в света музей, създаден за една картина- Музей Ахинора или Домът на Ахинора.

Най- известната живописна творба на яркия представител на сцесиона в изкуството, самобитният казанлъшки творец Иван Милев.

От лятото, малко след като отвори врати домът на Ахинора,  Джоана работи в музея като екскурзовод и почти няма посетител, който да не забележи красивия английски акцент в иначе живият и добър български език, който говори. И да я пита какво прави тук?

И да не спира да се диви на факта, че англичанка в прекрасна възраст, обиколила половината свят, с добро образование и много възможности, е „паркирала“ в село до града на розите.

Джоана на свой ред не спира да се учудва на факта, че българите не ценим това, което имаме като даденост, култура, богатство, корени. И не го пазим. И не се гордеем подобаващо с него. Именно с това си НЕумение,  си  обяснява и онзи плашещ на моменти  зле интерпретиран патриотизъм, който вижда сред масата българи тук.

„Тук има всичко: долини, гори, вода, море, язовир ,прекрасни паркове, планини, толкова много история, пластове история и  старо време, нещо, което в много земи го няма“, казва с нескрито възхищение за местните и български дадености, родената в Бристол англичанка.

След петте години, които Джоана  прекарва в  Нова Зеландия, в търсене на културни и духовни предизвикателства, тукашните  вековни пластове култура и живот  са нещото, което я задържа вече 15 години в страната ни. По начин, който да я кара да се чувства като на .. .нейното място- почти дом.

И откровено споделя, че когато за кратко се връща в нейния английски дом в Бристол, вече не се чувства у дома. Нито пък в Нова Зеландия се чувствала така. Независимо, че има много приятели там.

Затова преди 15 години Джоана и новозеландецът, тогавашният спътник в живота й, водени от любопитството си към света, към изкуството,  историята, културата ни и  любовта към снега и ските, избират България.

След време пътищата на двамата се разделят и преди пет години Джоана  избира … [1] Долно Изворово.

Тук намират  приятели, любезни и готови да помогнат или да дадат съвет, съседи.

В Долно Изворово, с помощта на местни баби Джоана създава и една от най- добрите си кулинарни статии– за приготвянето на българската лютеница. По рецепта от Долно Изворово.

https://jobradshaw.substack.com/p/lyutenitsa-is-a-love-language

Така открила и друго свое поприще, което да развива тук и от тук. Отвъд собствения й блог в Инстаграм, посветен на маркетинга, романите за деца, които създава. И Иван Милев.

https://joannabradshaw.com/

Другата страст на англичанката е изкуството. Във всичките му форми. През последната година и нещо изкуството за Джоана има и име- специален афинитет към творчеството на Иван Милев и за Иван Милев.

Именно изкуството я отвежда преди година и половина сред публиката на добиващите все по- голяма популярност съботни лекции в Казанлъшката художествена галерия, посветени на изкуството, под надслов: „Заедно в изкуството“.

Когато отишла на първата, се представила така:

„Хей, аз съм местната англичанка, ако може да помагам с нещо тук“,  били първите думи на Джоана Брадшоу  към екипа на галерията.

Точно там Джоана си дава сметка, че това е нейната работа, нейното място. И открива твореца Иван Милев.

Още няма смислено обяснение как така той е далеч по-известен навън, и толкова малко знаят за него тук.

Един „много интересен, изключителен, сложен, мрачен,  приглушен творец“.

Така го вижда Джоана.

В началото предлага помощта си на Галерията за преводи на английски.

https://www.instagram.com/bradshaw.jo/?utm_source=qr&igshid=MzNlNGNkZWQ4Mg%3D%3D

Първата й такава работа тук  е свързана със Светогорските легенди. Работят заедно върху превода с директора на Галерията  Пламен Петров. 

Сега Джоана е отдадена на изучаване творчеството на Иван Милев. Заедно с екипа на галерията, иска да направят качествени преводи на английски език на литературата, свързана с Иван Милев. За да го представят още по- добре и пълноценно на света.

Тя си е поставила за цел да направи максимално автентичен превод на  разказа  на Николай Райнов  „Сказание за Ахинора“. Текст, който посетителите на музея на Ахинора имат възможност да чуят в оригинал,  в изпълнение на  актрисата Снежина Петрова.

Родената в Бристол, Англия, Джоана е нова генерация човек. Събирач на хора и идеи.

Колекционер на различни времена, които иска да побере в едно- още по- добро време. Това прави и в селската си къща в Долно Изворово. Където освен, че „ Бай Кольо я научил как да прави лехи и сади боб, след като първо сам й го засадил“,  отзивчиво я напътства и къде има захвърлена камара кирпичи, които да събере за желаещи да усвоят от нейния кирпичен майсторлък  в  съграждането на дувари.

Джоана има много последователи в специализирания си блог и много желаещи от страната, които да посещават нейния Ден на отворени врати. В който последно е учила мераклиите да правят т.н. мазилка от Мароко Таделакт.

Страстта на Джоана да вдъхна нов живот на стари работи, местните хора наблюдават с интерес. И с умиление и топлина са я нарекли „местната боклукчийка“.

И с интерес и любопитство наблюдават какво излиза изпод ръцете й.

За времето, прекарано в България Джона разбрала, че българите са любознателни и топли, гостоприемни и открити хора. Макар понякога нашето директно любопитство да й идва в повече.

В Англия например, никой не те пита колко струва твоята къща,  а тук това е нормален, дори важен и  директен въпрос, казва с усмивка  побългарената вече местна англичанка.

Ведрото й чувство за хумор й помага в трудни ситуации, затова Джоана гледа с усмивка на несгодите ни тук.

Счита, че понякога драматизмът ни е в повече. И излишен.

И че от всяка трудност човек може да извади и позитив.

Не може да си обясни обаче нихилизмът ни,  не го разбира, който струи от какво ли не.

Това е така, защото подценявате нещата, които имате.

Патриотизмът не е само в във фразата и виковете: „България на три морета, а да се цени това, което има тук“, убедена е англичанката.

Според нея, за да разбере човек кой е, трябва да пътува повече, да вижда други култури, светове. Затова и е по- благосклонна към  нихилизма ни, понеже много хора не могат да си позволят това- да пътуват.

Пътуването е вид интелигентност, създава нови хоризонти среща те с други хора, кара те да мислиш по- мащабно и тогава всъщност виждаш по- ясно и пълно цялата картина, добавя тя.

Която вечер, като се прибере в уютния си дом в казанлъшкото Долно Изворово, не пуска телевизора. И няма такъв у дома. И не й липсва. Смята, че е вид разсейване от същинските проблеми на  света и хората. 

Убедена е, че има далеч по- важни неща за човечеството, за да оцелее то, вместо да гледа и слуша нашенските политически седенки и дрязги.

Промените в климата, например.

Проблем, който пряко касае бъдещето  ни, нашето и на децата ни, категорична е Джоана.

Затова вечер, в малкото крадено за нея време, чете.

Сега „Времеубежище“ на Георги Господинов. Последната й  спирка.

Понякога си краде време и за обиколки из страната. Била е на много места. Срещала е с много хора. Нещото, което най- харесва тук  е духа на взаимопомощ, който има. Колкото и да звучи неприемливо и невероятно за самите нас, местните българи.

Затова Джоана Брадшоу от Бристол, англичанката с красив и топъл български език и още по- мил английски  акцент в него, е избрала да  е тук, в България. В сърцето на Розовата долина. Където се чувства  свободна- за творчество и мечти. 

И където е местната англичанка и „боклукчийка“.

И /може би/ най- големият чуждоземски  фен на творчеството на Иван Милев.

Деляна Бобева