Първият унгарски космонавт гостувал в Бузовград

Първият унгарски космонавт  Берталан Фаркаш гостувал в Бузовград

За това гостуване, станало по късна доба  на 22-ри август 1981 година знаят малцина. От местните пък само един- Недялко Пъков.

Въпреки, че по това време в северния край на селото, в някогашния пионерски лагер са били настанени ученици- българи и унгарци, част от международна ученическа бригада. По линия на някогашното ДКМС- Димитровски комсомолски младежки съюз и бригадирско движение.

Сред тези, които обаче помнят много добре тази височайша, макар и пазена в дълбока тайна визита е инж. Стефан Папукчиев- тогавашен учител по  физика и командир на ученическата бригада, както и малцината останали живи и някогашни служители на ДС.

„Онези, с черните волги“, казва с днешна дата Папукчиев.

В разрушените вече зелени бараки в  северния край на село Бузовград в началото на 80-те години на миналия век се събират ученици от различни краища на България, които през лятото берат чушки, домати, зелен боб, които се отглеждат в полето край селото.

Близостта до града била престижна и в бараките не веднъж се настанявали младежи от международни бригади. Такъв бил и случаят през лятото на 1981 година.

В училище лятото се мотаехме, без полза,  а на ученическите бригади беше интересно и се изкарваха и добри пари, спомня си инж. Папукчиев за своето лято там.

По него време България била пример за организирано бригадирско движение по линия на Димитровския комсомол и братските социалистически страни, сред които тогава и Унгария, имали огромно желание да обменят и черпят опит от нас. По него време Бригадирското ни движение било на почит в тогавашния соцлагер. Това било повод и в Бузовград да има висши комсомолски функционери от Унгария и техни изявени ученици, членове на международната ученическа бригада.

През август, в навечерието на откриването на паметника на Бузлуджа, забавено с 20- дни заради кончината на Людмила Живкова- дъщерята на тогавашния Първи- Тодор Живков.

Градският комитет на Комсомола в Казанлък имал планове сред делегациите, които ще присъстват на големите национални тържества по повод откриването на Чинията, да бъдат и три автобуса с младежи от международната бригада в  Бузовград.

Времето обаче се развалило, имал и лоша прогноза и се наложило плановете да се променят. Вместо три автобуса, било наредено да се качат само с един и то ден, след откриването на паметника.

Късно вечерта преди  голямото откриване на 23-ти август 1981 година, Стефан Папукчиев и колегата му  Недялко Пъков правели обход на лагера, за да видят дали комсомолците са заспали. Тогава пред бараките спрели две черни волги. По онова време спирането на две черни волги значело само едно- дошли са големци.

Големците били от ДС, но заедно с тях водели един ВИП гост. Висок, снажен. Поканен да участва заедно с още куп ВИП персони тогава, уважавани от социалистическото ръководство на държавата за откриването на Бузлуджанския монумент.

Този ВИП гост бил 32 годишният тогава първи унгарски космонавт, летял в Космоса само година преди това- Берталан Фаркаш, известен още в родината си и сред младежите като Берти.

Заради това, че Берти бил съветски възпитаник, а по него време в Унгария масово младежите се опитвали да  „западнеят“ и да се еманципират от влиянието на СССР, Берталан – Берти бил  недолюбван сред тамошната младеж. За капак Берти говорел и отличен руски.

Другарите от ДС наредили съобщили на Папукчиев и колегата му бузовградчанинът, че за протокола този Берталан Фаркаш, разпознат от и от самия Папукчиев  е „руснакът Саша“.

Седнали на приказка, но част  от незаспалите младежи се усъмнили в „руснака“, а едно унгарско девойче директно го разпознало.

Тогава в роля влезнала легендата.

И подранилия с ден рожден ден. На Стефан Папукчиев.

Наложило се Недялко Пъков да посети своя родственица, живееща на отсрещния край на улицата, в близост до бригадирския комсомолски лагер и да вземе бутилка ракия.

За да почерпи рожденикът Папукчиев за подранилия си рожден ден.  На 23-ти август.

Денят, когато трябвало да се открие паметника на Бузлуджа. Оттогава до днес той с ирония казва, че Чинията е вдигната в негова чест.

Черпили се, говорили, а самият Берталан повече слушал. Гостите на свой ред се интересували от Космоса, Вселената, как изглежда Земята отвисоко, от науката за космоса. Берталан Фаркаш разказвал.

По време на разговора става ясен и малко известен факт: че в Космоса  Фаркаш е взел със себе си на голямото пътуване талисмана на тогавашната унгарска телевизия, телевизионния котарак, който е прекарал 7 дни, 20 часа и 45 минути в космоса с космонавта.

Години по-късно една вечер астронавтът чете вечерната приказка на унгарските деца по телевизията, заедно с тази телевизионна котка  и нейното коте, облечено в червено- бяло и зелено.

Беше интересна, вълнуваща среща, спомня си за тогава Стефан Папукчиев. Според него, унгарецът посетил лагера, тъй като разбрал, че в  него има млади унгарци  решил да ги уважи.

По време на визитата, на която дори се наложило и картички да  приема, за да се оправдае подранилия рожден ден, станало ясно, че космонавтът ще участва в откриването на монумента на Бузлуджа на следващия ден.

След визитата при бригадирите в Бузовград, гостите с ВИП персоната с черните волги се върнали в града.

На следващия ден,  късно вечерта телефонно обаждане до Папукчиев му дало да разбере, че унгарецът и други негови „патрони“ от групата, прекарали вероятно остатъка от вечерта в Казанлък, не са успели да вземат участие в откриването на Бузлуджанския паметник. Поне от думите на съпругата та ВИП човека от ДС това станало ясно.

Протоколите за церемонията,  която събира хиляди хора от страната и чужбина също мълчат за това дали все пак първият космонавт на социалистическа Унгария е слушал на живо речта на българския  Първи или от телевизора,  също мълчат.

Факт е обаче, че Берталан Фаркаш е бил в Бузовград. Макар и по тъмна доба.

След като прибират микрофоните и фанфарите, ден по-късно, на 24-ти август 1981 годна  Папукчиев, български и унгарски ученици се качват с един автобус на Бузлуджа.

Те са на практика първата ученическа група, посетила монумента, ден след отварянето му.

За краткия си живот от по- малко от 10 години, Чинията е посетена от над 3 милиона души.

В най- активните години средно на ден на паркинга пред паметника спират  по 100 автобуса с туристи- ученици, работници, чужденци.

Групата на Папукчиев е посрещната радушно, а учениците отнасят със себе си много спомени.

Както и този от срещата си с Берти.

Той – също.

38 години по-късно първият унгарски космонавт идва отново в страната ни- през 2019 година. Когато се отбелязват 40 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов.

Тогава, през април тържествата са национални и са под патронажа на българския президент Румен Радев и на тогавашния министър на отбраната ни Красимир Каракачанов.

За честванията в София и Ловеч, родния град на космонавта Георги Иванов пристигат всички първи космонавти от някогашния соцлагер:

Това са: руснаците Виктор Савиних, Павел Виноградов и Татяна Егорова, първият чех, летял в космоса  на борда на „Союз 28“Владимир Ремек, полякът от „Союз 30“  Мирослав Хермашевски, унгарецът от „Союз 35“ и „Союз 36“ Берталан Фаркаш и  Иван Бела - словашкият космонавт.

Срещата между тях е вълнуваща и много емоционална.

В момента роденият на 2-ри август 1949 година в Гюлахаза пенсиониран бригаден  генерал от унгарските военновъздушни сили е президент на самолетната компания Airlines Service and Trade. 

И до момента остава единственият унгарец, летят в космоса. Неговият дубльор Бела Маджари така и няма друг шанс да види Земята отвисоко.

За сметка на това в спомените си днес Фаркаш казва:

„Да видиш Унгария от космоса за първи път, да видиш изгрева и залеза... След това да видиш съзвездията на космическата нощ, планинските вериги в Южна Америка, красотата на пустините на Африка и червените пясъчни облаци над Индия… е велико неповторимо и неописуемо усещане“.

Запазилият своята жизненост  74 годишен генерал се радва на съпругата  си, четирите си деца и внуци.

В началото на новия век първият космонавт на Унгария  се изкушава иот голямата политика. Член е на Унгарския демократичен форум-  унгарска консервативна политическа партия и бе неин кандидат на парламентарните избори през 2006 г. в избирателния район Baktalórántháza .

Фаркаш има и ранг „командир“ във военния и хоспиталиерски орден на „Свети Лазар от Йерусалим“ в Унгария.

За първия космонавт на Унгария има заснет и филм.

 Берталан Фаркаш е сред малцината космонавти от онова време,  който в рамките на година- през  1980-та, лети два пъти в космоса: на борда на "Союз 36", като извършва в орбита експерименти в областта на материалознанието. За този си полет, в рамките на 7 дни има извършени 124 обиколки на Земята. Той е и първият унгарски астронавт в космоса. С неговия полет социалистическа тогава Унгария става  седмата нация, изпратила човек в космоса. Той е първият унгарец, напуснал екзосферата на Земята.

Първият полет на  Фаркаш е на  26-ти май 1980 година, в 18,20  часа, от  космодрума в Байконур. Лети заедно със съветския космонавт Валери Кубасов.

След 7 дни, 20 часа и 45 минути, Фаркас и Кубасов се завръщат на Земята , кацайки на 140 км югоизточно от Джезказган.

За тази си съвместна мисия с руснака, Берталан Фаркаш е удостоен със званието Герой на Съветския съюз на 30 юни 1980 г.

В Международната космическа програма  Интеркосмос, пета поред,  Фаркаш влиза доброволно през 1978 година.

Преди това завършва аеронавтическия колеж György Kilián в  Солнок- Централна Унгария през 1969 г. Три години по-късно се дипломира от Краснодарския военен авиационен институт в тогавашния Съветски съюз. Оттогава до днес е част от унгарските военновъздушни сили, като достига до чин бригаден генерал.

Макар и на 74 години, първият космонавт на Унгария е запазил спортния си дух и форма и често може да бъде видян да играе тенис.

След тази история, отлежавала 42 години, на бузовградчани не им остава нищо друго, освен да поканят унгарския космонавт отново в селото, откъдето със сигурност е отнесъл приятни спомени.

Деляна Бобева